Австрия няма да вдигне ветото над разширяването на Шенген, което наложи за приобщаването на България и Румъния, докато не види "продължителен спад" в броя на търсещите убежище мигранти.
Това става ясно от интервю на външния министър на страната Александър Шаленберг, цитирано от "Политико".
Молбите за убежище в Австрия (без да се включват украинците) почти се утроиха миналата година, достигайки до около 110 хил. - най-много на глава от населението в ЕС. Това бе използвано като основен аргумент Австрия да реши, че няма да позволи разширяване на Шенген през декември.
"Това, което е важно за нас, ако трябва да сме напълно откровени, е броят да намалее и трябва да има устойчив спад", каза Шаленберг, наричайки ветото "предупредителен сигнал" към Брюксел.
"Трябва да се разбере, че когато имаме над 100 хил. молби за убежище на всеки 12 месеца, за нас в Австрия е трудно просто да оставим тази неработеща система да се движи напред."
Шаленберг не се ангажира с времева рамка, в която правителството би преосмислило позицията си. Условието бежанският натиск да спадне чувствително не изглежда бързо изпълнимо на форна на данните на Европейската агенция за бежанците. Тя отчита почти 60% увеличение на потока от мигранти на годишна база през януари.
Шаленберг каза, че правителството му е окуражено от "плана за действие" на ЕС за затягане на граничния контрол и ускоряване на процедурите за убежище, но трябва да види много по-голям напредък. "Като страна в сърцето на Европа, Австрия е е много облагодетелствана от Шенген и ние искаме той да работи", каза още министърът.
Основната причина до Австрия, която не е външна граница на Европа, да стигат толкова много бежанци е, че други страни от ЕС по така наречения Балкански маршрут - по-специално Унгария - отказват да регистрират повечето търсещи убежище. Причината е, че според правилата на ЕС по Дъблинското споразумение за мигрантите, страната, в която са се озовали, има право да ги върне обратно в първата държава в ЕС, в която са били регистрирани.
ЕС прие около 1 милион бежанци миналата година, като от общия брой са изключени украинските граждани, бягащи от войната на Русия, които са със специален статут. Въпреки това увеличението е с близо 50% спрямо 2021 г.
България и Румъния от години се стремят към присъединяване към Шенген. В София президентът Румен Радев периодично твърди, че с Виена се водят конструктивни разговори, както и с Нидерландия. Това е втората държавата в ЕС, която не допуска България, но няма против присъединяването на Букурещ. Мотивите ѝ обаче са различни и те са свързани с нивото на върховенство на закона и начина, по който работят институциите в България, отговарящи за сигурността.
Критиците на поведението на Австрия и Нидерландия казват, че правителствата им използват темата вътрешнополитически. В Австрия причина за това е притеснението, че крайнодясната Партия на свободата, която е враждебно настроена към мигрантите, има убедителна преднина в националните социологически проучвания малко повече от година преди следващите редовни избори в Австрия, припомня "Политико".
След бежанския поток през 2015 г. държави в ЕС, сред които Австрия, Германия и Франция, започнаха да връщат контрола на някои гранични пунктове, въпреки че са част от Шенген. Шаленберг подчерта, че крайната цел на неговото правителство с твърдата му позиция за разширяването е да се върне към системата отпреди 2015 г. на истинско пътуване без граници. "Никой няма полза от поддържането на граничен контрол в Шенген и ние не ги правим, защото ни харесва, а защото нямаме друг избор", каза министърът.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
