"Законът на Дафне": България е в топ 5 по нови дела, целящи да "затворят устите" на журналисти

България се оказа сред страните в ЕС с най-много от т.нар. "дела-шамари" срещу разследващи журналисти.

Това показва изследване на SLAPP-процесите, открити между 2022 и 2023 г. в ЕС. Проучването е направено по поръчка на комисията на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и беше представено на последното ѝ заседание.

SLAPP (или "стратегически процеси, насочени срещу участието на обществеността") са съдебни искове, често завеждани от богати или овластени личности срещу медии и отделни журналисти.

Обикновено целта им не е да бъдат спечелени - а да упражнят финансов натиск срещу разследващите издания и да ги принудят да престанат да отразяват казуси с висок обществен интерес от страх за съществуването си.

Целта обикновено не е истината да възтържествува. Целта е всички останали медии да предпочетат автоцензурата пред отразяването на фактите.

Сред мишените на този тип атаки са не само репортери, но и активисти като италианския писател и "враг" на мафията Роберто Савиано и полския специалист по конституционно право Войчех Садурски.

Авторите на изследването установяват общо 47 дела в страни от ЕС през последната година и половина, които попадат в описанието на този тип жалби. Най-малко 5 от тях са в България.

Броят на този вид процеси е още по-голям в цяла Европа, ако се вземат предвид и европейските държави извън съюза - 161.

От години Брюксел работи по създаването на директива, която да защитава свободата на словото.

Идеята за т.нар. "Закон на Дафне" беше провокирана от бруталното убийство на разследващата журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция, която загуби живота си, докато разкриваше сериозни корупционни схеми на правителството и организираната престъпност.

Приживе тя е била принудена да се защитава по цели 43 жалби от засегнати лица. Тези процеси не приключват дори след нейната смърт. Синовете на Каруана Галиция наследяват както блокираната ѝ банкова сметка, така и гражданските дела срещу нея.

Най-големият брой на делата в ЕС са в Италия, където са открити 25.5% от всички случаи, следвани от Испания (17%) и Гърция (12%).

България и Франция са с по пет SLAPP-дела срещу медии. Сред тях е и рекордният иск на "Лев инс" срещу Mediapool за обезщетение в размер от 1 млн. лв. заради публикация по повод системите за "Гражданска отговорност" и "Зелена карта". В нея журналистите от изданието коректно бяха цитирали изказване на служебния министър на финансите Росица Велкова. Вместо съдът да отхвърли жалбата заради липса на основание, делото вече започна по същество.

Страна по подобни процеси са и журналисти от "Биволъ“, БЪРД и „Капитал“

Сред останалите държави, в които през последните две години са заведени подобен тип дела, са Ирландия, Полша, Хърватия, Австрия, Словакия и Унгария.

Политици и държавни служители са най-честите жалбоподатели.

Те представляват 42.6% от всички лица, завели SLAPP-жалби. На второ място са компаниите (21.3%), юристи (10.7%), други лица (8.5%), граждански организации (6.4%), партии (4.2%), местни власти (4.2%) и държави (2.1%).

Повечето от делата са насочени срещу индивидуални журналисти (44.1%), които понякога са подлагани на съдебно преследване в лично качество независимо от това, че публикациите им са излезли в медии.

Не е рядко срещано да се заведе обща жалба срещу медията и отделния журналист.

Медиите са ответници в 28.4% от случаите, главните редактори - 7.8%, а неправителствени организации - 13.7%. В останалите случаи ответниците са издатели, активист, журналистически източник и др.

Много от случаите са свързани с публикуване на информация, която засяга проблеми от сериозен обществен интерес - корупция, обществени поръчки, проблеми в съдебната система, трудови права, миграция, данъци, организирана престъпност, финансови престъпления, международни отношения, отбрана и сигурност, застраховане, здравеопазване и др.

Авторите на изследването засичат няколко тактики:

• завеждане на множество съдебни искове за един конркетен случай
• завеждане на дела срещу множество "мишени"
• фокусиране на съдебното преследване върху един индивидуален човек
• извънредно висок размер на поисканото обезщетение
• претенции за претърпени морални вреди

85% от проучените казуси имат "европейски елемент" - т.е. засягат проблеми, които имат отражение върху функционирането на вътрешния пазар или попадат в законодателната компетентност на ЕС.

Затова и авторите на изследването препоръчват на ЕП да настоява за максимално широка дефиниция на трансграничните последствия от SLAPP-делата в бъдещата директива за защита на свободното слово. Сред останалите им препоръки се включва още:

• директивата да не се фокусира върху мотивите и целите на жалбоподателите, а върху правото на ответника да участва в публичния дебат и тактиките, които жалбоподателите използват;
• да съдържа възможност за ранно прекратяване на делата, в които жалбата е очевидно неоснователна;
• повече предвидимост на законодателството в страните от ЕС по отношение на свободното слово;
• вписване на минимални стандарти и възможност за всяка държава да въведе допълнителни защити, и др.

През април 2022 г. ЕК вече представи своя проект за т.нар. "Закон на Дафне" - в него беше предложен и санкционен режим за лица, които злоупотребяват със съда за натиск срещу опоненти и защита за ответниците по SLAPP-дела.

Националните правителства, представени в Европейския съвет, обаче поискаха ключови елементи от оригиналния текст да отпаднат. Още тогава синовете на Дафне Каруана Галиция разкритикуваха промените, като посочиха, че "това, което остана от проекта на директивата, нямаше да защити нашата майка".

"SLAPP-делата щяха да унищожат майка ни по-бавно, но също толкова сигурно, колкото и бомбата, която отне живота ѝ", казват те.

Споровете между ЕК, Съвета и ЕП все още не са приключили. Очаква се текстът да бъде финализиран към края на 2023.