Процедурата по отстраняването на Иван Гешев премина през нова фаза на абсурдни дискусии. ВСС изгуби над един час в спор дали е нужно социолог да мери "уронването на престижа на съдебната власт", дали специалист-етимолог да оценява колко обидна е фразата "политически боклук", изречена от устата на главен прокурор и дали снимките в Twitter-профила @IvanGeshevPG са свидетелство за емоционалното му състояние (или това на секретарките му, които поддържат акаунта).
В крайна сметка - и трите искания бяха отхвърлени с голямо мнозинство. Но това, с което ще се запомни първата част на заседанието, беше внезапният литературен анализ на стихотворението "Обесването на Васил Левски", направен от Боян Новански.
Новански стана член на съдийската колегия на ВСС от квотата на "Обединените патриоти", като номинацията му беше внесена лично от Волен Сидеров през 2017 г.
Не е работил никога като магистрат, кариерата му до 2017 е на адвокат. Впрочем, в своите отговори на въпросите от правната организация БИПИ защо е приел кандидатурата, Новански казва, че го е направил, след като бил помолен от приятели, а "най-настоятелен беше мой познат от дълго време - Светлозар Лазаров" - бивш главен секретар на МВР по време на кабинета "Орешарски", който до 2018 г. работеше като координатор на "Атака".
От 2019 до май 2023 г. Новански е сред непоколебимите поддръжници на Иван Гешев. Гласува за избора му през 2019 г., а две години по-късно твърдеше, заедно с мнозинството във ВСС, че правосъдният министър Янаки Стоилов нямал право да иска оставката на главния прокурор (в което беше опроверган от Конституционния съд).
През 2020 г. иронизира разследването "Осемте джуджета", като казва, че му изглеждало "малко джендърско джуджетата да са осем" и да няма Снежанка сред тях. Още от 2017 г. "Капитал" твърди на база на свои източници от прокуратурата, че Новански е бил близък до главния герой на схемата - Пепи Еврото, от когото през 2006 г. получил дарен имот край Созопол.
Днес Боян Новански влезе в нова роля - на критик на изказа на Иван Гешев - като реши да изчете предварително подготвен анализ на част от стихотворението на Ботев, за да обясни възгледите си върху фразата "политически боклук".
Ето какво изчете той пред ВСС:
"Стърчи, аз видях, черно бесило и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. И гарванът грачи грозно, зловещо".
Ако сте забравили, това е Христо Ботев. При всички случаи изречението за "политическия боклук в парламента" е експресивен израз, безспорно е поне за мен.
Колкото до това дали прилагаме денотация,което означава прякото значение на думите, или конотация, което означава "съ-значение", за мен няма никакво значение.
От примера за стихотворението на Ботев е видно денотативно, че силата не може да е "страшна", защото за нея има физическо определение, измерител, колко е силна - доколкото имам спомен, се мери в мерни единици, наречени джаули.
А конотативно е видно, че само подчертава експресивността на израза, без да подценява значението му - даже напротив - подсилва го и го обогатява, защото не може физически силата да е "страшна", но художествено и алегорично може и да е "страшна", и в това е смисълът на тази употреба.
Същото важи и за гарваните, които тъй грозно грачат, щото търсейки обратното значение на израза, гарваните могат да грачат и красиво, като антипод на грозно, например, намирайки храна.
Но това не променя факта на издаването на тъй характерния за тях звук, а именно граченето.
Или ако бесилото беше бяло, а не черно, това не отменя факта, че на него бесят Левски.
Но двойната употреба и смисъл на думата няма предвид физическата същност на бесилото, а именно какъв е цветът му, а чрез използването на черния цвят ефектно само се засилва фактът на бесенето.
Ако искате, можем да продължим и със структурален анализ на думите и словосъчетанията - там въобще не се държи на конотацията, нито на денотацията, а предимно на звуковото значение на думата.
Но това не променя смисъла и значението на процесния израз, тъй като видно от контекста на казаното на брифинга, не може да се прави разлика конотативно или денотативно упортебена ли е фразата.
Първо, защото няма да има смисъл от това и второ, защото единият метод на изразяване и възприемане допълва втория и обратното.
Така е в поезията и литературната критика, а какво е било в главата на г-н Гешев може да каже единствено той.
"Боклукът" в Народното събрание, предполагам, че никак не е малко. Той се произвежда от народните представители, администрацията на НС, гости и охрана, и се събира по кошчета и се изхвърля на сметището.
Бил съм в парламента и ви уверявам, че съм правил боклук. Но едва ли процесният израз се отнася за мен, защото най-малкото не съм политик.
Бих се съгласил да коментираме надълго и нашироко, ако в процесния израз липсваше думата "политически", но тя присъства и всичко останало за мен е безсмислено губене на енергия.
Пък и защо следва извинение след спорното словосъчетание? Класната ми беше учител по литература и обичаше често да казва "Език мой, враг мой".
По отношение на социологията - да мериш доверието в съдебната система, главния прокурор, Народното събрание и политическата класа, е едно. И това доверие, както знаем, никак не е високо поради причини, за които и ВСС има огромна вина.
Но чрез социологията не може да се даде отговор на въпроса накърнен ли е престижът на съдебната власт чрез извършване на определени действия, защото това е правен извод, предвиден да се приложи в едни или други ситуации, които са предвидени в ЗСВ и Конституцията. И този извод трябва да се направи само от Пленума на ВСС".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
