"Бийте ги, докато не им се сложат белезниците": Студентът Евгени Марчев разказва за побоя на протестите

Студентът по право Евгени Марчев е бил задържан от полицаите по време на протестите в София на 10 юли, без да е „докоснал“ униформен, защото „това е престъпление“. Това каза 22-годишният мъж в интервю за „Лице в лице“ по bTV, в което разказа цялата нощ на полицейски тормоз край колонадата на Министерски съвет, който е продължил и в болницата.

Както знаете, той бе един от задържаните при демонстрациите, за които обществото разбра от клиповете с насилие от страна на силите на реда.

„Това се случи на 10 срещу 11 юли. Аз не съм агресивен и не исках да навредя на полицаите. Нападението над полицай е абсолютно престъпление. Не съм хвърлял каквито и да е предмети. Бях с вдигнати ръце, когато ме хванаха и побоят започна“, сподели Евгени Марчев, който учи право в Хага. „Ако искат да знаят какво се е случило, нека видят телефоните на полицаите, нека изкарат и записите от случката“.

„Исках да им кажа: „Хора, успокойте се, стига. Но чух един глас – „Хващай го тоя“. Хванаха ме, издърпаха ме зад живата верига. Сграбчи ме един полицай зад гърба, а аз паднах странично, ударих си главата. Тогава получих най-много удари. Над мен застана униформен, който беше без маска и без каска. Той ми нанесе 2 или 3 удара точно в брадата. Бяха силни. Аз първия път не припаднах, но ударите продължиха и загубих съзнание. Тогава си помислиха, че не искам да им съдействам. Започнаха да ме влачат и отново се свлякох. Последваха множество удари и шутове“, разказа Марчев.

„Един от полицаите каза - бийте ги, докато не им се сложат белезниците. Сякаш това е един принцип при правораздаването – с цел да ти кажат, че се съпротивляваш. Имаше 5-6 жандармеристи, яки момчета. Проснаха ни на земята, бяхме хвърлени като трупове. Не мога да кажа кой до каква степен е бил бит, но всеки от тях е пострадал. Всеки от тези 6-7 души има различни щети по телата си“, добави студентът по право.Той сподели, че малко след този момент е дошла помощ от полицай, който ги е успокоил и им е казал, че повече насилие няма да има. Такова наистина няма. „Полицаите ги беше яд за техните колеги, затова казвам, че не всички униформени са такива“, каза Марчев.

Разказа, че задържаните били повалени с лице към земята и след като им били сложени белезници, дошло второ нареждане – че полицаите вече не могат да ги бият. Но тогава последвал „най-тежкият“ момент, както 22-годишният мъж го описва.

„Беше много страшно. Те ни плюха, подритваха ни. Това е нещо нормално за нашите ширини. Но най-ужасният момент беше, когато при нас дойде единственото задържано момиче. Беше влачена за косата, само на нея ѝ позволиха да седне. Нейният приятел беше отляво, а полицаите извадиха личните си телефони. Момичето беше с разголена гръд от самото влачене. Те започнаха да я галят по косата и да я снимат. Приятелят ѝ Антон се молеше да спрат да я снимат, но това не се случи“, каза Евгени Марчев.

Аудиозапис от интервюто му в "Лице в лице" можете да чуете тук, а по-долу можете да прочетете стенограмата от разговора с Цветанка Ризова:

- Защо отидохте на протеста? Какво Ви заведе там?

- Вижте, в интерес на истината, причините да не отидеш на протест като че ли са повече, отколкото причините да отидеш. Като български гражданин не виждам - в един ресор, по един параграф - България да се развива. Дали ще бъде в ресор "Образование", ресор "Медицина", що се отнася и до демографската криза в България. Мисля, че е ясно за всички, че нашата страна загива. В следващите години не е ясно дали младите хора, които са останали тук, ще имат възможността да изградят семейства и да бъдат способни европейски граждани. Хора, които да могат да се развиват тук.

Като човек, който макар и за кратко живял в чужбина, виждам огромната разлика между тук и там. Дори в момент на икономически и социални проблеми в Холандия на много от студентите се дават помощи. Дори преди да дойде Covid-19, се помага. Ако работиш 50 часа седмично като студент, се помага - 300-350 евро. Помагат ви за квартира, за университет, ако нямате възможност да платите таксата си. Разликата е огромна. Не мисля, че дори в момента някой от нашето правителство може да спомене един ресор, в който нашата страна върви напред.

Аз също така се чувствам обиден, че в България е прието, че ако си опозиционер по някакъв начин, ако имаш някаква опозиция срещу властта, то тогава си или лумпен, или агресор.

Искам да спомена, че макар че тук не е прието, опозицията е нещо съвсем нормално в демократичните държави. Не виждам защо до този момент някой от управляващите на каза: "Абе, може би някой от протестиращите са прави по даден въпрос". Защо не може да се изгради консенсус? В крайна сметка дори в сферата на медицината, когато става въпрос за болести и научни въпроси, има спорове. Какъв е проблемът някой да има по-различно мнение? Дори да греши? Ще излезе някой друг, ще го обясни по-добре.

За мен правото да излезеш и да кажеш "Аз не съм доволен от нещо" е най-голямата основа на демокрацията. Една от големите разлики между България и останалите европейски държави .... корупция съществува навсякъде, макар и ние по статистика да сме най-назад - има една база, ценностна база, върху която останалите държави градят. Ами тук, в нашата държава тази база със сигурност липсва.

Отделно както виждате, всеки тук е виновен до доказване на противното, а не обратното. Съдебната система е достатъчно опорочена и това е явно както на големи, така на млади. Дори и аз да не съм прав, мисля, че всеки има право да застане там и да изкаже своето мнение. Това е нещо нормално.

Според моите виждания - всички онези, които сме там, има хора от целия политически спектър, от ляво на дясно, дори центристи. Няма значение. Ние искаме да покажем, че да бъдеш в опозиция, е може би дори по-основна част на демокрацията, отколкото управлението. Затова казвам, че причините да отидеш са повече, отколкото да не отидеш.

- Евгени, на колко сте години?

- Ами аз съм... преди 2 дни навърших 22.

- Честито, щом преди два дни...

- Благодаря.

- Разкажете какво се случи, в кой ден на протеста и как се стигна до това да ви пребият полицаите?

- Това се случи на 10 срещу 11-ти. Като час, не помня. Може би самият проблем се разигра около 10 ч. навярно, но не мога да потвърдя.

- Сам ли бяхте?

- Не, бях с мои приятели, които живеят в България, работят тук. В интерес на истината, не бях с хора от Колежа (Американския колеж в София, който Марчев е завършил, б.р.), въпреки че знам, че има много мои бивши съученици, които са на тези протести. Причината да отидем, аз я казах.

- И какво се случи, разкажете.

- Първо, искам да кажа, че аз не съм бил на първа линия, аз бях няколко метра по-назад, да кажем 6-7 метра. Видях, че очевидно пред първоначалната верига от полицаи се образува много напрежение от 2-3 възрастни души, които очевидно бяха влезли в словесен конфликт с полицаите. В този момент веригата от униформени тръгна напред заедно с палките и със сила, и започнаха да крещят: "Назад, назад, назад!". Видях един господин, който беше нападнат, и нещо в мен трепна - не можах да тръгна назад, а по-скоро напред, за да отида да го дръпна.

В момента, в който издърпах този господин, аз застанах сам срещу полицаите и вдигнах ръцете си. Исках да покажа, че по никакъв начин аз не съм агресивен и не искам да им навредя. Пак искам да подчертая, че нападението над полицай е абсолютно престъпление - на униформен, лекар, полицай, няма значение. Това са хора, които са неприкосновени. Те са там, за да ни пазят. Исках да им го подскажа и на тях, за да им кажа: "Хора, успокойте се, стига, нека това да престане".

Но чух един глас на един от ръководните фигури там, който организира тези полицаи - той каза: "Хващай го тоя". При което след като седях така, те ме хванаха, издърпаха ме зад живата верига. Там ме сграбчи един от полицаите зад гърба и бях повален в типично борчески стил, назад, паднах леко странично. Ударих си главата. В този момент полицаите ме грабнаха за ръцете и тогава получих най-много удари. Над мен застана униформен, който беше без маска и без каска, така че не би било трудно, ако се погледнат записите от Министерски съвет, да се установи кой е той. Той ми нанесе два или три удара, помня, че бяха повече...

- Къде?

- Точно в брадата. Това бяха силни удари. Те пазиха лицето и скулите ни, но някои от нас имаме горе хематоми, кръвонасядания, с комоцио. Аз първия път не припаднах. Не припаднах. Ударите продължиха, тогава изгубих съзнание. Когато изгубих съзнание, те сякаш си помислиха, че не искам да им съдействам, за да ми сложат ръцете зад гърба и да ми сложат белезниците. При което започнаха да ме влачат, опитаха да ме изправят на крака, а аз очевидно нямах възможност да седя на краката си и отново се свлякох. Тогава започнаха множеството удари и шутове по цялото тяло - както в бъбреците, в гърба, в главата. Аз застанах по този начин и опитах да се предпазя, като дори...

- Викаха ли нещо? Защо ви биеха така? Казваха ли нещо?

- Ще ви кажа - точно в този момент не помня дали викаха. Викаха по-късно, когато ние бяхме повалени с очи на земята. Но аз крещях за помощ, като очаквах други техни колеги да дойдат и да се притекат на помощ. Такива колеги не се отзоваха. Все пак аз си мисля, че във всяка професия, когато виждаш, че твоят колега греши по някакъв начин, е съвсем нормално да отидеш и да помогнеш на този, който е повален.

В този момент те някак успяха да ме довлачат зад колоните, като отново един от ръководните полицаи каза: "Бийте ги, докато не им се сложат белезниците". И те това и правиха. Никой от нас не беше със сложени белезници и получаваше удари. Сякаш това е един принцип в "правораздаването" - да те бият, докато не ти сложат белезници, с цел да кажат, че ти по някакъв начин се съпротивляваш. Имайте предвид, че около мен имаше 5-6 здрави жандармеристи, яки момчета. Не мисля, че е толкова трудно да се озапти един човек, който буквално е в нокаут.

В един момент вече ни сложиха белезниците, проснаха ни на земята, ние бяхме с очи на земята, буквално нахвърляни като трупове. Ние не бяхме разделени.

- Колко човека бяхте, Евгени?

- Когато бях на мястото, не знаех колко души сме, но когато ни качиха в буса, мисля, че бяхме 6 или 7 души, не мога да си спомня, 6 или 7.

- Които по същия начин са бити ли?

- За тях не мога да кажа кой до каква степен е бил бит, но всеки един от тях е пострадал и всеки има собствено, независимо медицинско решение, което показва различните щети по телата им.

- Да се върнем преди това, преди да се качите на буса.

- Преди да се качим на буса, ние бяхме повалени с лице на земята, като точно в този момент ни сложиха белезниците, и тогава дойде второто нареждане - тогава казаха "Вече с белезници не може да ги биете". Тук вече идва може би много по-тежкият момент, защото... Полицейското насилие в България не е прецедент. Това не е нещо ново и аз не мисля, че хората трябва да се правят на учудени, че това се случва за първи път, даже напротив.

Но това, което се случи тогава, беше нещо много по-страшно и не беше извършено точно към мен. Те ни плюха, подритваха ни, но това е нещо нормално за нашите ширини. Само искам да подчертая най-ужасния момент.

Най-ужасният момент беше, когато при нас дойде едно от момичетата - единственото момиче, което беше задържано. Тя беше влачена за косата по брутален начин. Само на нея й беше разрешено да седне. Ние всички бяхме проснати с лице към земята. Когато аз бях проснат по този начин, нейният приятел беше отляво на мен.

И тогава полицаите извадиха личните си телефони. Момичето беше... така... с как да кажа, с разголена гръд, разбирате ли, от самото влачене. От самото влачене. На нея й беше разрешено да седне. Полицай извади собствения си телефон, започна да я гали по косата и да я снима директно. Тя го молеше да спре, той не спря. Тогава чух и Антон. По-късно разбрах, че името му е Антон, ние с нито един от протестиращите не сме се срещали, ние сме различни хора. Това е много странно нещо. Как са отделни личности, тук не е задържана група от хора, това са напълно непознати лица.

Антон също им се молеше да спрат да я снимат.

- Снимат момичето с разголената гръд?

- Ами тя не беше гола, но момичето беше по спортни панталони, спортен потник, развлачена, унижена. Тя седеше по този начин и полицаите със собствените си телефони я снимаха точно пред лицето й, като по този начин галеха косата й. Това е едно огромно унижение, огромно унижение. За мен също е унижение, но искам хората да си представят... и всички онези родители, които имат дъщери и дъщерите им са там, да си представят какво й е на онова момиче, да я галят за косата и да я снимат, след като тя е била влачена и пребита, а до нея седи приятелят й - както разбрах, дългогодишен неин приятел - който в този момент сигурно забравя какво е да те пребият, защото мисли единствено и само за позора, който му е нанесен. По-късно бях с това момче в килията...

Той трудно можеше да си намери място цяла вечер. Това е едно огромно унижение за него.

Това е по-страшното. Боят минава. Много хора са пребити. Назад в годините е имало полицейско насилие, това го знае абсолютно всеки. Искам да кажа друго нещо: освен че е престъпление да се нападат полицаи, аз искам да призова хората към абсолютно мирни протести. Нека по никакъв начин не предизвикват агресия у полицаите. Даже напротив, когато те видят някой да се опитва да създава напрежение, нека се притекат на помощ на полицаите. Защото...

- Така направиха снощи - дамата с бяло, която застана между агитка, дошла с цел да компрометира протеста. Застанаха хората между полицаите и агитката.

- Точно това е правилното поведение и аз искам да кажа, че това трябва да е начинът, по който българските граждани се държат. Те трябва да помагат на българската полиция. Защото ние знаем - като държавни служители, това са хора, които също са недоплатени.

- Всички искаме повече, но жестокостта не бива да бъде отминавана. Нека да минем към ареста - стоите там, слагат ти белезници, и?

- Пристигна бусът, който трябва да ни отведе към ареста. Тогава се появи един господин, полицай. Той беше усмихнат, искаше да ни успокои. Виждаше се в неговите очи едно съжаление. Казваше "Момчета, спокойно, повече няма да има бой, не се притеснявайте. Успокойте се". Имаше хора от нас, които молеха: "Спрете, нали няма да ни биете", понеже те ни казаха "В момента, в който отидете към районното, там ще продължи големият побой". Но това не се случи. Даже напротив, полицаите ни казаха.... Тях ги беше яд на техните колеги. Затова искам да кажа, че не всички полицаи са еднакви. Разбира се, да поставяш под общ знаменател, е нещо лошо.

Но не разбирам друго нещо - ние сме във времена на здравна криза, има Covid-19 и множество противоепидемични мерки. Ние бяхме петима души, сложени в арест за двама души, с две легла. Като аз не разбирам как хора, които очевидно са пострадали, може да спят спокойно в този арест. Доколкото разбрах, моите родители донесоха храна за останалите хора там, както и за мен, вода,... на Тони Липошлиев след това разбрах, че малкото му братче лично е занесло сандвич, за да му бъде предаден. На нас храна и вода не ни е предавана.

- В ареста се стои без храна и вода? Пет човека в стая за двама?

- Пет човека в стая за двама, като ни казаха: "Вие трябва да лежите плътно за двайсетичетворка". Когато ти си задържан за 24 часа, това не означава, че трябва да лежиш 24 часа. Идва полицай, следовател, който снема показаният и може да прецени дали да ви освободи. Защото аз съм без повдигнати обвинения, даже напротив.

- И до този момент ли?

- И до този момент. Нямам повдигнати обвинения, а съм привлечен като свидетел. Свидетел - на кое? Не знам, може би на собствения си побой или на гаврата над Цвети. Но това е "част от играта".

- В ареста как се държаха с вас?

- В интерес на истината, в ареста нямаше проблем, единствено и само дойде един лекар, който - още преди да ни сложат в ареста - потвърди, че на никой му няма нищо, той напусна. Единствено едва-едва закара Тони, който беше с прорезна рана, да го зашият. След това го върнаха в ареста. През цялата вечер съм се молил, казвах им: "Хора, искам линейка, болят ме гърдите, не мога да дишам". Такава линейка не беше извикана, като сутринта в последен опит станах, отидох до тоалетна, пусна ме полицаят. На връщане му казах: "Господине, моля ви, извикайте линейка". Той каза: "Ама защо, на теб нищо ти няма", аз казах - добре. Влязох в килията и може би след половин час, четиридесет минути, се почука и казаха: "Лекарският екип е тук". Тогава аз излязох и когато докторката ме видя, каза: "Това момче трябва да дойде с мен в Неврохирургията, очевидно е пострадал". Посочи на полицаите множеството ми наранявания. Те отново се опитаха да обяснят, не знам защо, може би с цел да оправдаят биещите си колеги,... аз не ги виня тях, все пак те са в една система.

- Да не влизаме в тяхната кожа, разказвайте вашата версия, те ще разкажат, надявам се, своята.

- Заведоха ме в "Пирогов", там минах през различни кабинети, прегледаха ме. Тогава професорът по неврохирургия каза: "Това момче трябва да остане тук, на лечение при нас. Приемаме го с комоцио, с хематоми". Понеже отивам с двама души полицейска охрана - което не мога да разбера към кого мога да бъда агресивен - но влизаме вътре в болницата, приеха ме. Полицаите от охраната постоянно се смееха, не мога да кажа, че са били лоши момчета, даже напротив. Професионалисти. Но най-странното е, че до мен беше Димитър - този, който е задържан на "Орлов мост". Момче, което е с обвинение за словесни атаки. Тези словесни атаки може и да са се случили, въпреки че е нещо субективно, да кажем, че е виновен. Той лежи с насинено око, пълно с кръв, главата му е квадратна и лежи с белезници за краката и за ръцете. В 21 век в най-голямата болница на България, в "Пирогов", не знам кой пазят. През цялото време докторите и медицинските сестри... те се обърнаха дори към полицаите и им казаха: "Хора, ние не се чувстваме застрашени от тези момчета. Моля, поне махнете едни от белезниците".

- И в "Пирогов" ли бяхте с белезници?

- Аз - не. По простата причина, че може би бях задържан за 24 часа и хората, които ме охраняваха, по тяхна милост, не ми сложиха белезници. Другото момче беше разпнато на леглото - белезници на ръцете, белезници на краката 3 дни. Три дни като най-големият престъпник на България. Влизат с теб в тоалетната, излизат с теб от тоалетната. При теб не се допуска никой, няма адвокат, няма родител, няма телефон. Ти си обвинен по не знам кой параграф, но се счита, че ти си извършил нещо страховито.

Когато при мен дойде следователят на следващия ден, когато изтече мярката... разбира се, те дойдоха късно вечерта с цел ние да бъдем под полицейска охрана плътно 24 часа. Той дойде, сне ми показанията. Аз му обясних какво се е случило.

- Там, в "Пирогов"?

- В "Пирогов" ни снеха обясненията и показанията. Разказах му, даже бях честен, казах: "Г-н полицай, отзад наистина хвърчаха предмети, хвърчаха бутилки". И той пише: "Множество бутилки, предмети хвърчат към униформените, и т.н.". Викам: "Добре, не знам дали са били множество, казвам, че съм видял...". "Няма значение". Стигаме до момента, в който аз му казвам какво се е случило с Цвети. Той ми каза, че няма място на листа да го запише. И тогава му казах: "Добре, г-н полицай, какъв е смисълът да ми снемате показания, при положение че явно не си носите лист или нямате никаква мотивация да запишете какво се е случило към единственото задържано момиче? Нима вие нямате претенции към вашите колеги? Да установите кой от тях си върши работата, и кой - не?".

Той ми каза, че трябва да ми се направят снимки, които чрез съдебен ред могат да постановят аз да бъда заснет, да ми снимат главата, като се установи какво съм вършил пред Министерски съвет от камерите и записите, които така или иначе не са дадени нито на медии, нито на обществото. Въпреки че това са камери, които са купени с държавни пари и тези записи би следвало да принадлежат на обществото. Аз му казах, че няма нужда от такова съдебно решение. Аз съм открит пред вас, снимайте ме още сега. Аз знам, че по време на ареста ми бях с вдигнати ръце по този начин. Снимаха ме и си тръгнаха.

Останах под медицински грижи в болницата, както ме посъветваха лекарите, понеже казаха, че ефектите от комоциото могат да дойдат и в следващите няколко дни. На мен ми се гадеше, беше ми лошо през цялото време. Но въпреки това както бяха двама полицаи в съседната стая, дойдоха още полицаи. Те ти обясняват: "Тук ходи, там ходи". Карат ти се... Аз се обърнах към тях и казах "Господа, аз не съм обвинен по никакъв начин, даже напротив, повикан съм като свидетел. Защо вие трябва да продължавате да ми разпореждате какво да говоря и как да се държа?".

В един момент от страх - от страх от нашата система, че отново мога да бъда набеден по някакъв начин - реших да напусна болницата по мое желание. Разписах се. Видях, че г-н Балтов (директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов, б.р.) е казал, че съм излязъл на самоход, макар че неговият персонал ме изкара на количка до колата. Това също го има на камерите. Не знам той защо иска да изкара, че на нас ни е нямало абсолютно нищо и сме излезли здрави и прави. А и мисля, че беше добре той да поиска от полицаите да свалят на Димитър белезниците.

Напуснах, защото ме беше страх, че отново ще ме приберат в ареста. Исках да се прибера, да хапна, да се изкъпя и да се подготвя за някакво следващо обвинение, което така или иначе не дойде заради отзвука, който се получи. А този отзвук се получи и благодаря на него, защото ако тези хора, които са направили клиповете, не бяха там, съм сигурен, че тези зверства щяха да продължат. Полицаите - само от страх, че биват заснемани - спряха това, което вършиха.

Дори не съм обиден. Не съм ядосан на тези полицаи, понеже по никакъв начин не съм учуден от случващото се. Така или иначе, ако нещо не се промени в тази държава, ако не се направи реформа, това ще продължи да се случва.

- Когато вие тръгвате напред към полицаите, сте с вдигнати ръце, нали така?

- Аз тръгнах да издърпвам едно от момчетата.

- Бутилки хвърляли ли сте, обиждали ли сте полицаи? Нещо, което е укоримо?

- По никакъв начин, аз просто...

- Вървейки с вдигнати ръце, те ви хващат и започва боят?

- Отивам, опитвам се, издърпвам момчето назад, което беше налагано. Този господин не беше задържан. При което аз заставам сам срещу полицаите, с вдигнати ръце. По никакъв начин не съм хвърлял. Това може да се види на камерите. Призовавам полицията - нека изкара записите и да се види някъде аз да съм докосвал униформен. Това е престъпление. Огромно престъпление. Не съм докосвал униформен, не съм хвърлял каквито и да е предмети, и това може да се докаже от тях. И отново казвам: ако искат да се разбере какво се е случило в този ден, нека съберат телефоните на полицаите, които снимаха. Нека разберат. И нека видят как сме снимани като ловни трофеи. Лежим един връз друг, като някакви трупове. И ни се повтаряше постоянно, че ще умрем, че ще ни пребият и това-онова. В крайна сметка, благодарение на други полицаи бяхме преведени в Трето РПУ, където техните колеги решиха да спрат тези зверства и ни успокоиха, че няма да продължат.

- Сега вие сте свидетел, но освен в "Пирогов", когато не е имало достатъчно място да бъдат записани показанията ви за това момиче с голата гръд, униженото момиче Цвети, освен това показание - викани ли сте за други показания?

- Не, никой не ми се е обаждал по телефона, нито съм бил привикван в районното да давам показания. Не знам и дали това ще се случи, понеже кой го вълнува за нас в тази държава. Като това са преходни моменти. Вие не мислите ли, че очакват тези неща да бъдат забравени? Всеки чака да минат дни, седмици. Това, което се е случвало, да остане назад във времето и животът да продължи по старо му. Ако някой от полицаите иска да отида да свидетелствам, да снемат още от моите показания - и съм сигурен, че останалите задържани също биха направили това - ние ще отидем веднага. Аз съм готов да съдействам на полицията по всякакъв начин.

- В "Пирогов" част от момчетата са били с белезници? Нали?

- В "Пирогов" бяхме само... останалите бяха на преглед, освободени. Приети за постоянно лечение там бяхме аз и Димитър. Аз не бях с белезници. Не знам защо. Другото момче беше с белезници както за ръцете, така и за краката, с двама души постоянна полицейска охрана до леглото и в стаята. Аз също бях с полицейска охрана, те идват с теб до тоалетна, не ти разрешават да излизаш. Най-големите престъпници в страната бяха тази нощ в "Пирогов".

- Вие сте си тръгнали, защото, казвате, са ви тормозили, така ли е?

- Да, тормозиха ме полицаите. Не лекарите. Лекарите бяха страхотни, медицинските сестри също. Всички бяха на наша страна. Те призоваваха полицаите да развържат момчето и да престанат да ни пазят, сякаш ние някой ще нараним. Те казаха: "Ние не се страхуваме от тези момчета. Не се страхуваме". Но полицейската охрана продължи.

- С количка са ви извели от болницата?

- С количка ме изведоха, това може да се провери на камерите.

- А версията, официалната, е, че ...

- ... съм излязъл на самоход. А ме е изкарал все пак колега на г-н Балтов, човек от персонала, който работи там. Това са неща, които много лесно могат да бъдат проверени и призовавам да бъдат проверени, понеже явно е станало някакво объркване кой, кога и как е излизал и защо е изписан. И не разбирам защо тогава полицаите извикаха и охраната на "Пирогов" - били сме агресивни. Въобще постоянно се опитваха да се направят едни полицейски сглобки, едни полицейски схватки, по които всеки един от нас, по всяко време може да бъде обвинен.

- Вие сте готови да свидетелствате и да продължите своя разказ, ако някой прояви интерес, така ли да разбирам?

- Разбира се - аз искам да...

- Защото вашите свидетелства не са могли да се поберат в листа на полицая.

- Да, в листа.

- Добре, финално изречение. Мислите ли, че нещо добро ще се случи с този протест? Имате ли идея какво трябва да се случи? Добре - протестирате. И? Най-краткото изречение - какво трябва да се случи.

- Лично за мен - аз не мога да отговарям за всички протестиращи - но лично за мен, очаквам оставката както на целия кабинет, така и на главния прокурор. Оттам нататък...

- Какво след това? Отвъд това какво?

- Ами вижте, отвъд това ще се назначи служебен кабинет. През това време ще се явят други партии на изборите и ако някой отново не е доволен, той отново ще излезе на протест и ще каже, че не е доволен. Вижте, ние сме влезли в един порочен кръг. Един порочен кръг, създаден от същата система, която така е създала политическия ред в България, че е трудно постижимо за който и да е да изгради партия, структури, без да има подкрепа от тъмни фигури, хора на властта.

Прочетете още:

Пребитият студент е напуснал "Пирогов", след като е разбрал, че го търси "цивилен полицай"

Разказ на очевидец: Полицейски тормоз срещу петима души край ЦУМ

Майката на пострадалия Димитър Педев: Окован е в белезници и е пазен от полицаи в "Пирогов"