Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Сумата по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), на който България разчита за подпомагане на икономиката си, най-вероятно ще е доста по-малка от очакваното.
Причината: страната продължава да не е изпълнила ключови реформи, срещу които да получи средствата.
Това се разбра от обясненията на служебните министри на финансите - Людмила Петкова, и на енергетиката - Владимир Малинов, пред депутатите.
Вторият транш в размер на 1,2 млрд. лв., което трябваше да се освободи след завършването на списък с реформи, се бави вече втора година.
По думите на Петкова, за да бъде изплатена цялата сума, е нужно да бъдат изпълнени всички реформи и инвестиции, свързани с втория етап.
"Има част от реформи, които все още не са изпълнени и те са свързани с промени в законодателството и действително, ако не бъдат изпълнени, тогава би могла да има финансова корекция от страна на ЕК," каза тя, но не уточни на каква сума би възлязла подобна корекция.
Асен Василев оцени на 1 милиард лева потенциалната щета за България.
"Има голям риск парите да бъдат намалени, защото парламентът не си е свършил работата. Това, че 4 неща не са приети, ще ни струва 1 млрд. лв. септември. И ще имаме 4 месеца да ги приемем, иначе ще ги загубим завинаги," каза в залата бившият финансов министър Асен Василев.
Проблемът е и че главата REPowerEU - енергийната политика в Плана за възстановяване - все още не е финализирана.
"България е единствената държава членка, която не е представила официално глава REPowerEU и за да може да се възползва от допълнителния безвъзмезден ресурс по нея в размер на 479,3 млн. евро (937 млн. лв.) изменението на Плана заедно с главата REPowerEU следва да бъде одобрено от Съвета на ЕС до края на годината. Срокът за изпълнение е същия като за ПВУ - до 2026 година," каза в изложението си тя.
Ако заложените цели не бъдат изпълнени в рамките на шест месеца, всички средства ще бъдат изгубени.
Ключовите реформи, които правителството е задължено да предоговори с решение на парламента от януари 2023 г. са две:
- отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г
- отделянето на "Булгартрансгаз" и ЕСО от структурата на Българския енергиен холдинг.
По думите на Малинов по първата мярка, т.нар. декарбонизация, водеща роля трябва да има Министерството на околната среда и водите.
"ЕК не е не затворила вратата да предложим алтернативна мярка с еквивалентен ефект за БЕХ и в тази посока ще се опитаме да работим в следващите няколко седмици," посочи той по отношение на втората важна реформа.
Министърът каза, че правителството и министерството са задължени да спазват решенията на Народното събрание, според които и двата оператора - на газопреносната и на електропреносната мрежа, да останат в рамките на БЕХ.
За това е предложена алтернативна мярка: да се забрани т.нар. кръстосано финансиране - приходите от двата оператора да бъдат използвани за разходи на останалите дружества от холдинга
"Реакцията на преговорния екип на ЕК беше отрицателна, като тяхното становище е, че това не е алтернативна мярка с еквивалентен ефект и очакват от наша страна други предложения, които ние ще разработим и ще координираме с НС," уточни Малинов.
Според него излизането на "Булгатрансгаз" и ЕСО няма да доведе до проблеми в двете компании, но може да наложи предоговаряне на облигационна емисия на БЕХ, където като основни гаранции са именно активите на двата оператора.
България изостава драматично с ПВУ. Ще му дойде ли редът в НС вместо "кокошкарските обиди"?
