Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Ако се наслаждавате на сочно парченце свеж плод, най-вероятно ще трябва да благодарите на някой българин за него" - така започва статия в британското списание The Economist, посветена на непознатата история на българските емигранти, градинари и сезонни земеделски работници.
Изданието обръща внимание на факта, че когато всички западноевропейски държави затвориха границите си заради Covid-19 и селскостопанската работа остана на грижите на местните фермери, "властите бързо се предадоха на исканията им да позволят на българите да се върнат".
Историкът Марияна Якимова развенчава мита, че масовата миграция на сезонни работници от Източна Европа към Великобритания, Германия, Италия, Испания и др. е започнала след разпадането на бившия съветски блок и търсенето на живот отвъд Желязната завеса.
Всъщност тази практика датира още от края на 17 век, когато българи са използвани от османската армия, за да се грижат за производството на храна по време на военните й кампании на запад. Нашествието на османците е отблъснато при Виена през 1683 г., но българските земеделци запазват дълготрайна връзка с района на Централна Европа.
Българските градинари отново се появяват в Австро-Унгария през втората половина на 19 век, в разгара на интензивното развитие на по-големите градове на империята. Градинарите създават свои стопанства в покрайнините на Виена, Пеща и др. Краят на Първата световна война води до колапс на държавата, но австрийците дават привилегии на българските граднири, за да могат да осигурят снабдяването с хранителни продукти на столицаата.
Периодът между двете световни войни е "златен" за тях, разказва The Economist. Всяка пролет те тръгват към Австрия, Чехословакия и други страни от Централна и Западна Европа, и се прибират наесен.
Най-мрачната част от историята им започва през 1938 г., когато Адолф Хитлер подписва споразумение с България за изпращането на селскостопански работници в Третия Райх. По време на Втората световна война още много българи пристигат в Германия, за да заменят местните мъже, мобилизирани на фронта. "След 1945 г. много от завърналите се обратно в комунистическа България са били екзекутирани като колаборационисти. Други обаче се заселват като бежанци в австрийската провинция Бургенланд и създават стопанства, които и до днес снабдяват пазарите на Виена", пишат авторите.
"Вечните градинари", както ги нарича изданието (с препратка към романа на Джон льо Каре), се връщат на запад едва след 1989 г. - отначало като нелегални емигранти, без разрешение за работа. Промяната идва с присъединяването на България към ЕС през 2007, когато границите се отварят и постепенно всички ограничения на пазара на труда отпадат.
"Днес България страда от липсата на работна ръка, макар че заплатите се увеличават. И въпреки това - брането на пипер у дома носи само 1,87 евро на час. Почасовата надница за събирането на реколтата от аспержи в Германия е 9,35 евро. Да живее гурбетът", завършва статията.
