Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Демокрацията може да бъде частично забавяна, но никога напълно победена“. Когато Джо Байдън полага клетва като президент на САЩ на 20 януари, тези думи звучат с гласа на най-младата поетеса в историята на страната, която рецитира собствена творба по случай встъпването в длъжност на новия държавен глава.
Аманда Горман е само на 22 и още като малка е имала проблеми с говора. Не успявала да възпроизвежда определени звуци, но за сметка на това, когато хване лист хартия и започне да пише, талантът ѝ е безспорен. Тя бе избрана от семейство Байдън да участва в традиционната церемония и завърши своето ново произведение „The Hill We Climb“ („Хълмът, по който се изкачваме“) специално за случая.
Само трима президенти на САЩ, при встъпването си в длъжност, са канили поети, които да четат пред нацията и със стихове да изразят чувствата си за миналото, настоящето и бъдещето на Америка. Началото е поставено от Джон Ф. Кенеди през 1961, след което Бил Клинтън и Барак Обама го правят при всеки от двата си мандата. Сред поетите личат имената на Робърт Фрост и Мая Анджелоу.
Сега тази роля е поверена на афроамериканката Аманда Горман, която вече е печелила редица литературни отличия, а скоро ще дебютира и с първата си книга.
В началото на годината поетесата е на път да се откаже от поставената ѝ задача. Получава инструкции да напише поема, която да рецитира за точно 5 минути. „The Hill We Climb“ обаче не се получава и Аманда е готова само наполовина. Тогава, на 6 януари, в САЩ се случи нещо невиждано. Поддръжници на Доналд Тръмп щурмуваха Капитолия във Вашингтон и при сблъсъците загинаха петима души. Горман усеща, че поемата се пише сама пред очите ѝ.
„Този ден ми донесе втора вълна на енергия да завърша произведението“, споделя тя пред AP. Казва, че няма да назове конкретно случилото се в американския парламент, но ще стане пределно ясно за какво говори. „Поемата няма да е сляпа. Тя не обръща гръб на това, което видяхме – раздор и разделение“.
Аманда остава будна през цялата нощ и добавя следните редове:
„Виждали сме сила, която щеше да разбие нацията, вместо да я сплоти.
Която щеше да разруши страната ни, слагайки частичен край на демокрацията.
Този опит беше почти успешен.
Но докато демокрацията може да бъде частично забавяна,
Тя никога няма как да бъде напълно победена“.
Никой от предишните поети, произнасяли реч при встъпването на президента, не се е изправял пред предизвикателства от такъв мащаб, както Горман. Тя трябва да вдъхне вяра и надежда в момент, в който американската нация се бори със смъртоносна пандемия и в същото време с политическа криза, преминала в насилие.
„Целта ми е да използвам точните думи, с които са покажа как страната ни може да бъде сплотена и излекувана“, казва Аманда за The New York Times. „Това може да стане по начин, по който не се неглижират и изтриват суровите истини за Америка“.
Горман се влюбва в поезията още от ранна възраст и талантът ѝ бързо е забелязан. Расте в Лос Анджелис, където майка ѝ преподава в средно училище, и там започва да пише. На 16 вече е литературен Лауреат на Лос Анджелис, а три години по-късно става първият гражданин на САЩ, който е Лауреат на Националната младежка поезия.
По това време Аманда изучава социология в Харвард. Представя една от поемите си при встъпването в длъжност на университетския президент Лари Бакоу, участва и в събития за Деня на независимостта.
По-късно тази година тя ще издаде дебютната си колекция с поеми. Когато книгата излезе през септември, читателите ще могат да видят в нея и произведението „The Hill We Climb“. Горман ще публикува и първата си книга с илюстрации – „Change Sings“.
Церемонията на Байдън е дебютното ѝ участие пред телевизионни камери. То ще се гледа от десетки милиони американци, но Горман не усеща напрежение. След часове репетиции всеки ден, тя е научила перфектно всеки ред.
Интересното е, че съпругата на Джо Байдън – Джил, се е свързала с Аманда в края на декември, за да я покани да участва в събитието. Първата дама на САЩ е гледала представянето ѝ в библиотеката на Конгреса от 2017 и се е свързала веднага с нея, но без да ѝ дава никакви насоки.
„Не искаха да ми поставят граници. Темата е „Обединена Америка“ и когато чух, че искат точно това, си казах: „Страхотно, точно нещо подобно исках да напиша – за новата глава в нашата история“, казва Горман.
Тя прави голямо проучване и се вдъхновява от речите на лидери като Ейбрахам Линкълн и Мартин Лутър Кинг-младши. Освен това се свързва с поетите, които са чели произведенията си пред президентите преди Байдън. Една от тях – Елизабет Алекзандър, ѝ казва, че поемата вече е написана, тя само трябва да я изкаже с думи.
„Когато някой с проблеми с говора трябва да говори пред милиони хора, това си е трудна задача“, споделя Аманда пред The Los Angeles Times. „За мен преди представляваше огромно предизвикателство, но не го намирам за слабост. Този проблем ме направи човека, който съм, разказвача на истории, който се опитвам да бъда“.
„Никога преди в историята Америка не се е нуждаела от такава поема, както сега. Поезията е скъпоценност, напомняща ни за историята, която ни е изградила, и за бъдещето, което всички искаме“.
Гражданите на Европа не вярват на САЩ и искат възможно най-добри отношения с Германия
