БНБ може да затегне кредитирането на домакинствата, но това ще стане след анализ на данните за първото тримесечие на тази година. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев интервю за БНР.
От думите му стана ясно, че към подобни мерки ще се подходи изключително внимателно.
Последните данни на БНБ показват, че банките са раздали нови 5,3 млрд. лева нови кредити на домакинствата. Така в края на 2023 година заемите достигат общо 38,4 млрд. лева.
Ипотечните кредити нарастват с 20,5% за година, а потребителските с 12,3%.
Икономистът Георги Ангелов предупреди, че ръстът на кредитирането създава нов източник на инфлация както през 2007-2008 г.
По bТV той коментира, че ситуацията започва да наподобява на случилото се преди 15 години, когато имотният балон се спука.
По думите му, анализите показват надценяване на имотите.
Според някои става въпрос за 10-15%, но според други – имотите са надценени с 50%, обясни икономистът.
„ Както сега, така и тогава от сектора казваха: „Няма проблем, купувайте, защото цените на имотите ще растат“. И действително много хора купиха имоти в периода 2007-2008 година, когато цените бяха на върха, но година по-късно стойността на жилищата се срина“, припомни икономистът от „Отворено общество“.
Той обърна внимание и на лихвите по ипотечните заеми, които у нас се задържат ниски на фона на останалите в Европа.
Ангелов припомни, че ипотечните заеми са с плаващи лихви и когато се тегли подобен дългосрочен кредит, клиентите трябва да имат предвид, че вноската им ще расте заради покачването на лихвите, което е въпрос на време и в България.
Икономистът посочи още, че имотният бум отпреди 15 години е довел до ръст на инфлацията – в еврозоната тя е била една 2-3%, докато в България е достигнала 15%.
„Това е точно заради този ръст на кредитирането, който постоянно наливаше пари в икономиката“, поясни той.
Георги Ангелов припомни, че инфлацията в момента върви надолу, защото енергийната криза отмина, както и проблемите с цените на храните, но заради ръста на кредитирането рискуваме да си „създадем нов инфлационен двигател, точно когато сме се справили с предишните“, каза още той.
"Колкото повече се раздува този балон, толкова по-болезнено ще бъде неговото спукване“, коментира Ангелов и призова за мерки, които да доведат от охлаждане на кредитирането.
От интервюто на гуверньора на БНБ Димитър Радев пред БНР става ясно, че мерки за ограничаване на кредитирането могат да се вземат едва след анализа на данните за първото тримесечие на 2024 година. Така те биха могли да станат факт най-рано през април.
"Всичко зависи от резултатите, тоест данните, които очакваме да постъпят за януари, февруари, март. Освен това трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, тоест не гледаме само ръста на ипотеките, а гледаме много други неща, например как подобна мярка ще отрази общо на икономиката на, икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно и то ще бъде взето на база на постъпващите данни", коментира още Димитър Радев пред БНР.
Той припомни, че и в момента банката прилага ограничителни мерки за кредитирането, като повиши изискванията за резерви и буфери от банките.
Управителят на БНБ коментира датата на въвеждането на еврото у нас
"Освен това трябва да се има предвид, че планът за приемането на еврото, който беше приет, фактически е изготвен на база на целева дата 1 януари 2025 г. Аз не мисля, че е много продуктивно сега да се фокусираме върху датата. По-скоро фокусът трябва да бъде върху това, което трябва да бъде направено", коментира гуверньорът.
По думите му, ако България иска да промени датата, на която иска да влезе в Еврозоната, от 1 януари догодина на друга, трябва да преговаря с европейските си партньори. Според Димитър Радев, индикативната дата остава началото на следващата година.
Тогава той обясни, че България преговаря показателят за инфлацията, преди приемането на еврото, да бъде оценен по-късно през годината.
Ако искането на страната не бъде одобрено, това означава, че т.нар. конвергентен доклад през юни, ще бъде на базата на инфлацията в България през май.
България в момента изпълнява три от четирите условия по т.нар. Маастрихстки критерии, с изключение на инфлацията.
Поскъпването на имотите вдигна с 15% размера на кредитите за година
В 35% от кварталите на София има имотен балон
Петър Славов, ПроКредит Банк: Лихвите у нас остават ниски, но това не е непременно повод за радост
Петър Чобанов от БНБ "съветва" банките да внимават, за да няма ръст на лошите кредити
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
