Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен намекна, че администрацията на Байдън може скоро да разреши на Украйна да използва доставени от САЩ боеприпаси за нанасяне на удари по територията на Русия.
В сряда от Молдова Блинкен заяви, че политиката на САЩ за начина, по който Киев разполага с американски оръжия, "непрекъснато се развива" - факт, който предполага, че Вашингтон може да отмени неписаната забрана за използването им от Украйна за нападения на руска територия.
Макар че американски представители настояват, че няма официална забрана, според тях употребата на американски оръжия за нападение срещу цели в Русия може да предизвика ескалация на напрежението от страна на Москва - нещо, за което руският президент Владимир Путин редовно предупреждава.
Тази позиция обаче изглежда се преразглежда, пише Associated Press.
Блинкен отбелязва още, че „отличителна черта“ на администрацията на Байдън да се „адаптира и приспособява“ при необходимост.
„Тъй като условията се промениха, бойното поле се промени, тъй като Русия промени начина, по който продължава своята агресия, ескалация, ние също се адаптирахме и приспособихме, и съм убеден, че ще продължим да го правим“, каза Блинкен на пресконференция в Кишинев.
В четвъртък той се присъедини към среща на външните министри на НАТО в Прага, където заяви, че използването на дезинформация от страна на Москва е „отрова“ и подписа споразумение с чешкото правителство за борба с нея.
Той посети и чешка военна база, от която Прага изпраща на Украйна бронирани машини, за да помогне в борбата ѝ с руската инвазия.
По думите му споразумението с чехите - 17-тото подобно, което САЩ подписват с партньорски държави, ще помогне „за ефективно справяне с дезинформацията, която е отрова, вкарвана в нашите демокрации от нашите противници“.
Коментар дойде и от страна на чешкия външен министър Ян Липавски, който заговори конфронтация между демокрация и автокрация.
„Изправени сме пред конфронтация между демокрации и автокрации. Кремъл започна да се насочва към демокрациите по целия свят с кибервойна, пропаганда и операции за оказване на влияние и тази опасност просто вече не може да бъде подценявана.“
В рамките на отделно събитие в четвъртък Липавски посочи, че Киев се нуждае от ресурси, за да се противопостави на непрестанната руска атака.
„Украйна не може да се бори срещу Русия с една ръка вързана зад гърба си. Тя трябва да е в състояние да се бори срещу варварското нашествие дори на руска територия“, каза той.
Във вторник и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Киев трябва да може да използва оръжията, доставени от Запада, за да поразява "легитимни цели" на руска територия. Според него в противен случай ръцете на украинските войници са вързани и те не могат да се защитават ефективно.
Темата видимо разделя западните лидери. В рамките на ЕС против военната помощ за Украйна като цяло за момента говорят открито унгарският премиер Виктор Орбан - а страната му иска да наложи и вето за пакета от 6,9 млрд. евро за Киев от ЕС, и българският президент Румен Радев.
Очаква се темата за отпадане на забраната за удари по руски цели със западно оръжие да се обсъжда отново на срещата на върха на алианса във Вашингтон идния месец.
САЩ са най-важният поддръжник на Киев във войната срещу Москва. Съвсем наскоро Конгресът на САЩ одобри нов пакет от помощи за Украйна на стойност 61 млрд. долара (около 57 млрд. евро). Това обаче се случи след близо 6 месеца напрежение между демократи и републиканци в американския Конгрес, а забавянето на помощта позволи на Русия да отбележи някои успехи на фронта в Украйна.
САЩ още не дава на Украйна да стреля по цели в Русия с американски оръжия
Джо Байдън отива на първо държавно посещение във Франция
