Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се разграничи от позициите на историка и преподавател във висшето учебно заведение Дарина Григорова.
Преди дни в интерю за Pogled.Info Григорова заяви, че „след денацификацията на Украйна, която е въпрос на време, ще последва денацификация и на България. И затова бързат“, имайки предвид предприетите действия по демонтажа на Паметника на Съветската армия.
„Считаме, че материали с подобно съдържание нагнетяват допълнително съществуващото в страната обществено напрежение и обслужват интересите на пропагандата, свързана с войната в Украйна. Изразената в интервюто позиция от Дарина Григорова е нейно лично мнение, което няма никаква връзка с духа на Софийския университет като средище на хуманността, разума и академизма“, се казва в декларацията на Съвета.
Денацификацията е вид лустрация – действия, извършвани за изчистване на следвоенното германско и австрийско общество, култура, икономика, образование и политика от влиянието на нацистката идеология.
На 24 февруари 2022 г., руският президент Владимир Путин предприе пълномащабна война срещу Украйна с мотива да „демилитаризира и денацифицира“ страната.
Думите на Григорова провокираха вълна на възмущение в социалните мрежи, както и многобройни призиви за нейната оставка.
„Намираме за недопустимо подобно поведение от страна на университетски преподавател, още повече, че в интервюто се пропагандират открито и политически идеи, които пряко влияят върху актуалния обществен живот в България и уронват авторитета и престижа на най-старото висше училище в страната“, посочва още Академичния Съвет на СУ.
В интервюто си докторантката по история на Русия в СУ “Св. Климент Охридски" казва още, че "Те [тези, които режат паметника] не си дават сметка, може би, част от тях, но тези, които са поръчители са наясно, че в Украйна, когато рязаха паметници, почнаха после да режат хора, а сега се реже украинска територия. И тези, които скачаха на Майдана преди 8 години, младежи, сега мобилизирани насилствено, защото не могат да избягат от държавата, както биха направили, ако имаха възможности или каквито са децата на всички политици украински, няма нито един в армията, те се връщат, ако се връщат изобщо с ампутирани ръце, крака, в ужасяваш вид".
Според нея "нашите неонацисти, и пак да кажа български антисемити и расисти, които в момента правят това с паметника, спокойно биха го допуснали в България.
Григорова не е първият университетски преподавател, който предизвиква обществено недоволство.
През 2020 г. Общото събрание на Софийския университет "Св. Климент Охридски" излезе с декларация по повод исканията за оставка на друг свой представител - проф. Михаил Мирчев заради ксенофобски внушения по време на лекциите му пред студенти в курса му по "Социална работа с етногрупи".
Казусът с лекциите на проф. Мирчев възникна по сигнал на Студентското общество за равенство при СУ, което даде серия от примери за "недопустимо нарушение на принципите на академичността и обществото, в което живеем".
Студентите призоваха ректора на СУ и ръководството на Факултета по науки за образованието и изкуствата (в който преподава социологът) да отстранят Мирчев от курса му и да създадат условия за недопускане на расизъм, сексизъм и ксенофобия в университета.
