Да станеш първият министър на електронното управление в държавата на мокрите печати и табелите "Тук не е информация" е странно приключение. Особено когато същата държава е изхарчила милиарди през годините с обещания за достъп до онлайн-услуги, за да стигне до ниво "електронният фиш се връчва само на гише".

Добавете за фон руската хибридна война, хакерската атака срещу "Български пощи" и разградения двор на модерацията в социалните мрежи, в които трол фермите безпрепятствено подменят публичния дебат с пропаганда - и ще си дадете сметка за малка част от проблемите, които Божидар Божанов се опитваше да решава през изминалите 8 месеца.

35-годишният специалист по киберсигурност и доскорошен министър на електронното управление влиза в Министерски съвет за втори път през последните 10 години - първо като експерт, след това като политик. Днес е водач на листата на "Демократична България" в Ловеч и e трети в листата в 23 МИР - София. И преди, и сега можете да го познаете по кецовете, добре поддържания блог и готовността да разговаря с всеки в Twitter през профила си @bozhobg.

А ако се наложи - и да поправи ход на Гари Каспаров с белите фигури.


Пишете ли още в Twitter? "Милостиви" ли са хората (бел. р. потребителите на Twitter са известни със своята бегранична прямота)?

Да, има критики, има въпроси, но отговарям. Всъщност така според мен хората са доволни - понякога не са съгласни, но са доволни, че някой политик им отговаря.

Отговаряхте ли и по време на целия мандат като министър на електронното управление?

Да. Докато бях министър, публикувах по-малко неща, но все пак отговарях доста. В Twitter има и други политици с профили, но те най-често се поддържат от PR-ите и са „write-only“. Тоест, те пишат нещо, но кой какво коментира отдолу - няма значение.

Има ли провокации?

В последните няколко дни има ръст на тролските акаунти, които коментират под мои публикации – негативно, естествено. Защо са тролски - защото се вижда, че са регистрирани в началото на войната в Украйна, имат десетина последователи, защитават кремълски тези и водят кампания срещу "Демократична България".

Вие като министър се занимавахте и с тази тема - как може на законодателно ниво в ЕС да се решат проблемите с фалшивите профили и дезинформацията в социалните мрежи? Когато търсихте връзка с модерацията във Facebook обаче, казахте, че никой не Ви е отговарял.

Те отговаряха със закъснение. Почти нищо не вършеха. Затова отидох и в Брюксел, за да проведа среща с еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон, който отговаря и за Акта за цифровите услуги (Digital Services Act), и с еврокомисаря Вера Юрова, за да им обърна внимание, че в България този проблем е по-сериозен, отколкото на тях им изглежда.

В по-големи държави, които имат повече модерация и се ползват често срещани езици като английски, френски, немски, този проблем се усеща по-малко. Но при нас, особено имайки предвид историческото наследство, кремълската пропаганда конкретно е доста силна, има доста тролове. И Facebook не се справя.

А има ли воля за решение от страна на Европейската комисия?

Има. Тиери Бретон е доста мотивиран да „се бие“ с онлайн гигантите. Франция не е известна като държава, която ги толерира... Дали Актът за цифровите услуги им дава пълния инструментариум за справяне с този проблем – по-скоро не. Но дава определени решения, така че поне да има достъп до необходимата информация. В момента ние дори не знаем какво се случва и каква е картината.

Знаем ли кой модерира в България?

Официално - не.

Знаем неофициално или предполагаме?

Да, чували сме слухове. Сега подготвяме законопроект в допълнение на Акта за цифровите услуги, който да доуреди модерацията. Актът предвижда извънсъдебно решаване на споровете - например, ако Facebook спре акаунта на един потребител и го свали за 30 дни, той трябва да има възможност да обжалва тази санкция - не може Facebook да е последна инстанция.

Ние предвиждаме Комисията за защита на потребителите (КЗП) да е една от опциите, пред които хората да имат право да обжалват решения на Facebook при определени условия. Мисля, че това ще е полезно по много начини.

Първо - ще предостави на потребителите възможност да защитят профилите си. Второ - ще даде и малко повече информация на държавата за това как се случва модерацията във Facebook. Защото в момента тя е черна кутия.

Ако това предложение се приеме в българското законодателство, има ли механизъм, който да накара Facebook да приема нашите актове?

Да. Актът за цифровите услуги казва, че платформите трябва да приемат решенията на националните органи, които се занимават с този арбитраж.

Излязоха данни от доклад на американското разузнаване, цитиран от CNN, за това, че Русия е похарчила над 300 млн. долара за пропаганда и политически "инвестиции" в Европа. Вие като министър правили ли сте оценка за ресурса, който се влага за т.нар. хибридна война?

Не, защото няма достатъчно данни. Facebook не съобщава какво модерира, колко трие, не дава картина на наративите. Такъв анализ може да се направи само косвено и частично - според това, което някой е видял и извлякъл.

Затворените групи например са масовият случай на разпространение на такава пропаганда. Те не са достъпни за никого отвън - само Facebook знае за тях. Aко някой успее да инфилтрира член вътре, би могъл да извади съдържание. Но това е много ръчна работа. Няма достатъчно информация за мащаба на дезинформацията.

Ние го усещаме, когато Facebook ни предлага сайт с фалшиви новини, в който пише нещо велико за Русия. Щом такова съдържание се предлага дори на мен, след като предпочитанията ми не са в тази посока, значи мащабът е голям.

И все пак, това са косвени индикатори. Актът за цифровите услуги ще даде на ЕК възможност да поиска всякакви данни от Facebook - включително и на нивото на конкретна държава. Това беше много важно наше изискване. Ако Facebook дават данни само за ниво "Европа", не разбираме нищо за българския контекст. Когато обявят "свалихме Х фалшиви акаунта в Европа" - не става ясно в Германия ли са, в Италия ли са? Във връзка с изборите във Финландия ли са свалени или във връзка с изборите в България?

Вие оглавихте за първи път това министерство като министър с портфейл - според Вас има ли нужда от съществуването му и колко време би имало нужда от него? (бел.р. по време на служебното правителство на Марин Райков през 2013 г. имаше служебен министър без портфейл.)

Много е необходимо по няколко причини.

Първо - електронното управление се вдигна на ниво министерство, като това увеличава видимостта и търсенето. В рамките на нашия мандат използването на електронни услуги се качи двойно, без самите ние да сме ги промотирали по никакъв начин.

Не сме ги промотирали, защото това, което съществува, не е много удобно за ползване - и аз не бих го популяризирал, преди да го поправим.

Но самият факт, че министерството съществува и работи, прави интереса към електронното управление двойно по-голям.

Втората причина - колкото и битово да изглежда - е, че министърът на електронното управление стои на масата на Министерски съвет и прави тази политика важна.

Когато тя е възложена на председател на агенция, този човек може да се появи на заседание на правителството само ако го поканят и да седне на задното столче - веднъж в мандата.

Mинистърът присъства винаги и изказва позиции по текущи актове, наредби, проектозакони, които да са в посока на дигитализацията на съответния процес. Иначе минават предложения, които слагат печати, хартии, излишни удостоверения - и няма кой да ги спре.

Съгласувателната процедура при законопроекти и проекти на наредби минава задължително през министерства, но не и през агенции. През агенции минава по преценка на този, който предлага акта, но той може да не осъзнава, че въвеждането на печат ще "счупи" електронния процес.

Министърът на електронното управление може да спре тези текстове през Министерски съвет и да поиска поправката им, преди да се изпратят в парламента. Това решава много проблеми, които може да се забележат три месеца след влизането в сила на закона - чак когато се види, че нещо не работи, защото е било счупено.

Какъв трябва да е профилът на министъра на електронното управление - експерт или добър мениджър на дадени процеси?

В началния етап смятам, че е необходимо да бъде експерт. Когато тръгнат процесите и когато администрацията натрупа достатъчно опит и експертиза, тогава по-добрият вариант ще е министърът да е човек, който просто да управлява процесите.

През годините администрацията е вършила определени неща добре, други - не толкова добре. Липсва ѝ техническо познание, което е много важно за електронното управление.

За да не казват, че "Това не може"?...

Със сигурност. Някой трябва да обясни на администрацията защо може и как може.

Когато дойде фирма-изпълнител и започне да разпорежда как определени изисквания не може да се случат или ще се случат, както е по-лесно за фирмата, а не както е най-добре - министърът трябва да е на достатъчно високо експертно ниво, за да каже "Не".

В дългосрочен план цялата структура на администрацията трябва да работи като една смазана машина, която само да се насочва в определена посока от политическото ръководство. Но все още не сме достигнали този етап.

Каква е степента на приемственост при служебния министър от нещата, които успяхте да направите или да започнете в последните 8 месеца? Има ли проекти, които са задраскани? Имате ли поглед върху детайлите?

Нямам пълен поглед. Не мисля, че има задраскани теми. Някои задачи може да се бавят - дори да имаше редовно правителство, през летните месеци щеше да има забавяне. Важното е, че електронната идентификация не е спряна. Това е най-важният проект, който започнахме - от мобилния си телефон да имаме средство, с което да ползваме електронните услуги.

Защо Северна Македония е по-напред в дигиталната си идентичност отколкото България, като дори не са членове на ЕС?

В някакъв смисъл са по-напред, в някакъв - не са. Аз съм консултирал македонското правителство преди години и може да се каже, че имат малка преднина пред България. И в двете държави има доставчици на електронна идентичност, и в двете държави има частни доставчици. Въпросът е колко услуги може да се ползват с тях, каква е интеграцията. И тук вече напредъкът в Северна Македония е не чак толкова голям, колкото изглежда на повърхността.

Защо при нас този процес е толкова закъснял? Не трябваше ли да се случва естествено?

Закъсня, защото в последния мандат ГЕРБ допуснаха всички възможни грешки по тази линия. През 2016 г. подготвих законова рамка, заедно с колеги в кабинета на вицепремиера (б.р. Божидар Божанов беше съветник на Румяна Бъчварова във втория кабинет на ГЕРБ).

Законът мина, имаше техническа спецификация за система за електронна идентификация, за която МВР пусна процедура. След това обаче правителството на ГЕРБ я спря и я обедини с поръчката за личните карти.

Процедурата с личните карти обаче е огромна. Тя е за 200 млн. лева. Тя е класифицирана частично, тя е тромава, сложна, с двустъпков процес по Закона за обществените поръчки и отне повече от една година само за да се задвижи до избор на изпълнител.

Тогава се оказа, че загубилият кандидат обжалва, защото процедурата в частта за личните карти има нарушения - това не засягаше условията на частта за електронната идентификация.

И в момента това обжалване се намира в съда в Люксембург, след като мина през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и ВАС - той трябва да тълкува дали Директивата за обществените поръчки се прилага правилно и хармонизирано в рамките на ЕС.

Тоест - всичко е блокирало заради проблем, който няма нищо общо с електронната идентификация, заради редица грешки по пътя. И това няма оправяне. Освен всичко друго, 5 години по-късно тя вече е остаряла.

Това е резултат от редица стратегически грешки, допуснати в мандата на ГЕРБ.

Кое е най-важното нещо, което започнахте от периода в екипа с Румяна Бъчварова от гледна точка на корупция, демокрация, прозрачност? Тази част от биографията Ви стана повод "Има такъв народ" да ви наричат "министър на ГЕРБ".

Тогава Търговският регистър и обществените поръчки бяха направени публични. Сега отворихме и подробните данни за разплащанията от СЕБРА (Системата за електронни бюджетни разплащания, б.р.).

Всички тези неща са важни в съвкупност. Ако обществените поръчки не са отворени, не може да се анализират корупционни кръгове. Ако Търговският регистър не е отворен, по-трудно ще се видят връзките между фирми, които участват в такива обществени поръчки.

Когато липсват трансакциите, не могат да се видят субсидиите към определени лица, както и плащанията, които са минали под праговете за обществени поръчки или в рамките на изключенията по закона.

Всяка от тези стъпки е важна. За Търговския регистър и за обществените поръчки не се изискваше толкова голяма политическа воля - докато за осветяването на плащанията в СЕБРА имаше известни обструкции от Министерството на финансите. В момента ги преодоляхме с достатъчно политическа воля, така че тези трансакции са вече публични.

Колкото до твърдението, че съм бил министър на ГЕРБ – в първия ден, в който станах съветник на Румяна Бъчварова, публикувах статия, в която бях казал, че не симпатизирам на ГЕРБ по никакъв начин и че работата ми е експертна. Тя беше вицепремиер по коалиционна политика, в нейния кабинет имаше основно експерти и представители от други политически сили, а не от ГЕРБ. Някои от тях си останаха в ГЕРБ.

Как се чувствате в политиката? Вие не сте класическият политик – министър.

Различно е, предизвикателно е.

Колко години ще останете?

Не знам. Много зависи от възможността, която ще имам да свърша планираните задачи. Ако имахме цял мандат, може би щях да успея да направя всичко и да кажа "Окей, поставил съм добра основа, продължавайте". Само, че този мандат се оказа твърде къс, така че ще трябва да го довърша.

Хакерските атаки бяха видима тема в периода, в който бяхте министър на електронното управление. Имаше спекулации че са свързани с Русия по аналогията с други държави, в които те се случват. Каква е версията от вътре?

Лошото при кибератаките е, че еднозначното определяне на извършителя е почти невъзможно. Могат да се прикриват следи достатъчно добре и достатъчно лесно, така че извършителят да е от Владивосток, но да изглежда, че атаката е дошла от Щатите през Зимбабве.

От другата страна, дори и възложителят да е Кремъл, той не го прави със заповед на директор към служител от ГРУ или ФСБ. Има хакерски групи, които имат неформални контакти и им се възлага да работят неформално.

И от едната страна, и от другата страна не може да се установи еднозначно, че една атака е произтекла от Кремъл. Но при атаката срещу "Български пощи" имаше технически индикации в тази посока - например, че вирусът се активира само в държави, които не са от бившия Съветски съюз.

Това не е нещо странно, защото много от вирусите произлизат от Русия. Понякога те се взимат от други участници и се модифицират, без да премахнат това ограничение, защото не знаят за него например. Това не е еднозначно доказателство, но все пак е индикатор.

Служебният заместник-министър на транспорта каза на няколко пъти, че било свързано с конкуренцията на пощите, намеквайки за бившия министър на транспорта. Абсолютно няма такива индикации. Няма никаква информация, която да показва нещо в тази посока - още повече де факто те не са конкуренти.

След атаката в "Български пощи" излезе информация, че служителите там работят с 15-годишни компютри. Вярно ли е това и има ли значение за сигурността на инфраструктурата?

Основната причина за срива през април не е, че беше организиран от много силен и стабилен хакер, а че ситуацията с пощите наистина беше трагична.

Освен старите компютри и старите операционни системи, човешкият капацитет беше минимален. Няма достатъчно квалифицирани хора там. Не са достатъчно добре заплатени, което обяснява защо нивото на киберсигурност беше много ниско.

Отчасти това се дължи на паричния аспект, но и нормативно-институционалната рамка беше оставила "Български пощи" в нищото. Никой не контролираше киберсигурността на пощите.

Те са държавно дружество, но ДАНС не ги проверява, защото не са критична инфраструктура, а Министерството на електронното управление няма какъвто и да било контрол върху тях, защото не са администрация. Министерството на транспорта не ги проверява по линия на киберсигурност - проверява само сигурността на пощенски доставки.

Дълги години "Български пощи" са оставяни в нищото по линия на киберсигурността. Ние коригирахме това положение, включихме ги списъка на стратегическите обекти и ДАНС влезе там. Поправихме институционалната предпоставка, заради която те бяха черна дупка.

Сега сте кандидат за депутат. Срещате ли се с хора и как сравнявате отношението им в сравнение с периода преди да станете министър?

Срещам се с хора основно в София и Ловеч. Даже повече в Ловеч, Троян, Тетевен.

Трудно е да се правят такива сравнения. Най-малкото, защото хората са различни. Предния път бях кандидат от София-област, който е съвсем различен тип избирателен район. Има много на брой малки населени места. Ловешкият регион е по-различен – доста от избирателите живеят в Ловеч, Троян, Тетевен, Априлци, градовете не са чак толкова много. Времето на годината също много променя нещата. Едно е да водиш кампания в късна есен, друго е да я водиш през септември.

От какво се вълнуват хората? Питат ли за работата по същество или темите са общополитически?

Има хора, които конкретно питат за моя сектор. Има и въпроси за инфлацията, за войната, за формулата на управление, за коалиции, без коалиции, с тия срещу ония, "с комунистите", с ГЕРБ... Това са нещата, за които всички хора си говорят и се интересуват на място.

А вие имате ли "опорни точки", по които да отговаряте? Всичко това обсъждано ли е вътрешнополитически в коалицията?

Казваме на хората, че ако гласуват за нас, нашите тези ще имат по-голяма тежест и ще бъдат по-лесни за реализиране. Критиката защо сме управлявали с БСП се потваря, а сме отговаряли от трибуната на Народното събрание неведнъж.

Защото това е било допустимото антикорупционно управление, което обаче след войната и няколко позиции на БСП стана все по-трудно. Показахме го и в парламента на 13 май с декларация.

Тоест хората възпроизвеждат твърдения, които чуват от телевизора, най-общо казано?

Да, някой са облъчени от опорките на едни партии, други на други партии.

Колко важна се явява темата с Русия в срещите с хората?

Много зависи как ще поставим въпроса. Той не е дали харесвам Русия или не харесвам Русия. Ако го поставим така - да, мнозинството от хората по една или друга причина ще кажат, че харесват Русия. Въпросът е да видим кои са тези причини, да слезем на следващото ниво.

Хората не одобряват агресията на Путин в Украйна, те са против нея, те са за мир. Хората виждат, че инфлацията и повишените цени са пряко или непряко следствие от тази инвазия - и това също не им харесва.

И ако зададем така въпроса, получаваме друг отговор.

Някои харесват руска литература, други не са чували за руска литература. Много хора харесват Русия и Кремъл не защото са много хубави и не защото одобряват Путин, а защото не вярват на Щатите и припознават Русия като алтернатива, като естествен исторически враг на САЩ.

Затова разговорите на място са по-продуктивни, отколкото едно телевизионно интервю, в което те питат "Кажете сега за войната – за или против Русия сте?". В общуването с конкретния човек можеш да видиш какво го притеснява и какво му харесва наистина.

Вашите избиратели имат "славата", че са претенциозни. Така ли е? Интелигентни, но взискателни.

Както и трябва. Изискващи са и това е важно, защото държат на определен стандарт. Иначе ще се запуснем, както се казва.

Търсите ли връзка с българите в чужбина?

Ние сме тези, които вдигнахме тази политика на ниво Народно събрание като създадохме Комисия за българите извън странатав. Имаме и цяла секция в програмата си как да подпомогнем българите в чужбина.

Голямата България, защото България не е само територия - тя е, където има българи.

Затова и електронното управление много помага за тяхното приобщаване и връщане. В момента те трябва да се разходят до консулството, което често не е в града, в който живеят - вместо просто да свършат определено нещо по електронен път

Много често се налага да се върнат и до тук, за да свършат някаква бюрократична работа. С електронната идентификация ще направим всички услуги достъпни онлайн, което означава че те няма да бъдат консулски услуги, те ще бъдат просто административни услуги, които можеш да свършиш от центъра на София, от някое село в планината или от другия край на света.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Изборите днес: В отделни секции има проблеми с машините

На места не са се явили членове на комисиите

Как и къде да гласувам? Всичко, което трябва да знаете за изборите на 2 октомври

Това е всичко, което трябва да знаете за начина, по който се провеждат изборите

Украйна си върна ключовия град Лиман (Обновена)

Падането му може да бъде най-голямата победа на Украйна на бойното поле след светкавичната контраофанзива

Ювал Ноа Харари разказва историята на човечеството – този път обаче в книга за деца

Писателят обяснява на по-малките за света, в който живеем, войната и климатичните промени

Запознайте се с "Optimus" - хуманоидният робот на Мъск, който ще "трансформира цивилизацията"

Роботът ще стане част от ежедневието на милиони хора и ще "трансформира цивилизацията", смята предприемачът.

Руски знамена, естрадна музика и викове "ура": Пищна церемония в Москва в чест на анексираните територии

Кремъл организира специален патриотичен концерт по повод незаконното анексиране на 4-те украински области

Нова двойка водещи ще води новините по БНТ

Досегашният водещ на новините Даниел Михайлов слиза временно от екран

Урсула фон дер Лайен: Газопроводът между България и Гърция е свобода от руската зависимост

От днес започва нова ера за България и Югоизточна Европа, заяви председателят на ЕК.

МОК: Руските спортисти, които не подкрепят войната, могат да се върнат към състезанията

Според президентът на МОК спортът трябва да бъде "нещо, което все още обединява хората и човечеството"