Ден, след като "Булгаргаз" подписа договор с турската държавна компания "Боташ" за използване на терминалите ѝ за втечнен газ и газопреносна система за доставки към България, служебното правителство одобри и "газов" меморандум с Гърция.
В случая с Турция договорът е търговски, макар и между държавни компании, и е за 13 години, а меморандумът с южната ни съседка от ЕС - междудържавен и за 12 месеца.
Министерският съвет прие в сряда проект на меморандум между министерствата на енергетиката на България и Гърция. Той включва от българска страна предоставяне на капацитет в газохранилището "Чирен" за складиране на газ, а от гръцка - достъп за България до слотове и за регазификация от терминали за втечтен газ. Това става ясно от правителственото съобщение.
Меморандумът е в изпълнение на европейски регламент - тоест задължителен акт на Съвета на ЕС. Според изискванията му всяка държава, която не разполага с подземни съоръжения за съхранение на газ на нейна територия, трябва да поддържа стратегически резерви, равни на 15% от годишното си потребление в друга страна от ЕС. България е една от страните за Гърция.
По силата на регламента гръцки доставчици на газ трябва да се регистрират като потребители на българската газопреносна система (която се държи от "Булгартрансгаз"). Така те ще могат да резервират капацитети за нагнетяване и добив в „Чирен”. В замяна български доставчици ще могат да използват втечнен природен газ през гръцката газопреносна мрежа. Става въпрос обаче за малки капацитети - в рамките на 2 tWh или около 200 млн. кубични метра газ, което се равнява прибзирително на обема на 2 големи танкера.
Меморандумът е за срок от 12 месеца и ще влезе в сила след ратификация от Народното събрание, обяснява служебният кабинет.
България през 2024 г. ще има собственост и в новия газов терминал в Александруполис, ако проектът бъде завършен навреме, каквито индикации има. Това ще гарантира на българската страна слотове и няма да се налага да кандидатства за тях.
"Възкръсва" ли тръбата за нефт между Александруполис към Бургас?
Пак през Александруполис - но нефтен терминал - планират да строят България и Гърция, става ясно от друго решение на служебния кабинет от днес.
Двете правителства ще проучват възможностите за тръба до Бургас, което на практика е опит за възкресение на стария проект "Бургас - Александруполис" - но "наопаки". В годините назад проектът бе част от т.нар. "голям шлем" на бившия президент Георги Първанов. Той включваше още "газопровода "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Общото между трите е, че бяха проекти на Русия. Както и че нито един от тях не се реализира.
"Южен поток" не отговаряше на европейските критерии, но Русия частично го замени с "Турски поток", чието транзитно разклонение към ЕС отново минава през България. "Белене" няма шанс за реализация, особено след началото на войната, макар да не е официално прекратен. А нефтопроводът бе спрян още преди години - в това число и заради местен референдум, с който Бургас обяви, че не го иска заради рискове за природата.
Сега идеята - според заявките до момента и от българска, и от гръцка страна, е тръбата да "вози" нефт в обратна посока - не от Русия през Бургас за Гърция, а от Средиземно море пред Александруполис за България.
"Предвижда се капацитетът на предложения нефтопровод да осигурява като минимум пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници", пише в съобщението на служебния кабинет от днес. Обяснението е в европейските санкции и забрана за внос на руски петрол в ЕС.
Ембаргото влезе в сила на 5 декември, но България получи отлагане на въвеждането му до края на 2024-та - с мотив, че няма възможност за алтернативни доставки, за да задоволи вътрешното потребление на горива и дейността на рафинерията на "Лукойл" в Бургас. Тя би била и големият печеливш от подобен проект и на практика единствен пазар за суров петрол по трасено на нефтопровода.
Намеренията на България и Гърция към момента са за "проучване на възможности" и създаване на "специална група", която ще изследва възможностите за структуриране на проекта "Александруполис - Бургас", опциите за финансирането му и ще пише План за действие за реализирането му до края на 2024 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
