Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Писателят и академик при БАН Антон Дончев е починал на 92-годишна възраст.
Председателстващият Народното събрание Вежди Рашидов призова депутатите да почетат паметта му с едноминутно мълчание в началото на днешното заседание.
Роден през 1930 г., писателят остава известен с романа си "Време разделно", пресъздаден във филм от Людмил Стайков през 1987 г. Сюжетът му описва история от 17 век на насилствено ислямизиране на православни българи в региона на Родопите.
Антон Дончев е автор на няколко исторически романа - от "Сказание за времето на Самуила", издаден през 1961 г., до "Сянката на Александър Велики" от 2016 г. По негови сценарии са заснети няколко филма и сериали.
"С голяма тъга научих, че един от старейшините на българската култура е приключил своя земен път и мъдрото му слово остава да ни напътства от книгите. Академик Антон Дончев написа „Време разделно“ и си тръгва от нас в разделно време, но неговото послание бе винаги послание за обединение. Благодарим за уроците по българщина, учителю! Зная, че и следващия един век няма да ни стигне да прозрем в мъдростта на думите ти, но съм спокоен, че ги има завинаги в съкровищницата на българската и на световната култура", пише служебният министър на културата Велислав Минеков.
Официалната биография на Дончев посочва, че стилът му на работа е "особен": "Само за 41 дни написва „Време разделно“, но работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на „Сказанието за Аспарух“.
Дончев е носител на орден "Стара планина" първа степен, връчен от Георги Първанов. Писателят беше част от инициативния комитет, който излъчи Първанов за втори мандат. Дончев участваше и в комитета, който през 2021 г. подкрепи Румен Радев за нов мандат.
В последните години Дончев редовно се включваше в отворени писма на общественици или учени със социално-консервативни позиции като акад. Георги Марков, покойният председател на БАН Стефан Воденичаров, Иван Гранитски и др., които отправяха апели към управляващите по различни теми.
