Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Булгаргаз" е спрял да подава формални заявки за доставки на газ и да прави плащания към "Газпром" след смяната на правителствата - въпреки опасността да изпадне в неизпълнение на договора си с Русия.
Това стана ясно от интервю на министъра на енергетиката Росен Христов пред Нова ТВ, в което той омаловажи риска от промяната и отново отхвърли възможността България да поиска неустойки от "Газпром" за блокирания договор.
"Претенции по договора може да имат и двете страни. Рискът те да предявят претенции в момента е по-голям от този ние да предявим към тях. Юристите го преценяват. Неустойките, които бихме платили, ако те предявят, са толкова големи, че дори минимален шанс да има да спечелят, рискът за нас е прекалено голям.", беше обясението му.
На въпроса дали продължава практиката от времето на кабинета "Петков" с редовно искане към "Газпром" да изпрати газ и плащане на съответните суми по договора (руската страна ги връща от април насам), той обяви "Естествено, че не".
"Защо трябва да правим нещо, което не е дало резултат и да очакваме, че ще се получи нещо", беше коментарът му.
На забележката на водещата, че по този начин руснаците може да ни осъдят, той отговори, че "това, че превеждаме пари, не е повод за нищо".
Христов обяви, че "Булгаргаз" е "помолил" да се възобнови контактът с "Газпром", като ще иска удължаване на периода за вземане на оставащите количества по действащия договор до лятото на 2023 г.
По думите му - имало разговори и с представители на ЕК, с които "имахме пълно разбиране по темата".
Друга промяна, която България ще поиска, е да се промени начина на плащане и да се замени с банкова гаранция - след като очевидно и служебното правителство оценява високо риска "Газпром" да си вземе парите, а да не изпрати никакви количества газ.
В цялото интервю Росен Христов обясняваше, че щом други европейски държави се съгласявали с условията за плащане в рубли на "Газпром", нямало как само България "да е права". Всъщност не само България, но и до Полша, Нидерландия, Дания и други страни, които не се съобразиха с едностранните промени по договорите.
