59% от българите казват, че пандемията от Covid-19 е повлияла върху личния им живот, като е причинила сериозно заболяване, тежки загуби или икономически трудности.
Само 31% от запитаните хора в страната се смятат за "свободни" година и половина след началото на кризата.
Това показва мащабно социологическо проучване на Европейския съвет за външна политика, проведено в 12 държави-членки на ЕС.
Иван Кръстев и Марк Ленард са авторите на доклада към изследването, като посочват, че 18 месеца след началото на пандемията дълбоки географски и възрастови разделения могат да променят обществените нагласи спрямо ролята на държавата и идеята за свобода в много страни в ЕС, включително и в България.
Вижда се, че съществуват две различни възприятия за преживяването на пандемията. Мнозинството анкетирани в Южна и Източна Европа споделят, че са засегнати лично от събитията, докато в Западна и Северна Европа повечето анкетирани гледат на Covid-19 по-скоро като наблюдатели, отколкото като жертви.
В Дания (72%), Германия (65%), Франция (64%) и Нидерландия (63%) има най-много хора, които казват, че не са пряко пострадали по време на пандемията.
За сметка на това в Унгария (65%), Испания (64%), Португалия (61%), Полша (61%), България (59%) и Италия (51%) повечето респонденти отбелязват, че Covid-19 е повлиял върху личния им живот.
Разликите се виждат не само по териториален, но и по поколенчески признак.
Почти две трети (64%) от тези на възраст 60 и 60+ години не се чувстват лично засегнати от кризата, докато над половината от младите под 30 години съобщават, че са се разболели и са се сблъскали с икономически трудности през последните 18 месеца. Франция и Дания са единствените държави, в които мнозинството от запитаните под 30 години твърдят, че кризата не ги е засегнала. Обратното - в Испания, Португалия, Унгария и Полша повечето хора над 60-годишна възраст се чувстват пряко засегнати.
Въвеждането на противоепидемични мерки се е отразило сериозно и на усещането на хората, че могат да водят живота си спрямо собствените си нужди.
Ограничението на свободите се усеща сравнително по-малко при тези, които са страдали здравословно от пандемията (26%) или смятат, че не са били засегнати от Covid-19 изобщо (25%).
Най-ограничени се чувстват германците - 49% споделят, че нямат пълна свобода в ежедневието си. Унгария е единствената държава от 12-те, в която този показател е висок - 88% от анкетираните заявяват, че се чувстват „свободни“ или „частично свободни“.
Мнозинството от запитаните в Унгария (71%), Дания (62%), България (56%), Португалия (55%) и Австрия (52%) вярват, че действията на правителствата са правилни, докато в Полша само 38% смятат, че стратегията на правителството има за цел да ограничи разпространението на Covid-19.
Средното ниво на доверие в правителствените мерки сред 12-те държави достига до 64%.
Тук отново се вижда и разминаването между нагласите на най-младите и най-възрастните поколения. 43% от запитаните под 30-годишна възраст вярват, че правителствата налагат локдауни като „оправдание за обществен контрол“ (20%) или за създаване на усещане, че „контролират ситуацията“ (23%). 71% от респондентите над 60-годишна възраст гледат на локдауните като начин за ограничаване на вируса.
Кръстев и Ленард виждат причините за тези разминавания в различния опит на държавите, "напомнящ за разединението между кредитори и длъжници, приемащите бежанци държави и отказващите да го направят".
Те предупреждават, че "различията в личните преживявания на хората могат да се окажат опасни разделителни линии", а "правителствата и ЕС могат да се сблъскат с проблеми по линия на общественото здраве, икономическите възможности и възприятието за свобода".
Докато европейските правителства с право се насочиха към спасяване на по-възрастните, сега е време на обърнат внимание на проблемите на младите, пишат още Иван Кръстев и Марк Ленард.
Представете си: два автобуса катастрофират и 109 български граждани умират
Covid-ваксините: Възрастните българи отново останаха на дъното в ЕС
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
