Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България е на 70-о място по свобода на словото от общо 180 държави – страната ни пада с 11 места надолу в сравнение с 2024 г. Това сочи последният доклад на „Репортери без граници“ (РБГ).
Според РБГ състоянието на медийната среда у нас остава "проблемно", като се посочват редица тревожни тенденции, които подкопават независимата журналистика и застрашават свободата на изразяване.
Политически и икономически зависимости
"Телевизиите (БНТ, bTV, Нова и др.) и онлайн медиите са двата основни източника на новини в страна, в която печатните медии постепенно губят своето влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори", се казва в доклада.
"Репортери без граници" посочват още, че заплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели са често срещана практика в България, а след напускането на премиера Бойко Борисов е настъпил дълъг период на политическа нестабилност, в който политическият натиск върху журналистите е бил намален, но проблемът продължава
Според анализа общата законодателна рамка на страната осигурява минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург.
В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна пред нарушенията на свободата на печата.
"Независимите медии и разследващите журналисти често са обект на SLAPP дела", пише в доклада.
Икономически контекст
Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, които до голяма степен се контролират от държавата. Разпределението на националните и европейските фондове за медиите от страна на правителството не е прозрачно, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството, изтъкват от РБГ.
Друг проблем, който отчита организацията, е фактът, че разследващите репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Съединените щати и Западна Европа, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза.
България - част от глобална тенденция на влошаване
България не е изолиран случай. Според РБГ свободата на печата в световен мащаб през 2025 г. е в „най-ниската си точка за всички времена“. Над половината от населението на планетата живее в страни, където ситуацията се оценява като „много сериозна“.
На върха на класацията за девета поредна година остава Норвегия, следвана от Естония и Нидерландия. В дъното – Китай, Северна Корея и Еритрея. Дори САЩ се сринаха до 57-а позиция, падайки с две места след завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост.
Въпреки че Европа остава регионът с най-добра среда за журналистите, тревожни сигнали идват и от страни като Германия, която изпадна от топ 10 поради "все по-враждебна работна среда", най-вече заради натиска от крайната десница.
Докладът на РБГ завършва с предупреждение: "Свободата на медиите остава крехка и нестабилна – дори в страни, които доскоро се възприемаха като бастиони на независимата журналистика".
