Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Заради атаката им срещу паметника на съветската армия, или монумента на окупационната Червена армия според това кой го споменава, Костадин Костадинов нарече агитката на футболен клуб „Левски“ „еничари“. На свой ред те го посъветваха да си пази здравето – недвусмислена заплаха. Много иначе миролюбиви и умерени хора, но противници на съветския монумент, се зарадваха на възможността носът на Костадинов да бъде натрит (в добрия за него случай) и приветстваха намесата на агитката.
Това е извънредно опасно, защото легитимира и без това задълбочаваща се тенденция на политизация на футболните агитки - не само тази на „Левски“.
Агитките нямат място в политиката, каквато и да е каузата. Употребата им за справедлива кауза днес не значи, че утре няма да бъдат употребени (или сами да се активизират) в полза на несправедлива.
Явор Сидеров е учил история и международни отношения в университетите на Сидни, Калифирния-Бъркли и Оксфорд.
Работил е в БНР, редица печатни медии, преподавал е в университетите в Западна Австралия, Бъркли и АУБ и е съветвал двама вицепремиери по въпросите на миграцията и антикорупцията.
Съавтор е на учебника по история за 9 клас на издателство "Просвета" и на помагала за учители по гражданско образование.
Сред масата обикновени привърженици има немалко криминални престъпници. Някои по-радикални фракции се занимават с поръчкови побои, наркопласмент, купуване на гласове, биват мобилизирани срещу етнически групи.
Помним делото срещу “бандата на чуковете” - ударна бригада, която прокуратурата свързваше с Таки, а тогавашният водач на фракцията „Левски-Запад” Любомир Костадинов – Любо Младежа бе сред арестуваните. По-късно той получи присъда, но за наркотици.
Отношенията между радикални политици като Костадинов и организации като агитките са сложни. От една страна те споделят общи расистки, антиевропейски и крайно националистически възгледи. От друга, отличават се по отношението си към Русия. Така или иначе, наивната вяра на демократично настроените хора, че едните са по-добри от другите и че агитките могат да решат проблемите и противоречията, натрупани в обществото вследствие неумението, нежеланието и перфидността на политическата класа, са истинската заплаха за социалния мир и конституционния ред.
Крайнолевите и крайнодесните организации от 20-те години на миналия век произлизат от спортни дружества и дружества на ветерани.
Ясно е, че вече имаме социалните, политическите и организационните наченки на парамилитаризацията на агитките. Държавата гледа безучастно как монополът ѝ над силовите средства за налагане на ред ерозира, а междуособната война Костадинов – агитка може да мине през всякакви трансформации. Слабостта на държавата, къде естествена, къде заучена или преднамерена, осигурява кислород на тези трансформации и ги легитимира през необходимостта от налагане на някакъв ред.
Заплахата към Костадинов е открита и недвусмислена, но победата на агитките не е даденост. Радикалният сектор в българската политика все още е флуиден и се намества, затова не се знае кой кого.
От идейни съюзници „Възраждане“ и агитките могат да станат конкуренти и врагове, а могат и да си сътрудничат. Исторически примери има достатъчно. Членството ни в ЕС и НАТО имат сдържащ ефект, но степента на разделение и ожесточение в българската политика е безпрецедентно висока и допълнително подклаждана отвън.
Опасността е реална.
Дръжте агитките извън политиката.
Плочата на Паметника на съветската армия отново е счупена след нощна акция на футболни фенове
Русия ще разследва "оскверняването" на Паметника на съветската армия в София
