В рамките на 8 секунди, по време на церемонията по раздаването на наградите "Икар", актьорът Александър Алексиев и съпругата му режисьорката Яна Титова успяха да отправят две силни послания. Едното - в подкрепа на уволнение от Народния театър режисьор Александър Морфов, а другото - задочно обръщение към президента Румен Радев, който не беше в залата.
Съпрузите се качиха на сцената на наградите "Икар" в Народния театър, за да връчат отличието за куклен театър, заедно с децата си.
Алексиев взе думата, за да напомни, че цялото му семейство е свързано със сцената на Театъра, а самият той е "израснал" в културната институция, която в последните месеци е раздирана от политически скандал.
"Не виждам г-н президента на Република България, на когото бих искал да кажа, че ние сме парламентарна република. Слава на Украйна и да живее България", каза Алексиев.
Ден след като двамата изразиха гражданската си позиция , Алексиев говори пред "Булевард България" за символичния жест, пасивността в театралните среди и президента Румен Радев.
Не ви видяхме в сутрешен блок днес, дали други медии се свързаха с вас след снощи?
Към момента имам 30 пропуснати обаждания, така че предполагам актът ми е предизвикал някакъв интерес, макар и моментен.
Как вие виждате театралните среди в момента? По-пасивни ли са от друг път?
Тотално пасивни и неутрални, каквито почти винаги са били, за жалост. И не, не мисля, че е само артистичният сектор, в това число не само актьори, но и музиканти, художници, писатели и пр... артистите мисля, че са твърде тихички в своето удобство, в своя вътрешен неутралитет. Със сигурност не съм впечатлен от артистичната общност и от това как се изразява по всякакви теми. Всякакви - война, политика, каузи, фондации, образование и прочие.
Изразихте подкрепа за Украйна и отправихте критики към президента Радев. Какво провокира тази ваша реакция точно от сцената на Народния театър?
Думите ми по повод така наречения президент на България са провокирани от опитите му да диктува какво ще се случи и какво трябва да се случва. Той прави това в медийното пространство, пред обществото и в Европа.
Затова му напомних, че сме парламентарна република и има взето решение от българския парламент страната да помага и да изпраща оръжия и военна помощ на Украйна. С действията и думите си, които отекват в обществото, Радев се опитва да подтикне настроенията към еднолично управление на държава, използвайки това, че служебното правителство се идентифицира с него, както и обратно - той се идентифицира с това правителство.
Думите на президента в последно време са много тежки, болезнени, нечестни и несправедливи. Той открито и явно застава зад Русия, зад този терористичен режим, и го подкрепя. По някакъв начин хората, които го слушат и му се доверяват, застават на неговата страна, без да са успели да вземат информирано решение.
Тоест те се осланят на неговите думи и му имат доверие. Той си позволява и прекалено много в европейски контекст, което е лицемерно. Никога не съм крил на коя страна съм и каква е моята позиция. Слава Богу, аз съм гражданин в свободна страна.
Относно Украйна - от ден първи съм доста активно обвързан с всичките възможности за помощ, която може да бъде предоставена на украинските бежанци. От ден първи защитавам, доколкото мога, и се опитвам да дам гласност на украинската кауза. Ходил съм 6 пъти през миналата година до Украйна, за да доставям хуманитарна помощ и да докарвам бежанци в България. Така че това, което правя, не е нещо ново.
Свързахте двете каузи - Украйна и Александър Морфов. Защо?
В крайна сметка бяха театрални награди, а моята позиция за Сашо (Александър Морфов) винаги е била също ясна и категорична. Тук отново става въпрос за едно огромно лицемерие. Морфов винаги е бил символ на свободата. Той винаги е бил символ и на истината. Сашо е обвързан с всяко едно правилно и истинно решение - за мен двете неща вървят по някакъв начин ръка за ръка.
Сашо също е един човек, който е направил много за украинските бежанци в последната година, въпреки че не го популяризира толкова в медийното пространство. Но в техния дом в Бургас са били настанени неколкократно бежанци, помагали са финансово с различни фондации, организации. Това е информация, която аз имам от много близък негов кръг.
Израснал съм с този човек и винаги съм се възхищавал на категоричната му позиция. По някакъв начин тези три неща - президентът, Украйна и Сашо Морфов, са свързани и обвързани. Сашо също многократно е изразявал своята позиция срещу определени политически партии и фигури. Исках да напомня на обществото и на хората, че ние сме зад Сашо и имаме необходимост и потребност творци като него да създават представления и да разказват истории от сцената. Да говорят на публиката, а не да я манипулират с някакви поръчкови текстове.
Сашо винаги е говорил категорично и ясно от сцената. И (ние) имахме тази възможност вчера от сцената, на която аз съм израсъл покрай баща ми Стоян Алексиев и брат ми Цветан Алексиев, да можем да заявим категорично къде стоим ние.
Как се прие вашият акт в залата? Какви реакции получихте след това от вашите колеги?
По време изявата ни от сцената не мога да преценя, защото си имаше и момент на вълнение. Видях много лица, които бяха силно подкрепящи. Видях доста лица, които бяха объркани. В началото, когато излязохме с Яна и с децата, и с тениските в подкрепа на Сашо Морфов, получихме доста аплодисменти и те бяха по повод на надписа на фланелките.
По-късно снощи и днес се чувам с колеги и познати и те се радват, че заявихме подкрепа за Морфов и че напомнихме на президента къде се намираме. Аз съм свикнал на много негативни коментари и реакции в последната година, особено от началото на войната в Украйна, заради действията и позициите ми. В личен план игнорирам омразата и обидите, насочени към мен. Знам, че има много хора, с които сме единомислещи и се надявам, че можем да разширяваме този кръг, да го правим по-голям, за да живеем в по-добро общество и да живеем с и за истината.
Интервюто е публикувано с известни редакции и корекции.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
