България е преминала с едно ниво нагоре в годишната анкета на "Прозрачност без граници", на база на която се изчислява т.нар. индекс за усещане за корупция.
По скалата между 100 (много чиста от корупция) и 0 (високо корумпирана) България получава 43 точки, т.е. все още попада в негативната половина на класацията. За разлика от 2021 г. обаче в страната е отбелязана минимална положителна промяна (+1 точка).
Така България вече не е на последно място в ЕС по усещане за корупция, а минава с няколко позиции пред Унгария - останала на дъното на регионалната класация, но е изпреварена от Румъния.
Въпреки всичко страната е с една от най-лошите оценки за корупция в продължение на десетилетие, като "Прозрачност без граници" отчитат, че скритите частни интереси са създали "силно олигархично влияние".
Унгария изглежда истинският провал в борбата с корупцията в ЕС през последното десетилетие, като видимо бележи регрес година след година, с което пада от 55 на 42 точки.
Най-голямо подобрение в класацията бележат Латвия (+ 10 т. за десет години), Италия (+9 точки от 2016 насам) и Чехия (+8 точки след 2013).
Сериозно изоставяне се вижда при Кипър (-11 точки от 2014 насам), Унгария и Малта (-9 точки след 2015).
България привидно не е направила значима промяна в нивото на усещане за корупция от 2012 г. насам, въпреки подобрението след антиправителствените протести от 2020 г.
Фрагментирането на партийната система след тях обаче доведе до поредица от служебни кабинети и продължаваща политическа криза.
Връщането на хартиените бюлетини и фактическото обезсмисляне на машинното гласуване са отчетени като сериозни проблеми за изборния процес.
"Политическата корупция пречи на свободните и честни парламентарни избори, а последните законодателни пормени, прокарани в края на 2022 г., още повече увеличиха вероятността от изборни манипулации", коментират от авторите на класацията.
"Имайки предвид вероятността България да се изправи пред още едни парламентарни избори през 2023 г., промяната на Изборния кодекс без широк консенсус в този времеви срок противоречи на най-добрите практики", се казва в анализа за държавата.
"Прозрачност без граници" отчитат, че България все още има сериозни проблеми с върховенството на закона, а Съветът на Европа подчертава слабостта в съдебната система, като поставя държавата под специален надзор.
Ограниченията в гражданското пространство също провокират притеснения.
Организацията обръща специално внимание на опитите на "Възраждане" да вкарат закон за "чуждестранните агенти" по подобие на руската цензура, който създава нов риск за натиск върху гражаднското общество.
"Прозрачност без граници" призовават и за въвежднае на законодателството за защита на подателите на сигнали за корупция - правила, които бяха приети в последния момент от 48 Народно събрание.
"Критично важно е новото правителство да постави приоритет върху прилагането на антикорупционната стратегия за 2021-2027 г. Като спешен проблем - за да защити обществените средства - правителството би трябвало да създаде здрава система за оценка на управленските и корупционните рискове, когато възлага публични средства на компании чрез договори, концесии или държавна помощ", казват още "Прозрачност без граници".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
