Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Булгаргаз" са завели поредно дело срещу „Топлофикация София“, като този път искът е за 54 милиона лева.
Това обяви изпълнителният директор на газовата компания Николай Павлов пред БНР. Той заяви, че причината за иска е неизплатени задължения на дружеството по старото дело.
„През юли „Булгаргаз“ заведе дело за 71 млн. лв. Те (б.а. – „Топлофикация София“) изплатиха 36 милиона, останаха още 35, които трябваше да се платят до 7 септември. Получихме писмо от "Топлофикация София“, с което те поемат твърдия ангажимент да се разплатят до 17 септември”, обясни Павлов.
Писмото е било изпратено до служебния премиер, Столичния общински съвет и всички отговорни държавни институции. Постъпили са плащания в размер до 10 милиона лева, но в крайна сметка задълженията не са били покрити напълно. „Затова "Булгаргаз" беше принуден отново да заведе дело, този път за 54 милиона лева, тъй като за старото още определението на съда не е влязло в сила и ние не можем остатъкът от дълга да го включим в новото“, каза Павлов.
Целта на новото дело е да се осигурят паричните потоци на "Булгаргаз", за да може да се обезпечат доставките чрез авансово заплащане на руския и на азерския доставчик.
„Влизаме в есенно-зимния сезон. Ние сме длъжни да предприемем действия за събиране на вземанията, включително и чрез запор на сметки", заяви изпълнителният директор на "Булгаргаз" в момент, в който има масово поскъпване на цените на газа.
Още в началото на септември компанията заплаши да запорира сметки на „Топлофикация София“, която е „почти фалирала“ (по думите на Мая Манолова). Няма реална опасност абонатите в столицата да останат без парно и топла вода през отоплителния сезон, увери тогава изпълнителният директор на дружеството инж. Александър Александров.
„Топлофикация“ има проблеми заради комплексното разрешително, което не е валидно. Тя нарушава последните европейски изисквания за опазване на околната среда и може да докара на България наказателна процедура от Брюксел, която включва начална глоба от 1,2 млн. лв. плюс още по 50 хиляди лева за всеки ден, в който нарушенията на еко изискванията продължават.
