Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Осем претенденти, трима фаворити, два дни гласуване и почти неизбежен балотаж. Така се очертават президентските избори в Чехия, които се провеждат тази седмица.
Основната надпревара ще бъде между бившия министър-председател Андрей Бабиш, бившия генерал Петр Павел и професора по икономика Дануше Нерудова - поне това сочат предварителните социологически проучвания в страната. Анализите обаче показват, че около една трета от гласоподавателите все още не са решили за кого да гласуват, което означава, че може да има и изненади в последния момент.
Изборите са важни за Чехия - държава членка на ЕС и на НАТО, въпреки че президентският пост е лишен от изпълнителна власт. Но все пак в правомощията на президента на страната е да прави ключови назначения в съдилищата и централната банка. Той има думата и по въпроси от външната политика.
Победителят от настоящата политическа надпревара ще поеме президентския пост от 70-годишния популист Милош Земан, чийто втори и последен мандат ще приключи през март. През по-голямата част от управлението си Земан се опитваше да изгради по-близки отношения с Китай и Русия.
Почти сигурно е, че изборите ще имат и втори тур, тъй като едва ли някой от кандидатите ще може да спечели повече от 50% от гласовете още в първия кръг.
Кои са кандидат-президентите?
61-годишният пенсиониран генерал Петр Павел, който е независим кандидат, води в две от четирите социологически проучвания, посочва "Ройтерс".
Опитът му като ръководител на чешката армия и на Военния комитет на НАТО определено е плюс на фона на настоящата ситуация, в която Русия води война в Европа - срещу Украйна. Петр Павел многократно е заявявал колко важни са членството на Чехия в ЕС и НАТО, подкрепата за Украйна и противопоставянето срещу действията на Русия и Китай.
В останалите две проучвания обаче той е изпреварен от 68-годишния милиардер и бивш премиер на страната Андрей Бабиш, който в момента оглавява най-голямата опозиционна партия в парламента.
Бабиш определи изборите като начин за протест срещу десноцентристкото правителство, което той обвинява, че прави твърде малко, за да помогне на хората да се справят с нарастващите разходи за живот. Милиардерът е на политическата сцена от 2011 г., а неговият престой на премиерския пост приключи в края на 2021 г., когато пет основни партии сформираха коалиция, за да го отстранят от длъжността.
Наричан чешкия Берлускони или Доналд Тръмп, Бабиш от години понася критики, че използва политическата си позиция, за да преследва лични интереси. Името му беше замесено в обвинения за данъчни измами и за незаконосъобразно използване на средства от европейски фондове, по които по-късно беше оправдан.
44-годишната Дануше Нерудова е третият фаворит за президентското място в Чехия - ако спечели, тя ще стане първата жена на този пост, заеман за първи път от Вацлав Хавел след разпадането на Чехословакия през 1993 г. Тя би била и най-младият държавен глава в историята на републиката.
Нерудова е особено популярна сред по-младите избиратели и водеше в някои проучвания през ноември. Подкрепата към нея обаче спадна, след като университетът "Мендел" в Бърно, на който тя беше ректор, започна разследване за валидността на докторските степени, присъдени на чуждестранни студенти под нейно ръководство.
Критиците ѝ изтъкват и липсата на политически опит, тъй като Нерудова никога досега не е заемала изборна длъжност.
Въпреки че кандидатите са осем, само Павел, Бабиш и 44-годишната професорка по икономика Нерудова имат шанс да стигнат до втори тур, сочат социологическите проучвания. Анализаторите дават предимство на Павел при балотаж, като очакват той да събере повече гласове от бившия премиер.
Междувременно никой от останалите петима кандидати няма шанс да се класира за балотажа, смятат социолозите. Сред тях са бившият дипломат Павел Фишер, който завърши на трето място в предишните президентски избори през 2018 г., и Ярослав Баста, който се кандидатира като част от основната антимигрантска сила в страната - партията "Свобода и пряка демокрация".
