„Работата носи свобода“ – това са думи на Бойко Борисов, който качи в джипа си здравния министър Костадин Ангелов и директора на „Пирогов“ Асен Балтов и им поясни, че всеки здрав трябва да работи по време на Covid-кризата, за да „не спират процесите“ в България.

„Работата носи свобода“, само че на немски език – „Arbeit macht frei“, е надпис, който е поставен над входа на концлагера в Аушвиц. Лагер, който самият министър-председател посети в началото на 2020 г.

Не стана ясно дали Борисов е направил историческа връзка с тази прословута фраза от времето на нацистка Германия, превърнала се в нарицателно за Холокоста. Според отговора, който правителствената пресслужба е изпратила до медията "Свободна Европа" - премиерът знае къде пише "Arbeit macht frei", но с изказването си е потвърдил своята позиция, че „локдаун не е от полза нито за психическото здраве на хората, нито за икономиката, и трябва да се действа разумно в настоящия момент”.

С "Работата носи свобода" Борисов разведе здравния министър и шефа на "Пирогов" по АМ "Европа"

„Arbeit macht frei“ в буквален превод означава „Трудът освобождава“. Изразът идва от заглавието на романа на германския филолог Лоренц Дийфенбах „Трудът освобождава: Разказ от Лоренц Дийфенбах“ от 1873 г. Фразата е използвана и от швейцарския ентомолог Огюст Форел в книгата му „Ants of Switzerland“ от 1920 г.

Две години след това, асоциацията Deutsche Schulverein, която защитава правата на всички германци в Австрия, започва да печата „Arbeit macht frei“ на значките за членство.

Слоганът обаче е познат от ерата на нацистка Германия, тъй като е поставен пред няколко концентрационни лагера. Той влиза в употреба чрез офицера на SS Теодор Айке, който го слага пред лагера в Дахау. Малко по-късно се появява и в Аушвиц - след заповед на коменданта Рудолф Хьос. Там знакът е закачен от затворените евреи, които обърнали буквата „В“ наобратно в знак на бунт.

Хората, задържани в концентрационния лагер, дори осмиват неговото значение. Използвали го в рима: „Трудът освобождава чрез крематориум номер 3“ („Arbeit macht frei durch Krematorium Nummer drei).

„Не изглежда, че Рудолф Хьос е искал да се присмее на затворените, нито дори ако го е мислел в буквален смисъл – че това е едно напразно обещание, че тези, които работят до пълно изтощение, може да бъдат освободени. По-скоро е някакъв вид мистична фраза, гласяща, че саможертвата под формата на безкраен труд, носи духовна свобода“, пише американският журналист и историк Ото Фридрих в статията си „Кралството Аушвиц“.

Надписът над концлагера е откраднат през 2009, но след това е възстановен. Оригиналът се съхранява в музея.

Бойко Борисов посети Аушвиц в началото на тази година по повод 75 години от освобождаването на бившия концлагер. Тогава го нарече „фабрика за смърт“.

Очаквано, думите на премиера, че работата „носи свобода“, бяха посрещнати с недоволство в социалните мрежи. И в други страни „Arbeit macht frei“ е предизвиквала скандали през годините.

Най-скорошният бе свързан с изпълнителния директор на „Фолксваген“ Херберт Дийс. През март миналата година той каза „EBIT macht frei“ – „Печалбата носи свобода“. EBIT е абревиатура на „печалба преди лихвите и данъците“. С тези думи Дийс искаше да похвали всеки отдел на компанията, но след това се извини и каза, че не е направил никаква връзка с концлагерите и нацистка Германия, в който са били убити милиони евреи.

„По никакъв начин не възнамерявах този коментар да попадне в грешен контекст. Не мислех, че това е възможно тогава, когато го казах. Това бе нелеп избор на думи. Ако несъзнателно съм наранил нечии чувства, много съжалявам“, сподели той.

Само месец по-рано най-големият играч на пазара на електронната търговия Amazon се въвлече в скандал, тъй като пласира на сайта си артикули, съдържащи расистки изображения и надписи. Сред тях имаше и плажна кърпа със снимка на германския знак „Arbeit macht frei“.

Компанията трябваше да свали от платформата си всички тези продукти, включващи още отварачка, ключодържател и няколко сувенира.

Великобритания също бе завладяна от скандал заради „Работата носи свобода“. През 2018 лейбъристите премахнаха от редиците си активистът Мариан Телиър, която публикува в Twitter снимка с този надпис.

Изображението представляваше зелена табела в център за кандидатстване за работа, на която пишеше „Arbeit Macht Frei“. Телиър се защити, като каза, че със снимката е показала как торите се отнасят към изпадналите от обществото хора.

През 2003 г. полска художничка в Нидерландия също попадна под светлините на прожекторите заради известната фраза. Тя продаваше сувенири по улиците, сред които магнити за хладилник с пещи и ключодържатели с надпис „Arbeit macht frei“.

Агата Сивек, израснала в района на Аушвиц, призна, че артикулите, които е продавала в град Ден Бош, са целели да припомнят на хората ужаса на Холокоста и нуждата от борба срещу дискриминацията. Случаят поляризира общественото мнение – едни твърдяха, че полякинята е възхвалявала методите на нацистите срещу евреите, други повярваха на думите ѝ. Нейни колеги художници оправдаха действията ѝ, позовавайки се на свободното право на изразяване.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Techem инвестира 2 млн. лв. в нова смарт система за отчитане

360 сгради в София и над 500 сгради в Пловдив и Плевен ще бъдат оборудвани с новите четци

МЗ потвърди: Наличието на антитела не е достатъчно за издаване на зелен сертификат

ECDC са потвърдили решението си от май и ЕК не обмисля да променя сертификата

Хърватското чудо на Мате Римац: От старото BMW в гаража на баща си до върха на Bugatti

Дете на емигранти от Югославия, днес Римац стои начело на една от най-важните компании за електромобили

Кръщават улица в София на името на Боян Петров

Тя се намира в "Манастирски ливади - Изток"

"Японските Меган и Хари": Принцеса Мако се омъжи за човек от народа и се отказа от кралския си статут

Японците протестират срещу съпруга ѝ и я доведоха до депресивно състояние

КС по делото за статута на транссексуалните хора: В конституцията полът е само биологичен

Могат ли транссексуалните хора да сменят пола в личните си документи?