България и Европейската централна банка обсъждат възможността за използване на еврото като паралелна валута още преди официалното му приемане. Това стана ясно от думите на финансовия министър Асен Василев при представянето на параметрите на Бюджет 2023 пред журналисти днес.
Към момента еврото може да се използва при сключване на сделки само от фирмите. Идеята на използването му като паралелна валута е то да може да служи и на физическите лица, включително при крайни продажби и получаване на заплата – каквито в момента по закон могат да се извършват само в левове.
По думите му това няма как да стане през 2023 г. „Нека да си проведем всички разговори с Европейската централна банка и ЕК и ако има промяна по плана за еврото, тя ще бъде своевременно коментирана“, каза Василев.
След като по-рано България се отказа от опитите да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г. – с аргумента на служебното правителство на Гълъб Донев и Росица Велкова начело на финансовото ведомство, че няма как дотогава да покрие Маастрихтските критерии – към момента целевата дата за това е 1 януари 2025 г.
Това означава, че паралелно въвеждане на еврото евентуално може да настъпи през идната година. Василев и по-рано е коментирал опцията половин или една година преди официалното влизане в еврозоната в магазините да има етикети и в двете валути, за да се помогне на хората по-лесно да се адаптират към прехода.
Що се отнася до Бюджет 2023 и Маастрихтските критерии, проектът на основния финансов закон е разработен с идеята да покрие един от основните – редовен бюджет с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). В представения днес проект се вижда, че Василев поне теоретично е намерил как да свие значително бюджетното салдо спрямо предложения от предшественичката му Росица Велкова (която представи бюджет с 6,4% дефицит) – без вдигане на данъци и орязване на социални разходи.
Бюджет 2023: Растеж с 1,8%, дефицит от 3% и по-висока събираемост от НАП
Що се отнася до един от другите основни критерии – инфлацията – от септември 2021 г. в България тя е с по-висока от изискуемото. Последиците от войната в Украйна допълнително тласнаха нивото ѝ не само тук, но и в цяла Европа. Според Маастрихтските критерии тя не трябва е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.
Министерството на финансите – както и международните институции – предвижда облекчаване на инфлационния натиск през тази и следващите две години. „Инфлацията тази година ще е 8,7 на сто и след това ще падне между 3% и 4%“, обобщи Василев днес.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
