Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Българската народна банка се включи в битката с високата инфлация в България, като извади най-тежкото оръжие от арсенала на монетарната си политика – повишаване на процента на задължителните минимални резерви (ЗМР). За първи път от 2007 г. насам финансовата институция посяга към този инструмент, като целта е да затегне отприщеното през последните години бурно кредитиране, което от своя страна влияе на ръста на инфлацията.
С решение от 26 април БНБ вдига от 1 юли резервите по привлечените средства от банките от с 2 процентни пункта – от 10% на 12%. Месец по-рано – от 1 юни – се покачва и ставката за привлечените средства от чуждестранни лица – от 5 на 10%.
Мотивите зад това решение са свързани с „ускорените темпове на нарастване на потребителските цени, високия растеж на заплатите в частния сектор, силното потребителско търсене и запазващия се висок растеж на кредита за домакинствата“, посочват от БНБ. Според финансовата институция тази среда увеличава рисковете за устойчивостта на банковата система и поддържането на ценова стабилност.
Как ще се отрази това на кредитирането?
Кредитирането в България се ускори бурно през последните години, движено от ниските лихвени проценти. Евтините пари разхлабиха коланите и заетите от домакинствата средства скочиха чувствително – в края на 2022 г. размерът има нарасна на годишна база с 14,6% до 33,127 млрд. лв. Към февруари 2023 г. той вече бе 34,5 млрд. лв. (15,4% ръст спрямо година по-рано).
Междувременно през 2022 г. бе отчетен рекордно висок интерес към бързите кредити в България. Вземанията по заеми са нараснали със 725 млн. лева на годишна база до общо 4.42 млрд. лева, по данни на Асоциацията за защита на потребителите.
Към момента лихвите по ипотечните кредити варират между 2,2 и 2,8%, което е под тези на Европейската централна банка (3,5%) и Федералния резерв (5%). Централните банки на еврозоната и САЩ поетапно вдигнаха лихвите именно с цел овладяване на високата инфлация. Лихвената политика на БНБ обаче е обвързана с валутния борд и се води по тази на ЕЦБ, но със закъснение, затова и нивата в България все още остават по-ниски.
Бурното кредитиране нагорещява икономиката, като стимулира търсенето, а оттам и инфлацията. От друга страна високият растеж на заемите създава предпоставки и за увеличение на задлъжнялостта, както и за потенциални рискове от необслужване на задълженията. Сега, чрез свиването на ликвидните средства за кредитиране се очаква ситуацията да се охлади.
Предприетата мярка за вдигането на задължителните минимални резерви „ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите“, посочват от БНБ.
По принцип резервите на банките в трезорите на БНБ служат за защита на системата от финансови трусове, но и като антиинфлационно средство. Увеличаването на ставката сега означава, че търговските банки ще трябва да отделят повече от своите пари, което автоматично ще свие обема на кредитите, които ще са в състояние да отпускат на гражданите.
Решението идва, след като по-рано тази седмица БНБ даде сигнал за предстоящо ускоряване на лихвите през идните месеци.
