Всяка сутрин, когато Жизел Пелико пристига в съдебната зала във френския град Авиньон, десетки поддръжници, предимно жени, я посрещат отвън с аплодисменти. Те са там и вечерта, след като госпожа Пелико е прекарала цял ден в съда, заобиколена от своите изнасилвачи.
В началото тя се появява с тъмни очила. После заявява, че е нужна промяна - срам трябва да изпитват насилниците, а не жертвите.
Non trovate questo scatto emozionante?
— 🅾️sservaMy👁️☮️🌈👠 (@OsservaMy) November 30, 2024
Donne che applaudono commosse, al passaggio di #GisèlePelicot.
Lei che ha coraggiosamente rinunciato alla privacy e all’anonimato, come le sarebbe stato permesso dalla legge francese nei casi di violenza sessuale. pic.twitter.com/qdHqMRgj0P
Жизел Пелико е жената, която от началото на септември 2024 води дело срещу бившия си съпруг. "Този господин", както го нарича, в продължение на десет години я е упоявал с медикаменти и е давал възможност на други мъже да я изнасилват в собствения ѝ дом. И е заснемал всичко това.
Пелико става жертва на така нареченото "химическо подчинение" - зловещо явление, за което по-рядко се говори.
От българската фондация "Аватар", чиято мисия е да се бори с всички форми на домашно насилие, обясняват какво точно значи това:
"Хората, които биват дрогирани без тяхното съгласие и знание, рядко са сигурни какво точно се е случило. Възможно е при събуждане да се чувстват замаяни, да си помислят, че имат махмурлук или че замаяността им се дължи на приети лекарства или болест.
Ако партньорът я дрогира често, жертвата обикновено се чувства слаба, уморена, объркана и изпитва психическа или физическа болка. Жертвите могат да изпитват благодарност и да развият зависимост към подобен партньор насилник, който изглежда, сякаш се грижи за тях. В крайна сметка кой би помислил, че партньорът му е способен да го дрогира без неговото знание."
Именно това се случва с Жизел - съпругът ѝ системно я дрогира, позволява с нея да се случват ужасни неща, но я придружава на гинеколог, психиатър и невролог, "искрено притеснен" за състоянието ѝ.
Сега той е подсъдим и присъдата ще бъде произнесена само след два дни - на 20 декември. А съпругата му се превърна в икона на феминизма.
Жизел Пелико отказа делото да се гледа при закрити врата и да остане анонимна. Заставайки с лицето и името си пред съда, тя иска да помогне на всички жертви на сексуални посегателства, които действително се припознаха в нея.
"Искам всяка жена, която една сутрин се събуди без спомени от предишната нощ, да си спомни за мен. За да няма повече жени, които да станат жертва на химическо подчинение. Бях принесена в жертва на олтара на порока и ние трябва да говорим за това, а не да го крием", казва Пелико.
Днес Жизел се опитва да заличи всички следи от съпруга си и да започне на чисто, макар да се чувства опустошена.
"I want all women who have been raped to say: Madame Pelicot did it, I can too. I don't want them to be ashamed any longer."
— Dr. Ann Olivarius (@AnnOlivarius) October 23, 2024
That shame was never hers to carry.
Gisele Pelicot is so right and so brave to refuse it and to demand that it changes side. https://t.co/cRRxkLoMHl
Чудовищна идилия
Френското село Мазан е като излязло от приказките - средновековни замъци, калдъръмени улици и лозя. Именно в тази привидна идилия живее семейство Пелико - Жизел и съпругът ѝ Доминик. Имат три деца и са заедно почти 50 години.
Тя споделя, че до разкриването на престъплението "обича Доминик" още от запознанството им в началото на 70-те години на миналия век - "Когато видях този млад мъж със син пуловер, това беше любов от пръв поглед".
И двамата са имали сложна семейна история, белязана от загуби и травми, и са намерили мир един с друг. През съвместния им живот е имало трудни моменти - чести финансови проблеми и нейна афера с колега в средата на 80-те години. Но са се справили.
Години по-късно, когато адвокат я помолил да обобщи отношенията им, Жизел казва: "Приятелите ни казваха, че сме идеалната двойка. И аз си мислех, че ще изживеем дните си заедно."
Дори сега в хода на делото Доминик Пелико свидетелства, че винаги е бил "луд по съпругата си" и трудно е преживял изневярата ѝ. Тогава е искал да се самоубие, но не го е направил. "Може би трябваше", отронва в съда.
Освен това хладновкръвно заявява, че съпругата му не заслужава всичко, което ѝ е причинил. Затова когато историята излиза на бял свят, се чувства "облекчен".
Доминик оправдава насилието над Жизел с това, че самият той е преживял сексуално посегателство като дете. Признава, че е заснел видеата с мъже, които изнасилват жена му, "за удоволствие", но също и "като застраховка".
"Нали именно чрез тях открихме всички, които са участвали?"
Как случаят излиза на бял свят
На 2 ноември 2020 г. Доминик и Жизел закусват заедно, преди да се отправят към полицейския участък. Там Доминик е призован във връзка с инцидент със снимане под полата на жена в супермаркет. Той признава за случая на жена си по телефона, наричайки го "глупав инцидент".
Полицай моли Жизел да го последва в друга стая. Тя потвърждава, че Доминик е неин съпруг, но категорично отрича някога да е участвала в каквито и да е сексуални експерименти.
"Ще ви покажа нещо, което няма да ви хареса" - предупредил я служителят на реда, преди да ѝ пусне видео на сексуален акт. Първоначално тя не разпознала нито един от двамата участници.
Когато осъзнала, че вижда себе си с непознат мъж, казала да спрат записа: "Всичко, което съм градила в продължение на 50 години, се срина". Изпратили я вкъщи в състояние на шок, придружена от приятел.
Жизел разказва на децата си. Когато се връща към този момент, признава, че "писъците на дъщеря ѝ Каролина са се запечатали завинаги" в съзнанието ѝ.
По-късно в лаптопа на Доминик са открити и снимки на самата Каролина, която изглежда дрогираната. Мъжът отрича да е злоупотребявал и с дъщеря си.
Баналността на злото
Терминът "баналността на злото" се ражда, когато Хана Аренд, политически теоретик и философ, отразява процеса срещу нациста Адолф Айхман за "The Neworker" през 1963 г. Тогава на съдебната скамейка в лицето на Айхман, отговорен за депортацията и смъртта на хиляди евреи по време на Холокоста, на пръв поглед седи обикновен, дори неврачен човек.
Аренд тогава стига до заключението, че в злото няма нищо изключително. "Най-голямото зло в света е злото… извършено от хора без мотив… от хора, които отказват да са личности."
Така и сред изнасилвачите на Жизел, допуснати до нея от мъжа ѝ, има пожарникари, шофьори на камиони, войници, охранители, журналист, диджей.
Това са петдесет мъже, изправени пред съда, на възраст между 20 и 72 години. Повечето от тях са обвързани, а двайсет и трима имат досие. Ако бъдат признати за виновни, всички те заедно ще получат повече от 600 години затвор, посочва BBC.
Някои от подсъдимите се държат предизвикателно по време на процеса, но в повечето случаи гледат надолу, докато отговарят на въпросите на съдиите, като от време на време вдигат очи, за да потърсят увереност от адвокатите си.
Елза Лабуре от френската феминистка организация "Date to be a feminist" казва пред BBC, че най-шокиращото е, че мнозина от изнасилвачите не мислят, че са извършили престъпление.
"Те смятат, че са направили нещо различно и освободено. Освен това, са имали разрешението на съпруга ѝ. Оказва се, че много мъже, дори във Франция, вярват, че мъжът е собственик на женското тяло и има законно право да се разпорежда с него. Случаят извади на показ толкова много дълбоко вкоренени предразсъдъци", посочва Лабуре.
Хаштагът #Notallmеn
Луис Боне е кмет на село Мазан. Когато свидетелства по случая, той осъжда действията на съпруга, но споменава, че госпожа Пелико не е била в съзнание, съответно е страдала по-малко от други жертви на сексуално насилие."Когато има замесени деца или убити жени, това е много сериозно. В този случай семейството трябва да се възстанови. Ще бъде трудно, но не е невъзможно да се справи".
Думите му предизвикват остро възмущение във Франция. Боне накрая излиза с писмено изявление, в което поднася "искрените си извинения".
Зловещияг случай на насилие е широко коментиран в социалните мрежи. Покрай дискусиите твърдението, че всеки мъж е способен да извърши изнасилване, става популярно. Това е теория, за която няма достоверни доказателства.
Влезе в употреба отново и хаштаг #notallmеn (Не всички мъже). Посланието трябва да е, че изнасилването не е заложено в мъжката природа, не е норма, а сериозно отклонение. „
Ние не искаме от другите жени да носят „срама“ на жените, които се държат лошо, защо заради самия факт, че сме мъже, трябва ние да носим срама?“, пита един мъж в социалните мрежи.
Много жени обаче реагират на хаштага с гняв - а понякога и с подробности за собственото си насилие, пише BBC. „Хаштагът е създаден от мъже и се използва от мъже. Това е начин да се заглуши страданието на жените“.
Елза Лабуре обобщава, че нагласите във френското общество се нуждаят от промяна. „Мисля, че много хора все още смятат, че сексуалното насилие е секси или романтично, или нещо, което е част от начина, по който правим нещата във Франция“, твърди тя. „И е много важно да поставим това под въпрос и изобщо да не приемаме този вид аргументи“.
Жулиет Кампион, която отразява делото, споделя, че е било изключително мъчително да гледа видеата с упоената и изнасилвана Жизел Пелико в съда.
"Чувствам се толкова уморена като журналист и напълно опустошена като жена. Все пак си свършихме работата. Говорихме за това. Уверена съм, че с всички дебати направихме малки крачки в правилната посока", категорична е Кампион.
Случаят "Дебора" влезе в речта на Урсула фон дер Лайен срещу насилието над жени
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
