Една от най-разтърсващите истории на сексуално насилие - случаят "Жизел Пелико"

Статията е обновена на 19.12.2024 г. в 12:49 ч.

Жизел Пелико се определя като обикновена жена, майка и баба, която живее спокоен живот във френското село Мазан. Всичко това се променя, когато разбира, че е била жертва на чудовищно престъпление. В продължение на десет години собственият ѝ съпруг Доминик я е упоявал без нейно знание, водел е чужди мъже в къщата им и е правил видеозаписи, докато те я изнасилват.

Жизел е била в плен на малко известния феномен на химическото подчинение. От началото на годината тя води дело срещу бившия си съпруг.

Изправени пред съда, освен него, са още петдесет мъже, разпознати на записите, на възраст между 26 и 74 години. Повечето от тях са обвързани, а двайсет и трима имат криминално досие. На 19 декември всички обвиняеми бяха осъдени. Доминик Пелико получи 20 години затвор.

Терминът "баналността на злото" се ражда, когато Хана Аренд, политически теоретик и философ, отразява процеса срещу нациста Адолф Айхман за "The Neworker" през 1963 г. Тогава на съдебната скамейка в лицето на Айхман, отговорен за депортацията и смъртта на хиляди евреи по време на Холокоста, на пръв поглед седи обикновен, дори неврачен човек.

Аренд тогава стига до заключението, че в злото няма нищо изключително. "Най-голямото зло в света е злото… извършено от хора без мотив… от хора, които отказват да са личности."

Така и сред изнасилвачите на Жизел, допуснати до нея от мъжа ѝ, има пожарникари, шофьори на камиони, войници, охранители, журналист, диджей.

Най-шокиращото е, че мнозина от изнасилвачите не мислят, че са извършили престъпление, казва Елза Лабуре от френската феминистка организация "Date to be a feminist", цитирана от BBC

"Те смятат, че са направили нещо различно и освободено. Освен това, са имали разрешението на съпруга ѝ. Оказва се, че много мъже, дори във Франция, вярват, че мъжът е собственик на женското тяло и има законно право да се разпорежда с него. Случаят извади на показ толкова много дълбоко вкоренени предразсъдъци", посочва Лабуре.

Жизел Пелико отказа делото да се гледа при закрити врата и да остане анонимна. Заставайки с лицето и името си пред съда, тя иска да помогне на всички жертви на сексуални посегателства, които действително се припознаха в нея.

"Искам всяка жена, която една сутрин се събуди без спомени от предишната нощ, да се сети за мен. За да няма повече жени, които да стават жертва на "химическо подчинение". Бях принесена в жертва на олтара на порока и ние трябва да говорим за това, а не да го крием", казва Пелико.

Чудовищна идилия

Жизел споделя, че до разкриването на престъплението "обича Доминик" още от запознанството им в началото на 70-те години на миналия век - "Когато видях този млад мъж със син пуловер, това беше любов от пръв поглед".

И двамата са имали сложна семейна история, белязана от загуби и травми, и са намерили мир един с друг. През съвместния им живот е имало трудни моменти - чести финансови проблеми, както и нейна афера с колега в средата на 80-те години. Но са се справили.

Години по-късно, когато адвокат я помолил да обобщи отношенията им, Жизел казва: "Приятелите ни казваха, че сме идеалната двойка. И аз си мислех, че ще изживеем дните си заедно."

Дори сега в хода на делото Доминик Пелико свидетелства, че винаги е бил "луд по съпругата си" и че трудно е преживял изневярата ѝ. Тогава е искал да се самоубие, но не го е направил. "Може би трябваше", отронва в съда.

Освен това хладновкръвно заявява, че съпругата му не заслужава всичко, което ѝ е причинил. Затова когато историята излиза на бял свят, се чувства "облекчен".

Доминик оправдава насилието над Жизел с това, че самият той е преживял сексуално посегателство като дете. Признава, че е заснел видеата с мъже, които изнасилват жена му, "за удоволствие", но също и "като застраховка". "Нали именно чрез тях открихме всички, които са участвали?"

Как случаят излиза на бял свят

На 2 ноември 2020 г. Доминик и Жизел закусват заедно, преди да се отправят към полицейския участък. Там Доминик е призован във връзка с инцидент със снимане под полите на няколко жени в супермаркет. Той признава за случая на жена си по телефона, наричайки го "глупав инцидент".

Полицай моли Жизел да го последва в друга стая. Тя потвърждава, че Доминик е неин съпруг, но категорично отрича някога да е участвала в каквито и да е сексуални експерименти.

"Ще ви покажа нещо, което няма да ви хареса" - предупреждава я служителят на реда, преди да ѝ пусне видео на сексуален акт. Първоначално тя не разпознава нито един от двамата участници.

Когато осъзнава, че вижда себе си с непознат мъж, казва да спрат записа: "Всичко, което съм градила в продължение на 50 години, се срина". Изпращат я вкъщи в състояние на шок, придружена от приятел.

Жизел разказва на децата си. Когато се връща към този момент, признава, че "писъците на дъщеря ѝ Каролина са се запечатали завинаги" в съзнанието ѝ.

По-късно в лаптопа на Доминик са открити и снимки на самата Каролина, която изглежда дрогираната. Мъжът отрича да е злоупотребявал и с дъщеря си.

Хаштагът #Notallmеn

Луис Боне е кмет на село Мазан. Когато свидетелства по случая, той осъжда действията на съпруга, но споменава, че госпожа Пелико не е била в съзнание, съответно е страдала по-малко от други жертви на сексуално насилие."Когато има замесени деца или убити жени, това е много сериозно.

В този случай семейството трябва да се възстанови. Ще бъде трудно, но не е невъзможно да се справи".

Думите му предизвикват остро възмущение във Франция. Боне накрая излиза с писмено изявление, в което поднася "искрените си извинения".

Зловещияг случай на насилие е широко коментиран в социалните мрежи. Покрай дискусиите твърдението, че всеки мъж е способен да извърши изнасилване, става популярно. Това е теория, за която няма достоверни доказателства.

В употреба влече отново и хаштагът #notallmеn (Не всички мъже). Посланието трябва да е, че изнасилването не е заложено в мъжката природа, не е норма, а сериозно отклонение.

"Ние не искаме от другите жени да носят „срама“ на жените, които се държат лошо, защо заради самия факт, че сме мъже, трябва ние да носим срама?“, пита един мъж в социалните мрежи.

Много жени обаче реагират на хаштага с гняв - а понякога и с подробности за собственото си насилие, пише BBC. „Хаштагът е създаден от мъже и се използва от мъже. Това е начин да се заглуши страданието на жените“.

Елза Лабуре обобщава, че нагласите във френското общество се нуждаят от промяна. „Мисля, че много хора все още смятат, че сексуалното насилие е секси или романтично, или нещо, което е част от начина, по който правим нещата във Франция“, твърди тя. „И е много важно да поставим това под въпрос и изобщо да не приемаме този вид аргументи“.

Жулиет Кампион, която отразява делото, споделя, че е било изключително мъчително да гледа видеата с упоената и изнасилвана Жизел Пелико в съда.

"Чувствам се толкова уморена като журналист и напълно опустошена като жена. Все пак си свършихме работата. Говорихме за това. Уверена съм, че с всички дебати направихме малки крачки в правилната посока", категорична е Кампион.

Случаят "Дебора" влезе в речта на Урсула фон дер Лайен срещу насилието над жени