8 май е Денят на паметта и помирението, ден на почит на загиналите в борбата срещу нацистка Германия по време на Втората световна война. Ден, който днес в Украйна е загубил своя цвят.

Между две разрушени жилищни сгради президентът на Украйна Володимир Зеленски записа 15-минутно въздействащо слово: Животът, за който преди близо век цивилизованият свят се е борил, се срива в ранните часове на 24 февруари. Някога категоричното "Никога отново" първо започва да изглежда неубедително, а изведнъж се съкращава до "Отново". 

Представяме ви пълната реч на украинския държавен глава: 

"Възможно ли е пролетта да е черно-бяла? Има ли вечен януари? Обезцениха ли се златните думи? За съжаление Украйна знае отговорите на всички тези въпроси. За съжаление отговорът е "да". 

Всяка година на 8 май ние, заедно с целия цивилизован свят, почитаме всички, които защитиха планетата от нацизма по време на Втората световна война. Милиони загубени животи, съсипани съдби, изтерзани души и милиони причини да кажем на злото: Никога отново!

Знаехме цената, която нашите деди са платили, за да придобият тази мъдрост. Знаехме колко важно е да я запазим и да я предадем на следващите поколения. Но нямахме идея, че нашата генерация ще стане свидетел на оскверняването на тези думи, които, както се оказа, не са истина за всички.

Тази година казваме "Никога отново" по различен начин. Чуваме "Никога отново" по различен начин. Звучи болезнено, жестоко. Не с удивителен, а с въпросителен знак. Казвате: "Никога отново?" Кажете го на Украйна.

На 24 февруари думата "никога" беше изтрита. Беше застреляна и бомбардирана. От стотици ракети в 4 часа сутринта, те събудиха цяла Украйна. Чухме ужасяващи експлозии. Чухме: "Отново!"

Град Бородянка е сред многото жертви на това престъпление! Зад мен е един от многото свидетели. Не военно съоръжение, не тайна база, а обикновен 9-етажен жилищен блок. Може ли да застраши сигурността на Русия, на 1/8 от Земята, на втората най-голяма армия, на ядрена държава? Може ли нещо да е по-абсурдно от този въпрос? Може.

250 килограма бомби, с които тази суперсила обстреля този малък град. И той се вцепени. Днес той не може да каже "Никога отново!" Не може да каже нищо. Но тук всичко е ясно и без думи.

Просто погледнете тази сграда. Преди имаше стени. На тях имаше снимки, а на тези снимки бяха тези, които някога преминаха през ада на войната. Петдесет мъже, които бяха изпратени в Германия, за да извършват принудителен труд. Които бяха изгорени живи, когато нацистите изпепелиха отново от сто къщи тук.

250 войници, които загинаха на фронта по време на Втората световна война и общо хиляда жители на Бородянка, които се бориха и победиха нацизма. За да могат после да кажат: "Никога отново". Бориха се за бъдещето на децата си, за живота, който течеше тук до 24 февруари.

Представете си как хора лягат вечер във всеки от тези апартаменти. Как си пожелават "лека нощ" един на друг. Загасят лампите. Прегръщат любимите си. Затварят очите си. Сънуват нещо. Пълна тишина. Всички заспиват, без да знаят, че не всички ще се събудят. Спят дълбоко. Сънуват нещо приятно. Но след няколко часа ще бъдат събудени от ракетни експлозии. А някои няма да се събудят никога отново. Никога отново. 

Думата "никога" изпадна от този слоган. Беше ампутирана по време на тази така наречена "специална операция". Забиха нож в сърцето, погледнаха в очите и казаха "Не сме ние!". Изтезаваха с думите "Нищо не е еднозначно". Убиха "Никога отново" и казаха "Можем да повторим".

И така се случи. Чудовищата започнаха отново да повтарят. Градовете ни, които преживяха толкова отвратителна окупация, че не можем да я забравим и след 80 години, срещнаха отново окупатора. Получиха втора среща с окупацията в живота си. Някои градове, като Мариупол например, получиха и трета. През двугодишната си окупация нацистите убиха 10 хиляди цивилни в Мариупол. За два месеца Русия изби 20 хиляди.

Десетилетия след Втората световна война тъмнината отново се завърна в Украйна. Отново всичко стана черно-бяло. Отново! Злото се завърна. Отново! В различна униформа, под различен слоган, но със същата цел. Кървава реконструкция на нацизма бе организирана в Украйна. Фанатично повторение на режима. Идеите, действията, думите и символите. Маниакално и детайлно повторение на неговите ужаси и неговото "алиби", което уж дава на злото сакрална цел. Повторение на престъпленията му и дори опити "учителят" да бъде надминат и да бъде изместен от пиадестала на най-голямото зло в човешката история. Опит да бъде поставен нов световен рекорд по ксенофобия, омраза, расизъм и по брой жертви, които те могат да породят.

Никога отново! Това беше одата на мъдрите хора! Химнът на цивилизования свят! Но някой запя фалшиво. Извратено "Никога отново" с нотки на съмнение. Заглушено, даващо начало на пагубна ария на злото. И това е ясно за всички страни, които са виждали ужасите на нацизма със собствените си очи. Днес те преживяват трагично дежа вю. Виждат ги отново! 

Всички държави, които са определяни като "трета класа", роби без право на собствена страна или изобщо на съществуване, чуват твърдения, които възхваляват една нация и изтриват други с лекота. Твърдят, че не съществуваш, че си изкуствено създаден и следователно нямаш права. Всеки чува езика на злото. Отново!

Заедно те осъзнават болезнената истина: не сме издържали дори и век. Нашето "Никога отново" оцеля 77 години. Злото ни липсваше. Възроди се. Отново и сега!

Всички държави и нации, които подкрепят Украйна днес, са наясно с това. И макар звярът да има нова маска, те го разпознават. Защото, за разлика от други, те помнят за и срещу какво се бориха нашите деди. Не объркаха първото с второто, не промениха позицията си, не забравиха.

Поляците не забравиха, на тяхна почва нацистите започнаха да маршируват и изстреляха първите залпове от Втората световна война. Не забравиха как злото първо те обвинява, провокира те, нарича те агресор, а след това те атакува в 4.45 сутринта и нарича това защита. Видяха как това се повтори на наша почва. Те помнят разрушената от нацистите Варшава и виждат какво се случва в Мариупол.

Британците не забравиха как нацистите разрушиха Ковънтри, който бе бомбардиран 41 пъти. Как звучеше "Лунната соната" на Луфтвафе, когато градът беше бомбардиран в продължение на 11 часа. Как историческият му център, заводите и катедралата "Св. Михаил" бяха унищожени. Видяха и как ракетите удариха Харков. Как историческият му център, заводите и катедралата "Успение Богородично" бяха улучени. Помнят как Лондон бе бомбардиран 57 поредни вечери и виждат как ракетите удрят Милаив, Краматорск, Чернихив. Помнят как Бирмингам беше бомбардиран и виждат как сестринския му град Запорижия бе поразен.

Холандците помнят това. Как Ротердам се превърна в първия град, който бе напълно унищожен, когато нацистите пуснаха 97 тона бомби върху него.

Французите помнят това. Помнят Орадур сюр Глан, където Шуцщафел изпепели 500 жени и деца живи. Масовите обесвания в Тюл, клането в Аск. Хилядите хора на митинг на съпротивата в окупирания Лил. Видяха какво бе направено в Буча, Ирпин, Бородянка, Волноваха и Тростянец. Видяха окупациите на Херсон, Мелитопол, Бердянск и други градове, в които хората не се предават и с хиляди излизат на мирни шествия, които са отвъд силите на окупаторите - всичко, което те могат да направят, е да стрелят по цивилните.

Чехите не са забравили това. Как за по-малко от ден нацистите унищожиха Лидице, оставяйки само прах от селището. Видяха унищожението на Попасна. Дори и прах не е останал от нея.

Гърците, които оцеляха след кланетата и екзекуциите по територията си, блокадата и Големия глад - те не са забравили.

Това се помни от американците, които се бориха със злото на два фронта. Които преминаха през Пърл Харбър и Дюнкерк със Съюзниците. И заедно преминаваме през нови, не по-леки битки.

Това се помни от всички хора, оцелели от Холокоста - как една нация мрази друга. 

Литовци, латвийци, естонци, датчани, грузинци, арменци, белгийци, норвежци и много други не забравят това - всички те са страдали от нацизма на своята територия и всички те са го победили в анти-хитлеристката коалиция.

За жалост има и такива, които са преживели тези престъпления, загубили са милиони хора, които са се борили за победата и са я извоювали, но оскверняват паметта им и тяхното постижение днес.

Тези, които позволяват обстрела на украински градове от тяхна територия. Градовете, които са били освободени както от нашите деди, така и от техните. Този, който се изплю в лицето на "Безсмъртния полк" и постави до него мъчители от Буча. Който предизвика цялото човечество.

Но забрави най-важното: всяко зло приключва по един и същ начин - то приключва.

Драги украинци!  Днес, на Деня на паметта и помирението, отдаваме почит на всички, които защитиха родината си и света от нацизма. Отбелязваме постижението на украинския народ и неговия принос за победата на анти-хитлеристката коалиция.

Експлозии, изстрели, окопи, рани, глад, бомби, блокади, масови екзекуции, наказателни операции, окупации, концентрационни лагери, газови камери, жълти звезди, гета, Бабин Яр, Хатин, плен, принудителен труд. Загинаха, за да знае всеки от нас какво означават тези неща, но от книгите, а не от личния си опит. Случи се обаче по различен начин. Това не е честно към всички тях. Но истината ще спечели. И ще преодолеем всичко!

Доказателството за това е наречено "Върколак". Това е бившият бункер на Хитлер до Виница. И всичко, което е останало от него са няколко камъка. Руини. Руините на човек, който се е мислил за велик и недосегаем. Това е пътеводител за всеки от нас и за бъдещите поколения - за какво са се борили нашите деди и как са доказали, че никое зло не може да избяга от отговорност. Не може да се крие в бункер. Няма да има нито един останал камък от него. Ще преодолеем всичко.

И знаем това със сигурност, защото нашата армия и целият ни народ е наследник на хора, които са надделели над нацизма. Ще спечелят отново.

И ще има мир отново. Най-после отново!

Ще преодолеем зимата, която започна на 24 февруари и продължава на 8 май, но със сигурност ще приключи. Украинското слънце ще я стопи! И ще посрещнем изгрева заедно с цялата страна. И семейството, любимите ни хора и приятели ще бъдат отново заедно. Най-после отново! И над временно окупираните ни градове отново ще се развява нашето знаме. Най-после отново! И ще бъдем заедно, ще има мир. Най-после отново. И повече няма да има черно-бели сънища, само синьо-жълти мечти. Най-после отново. Дедите ни се бориха за това.

Вечна чест за всички, които се бориха срещу нацизма! 

Вечна памет за всички, които загинаха по време на Втората световна война!

 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Сърбия иска членство в Европейския съюз, но отказва да санкционира Русия

Вучич увери, че не е подкрепил нито една декларация на ЕС за санкции срещу Русия

Руската офанзива в Донбас се засилва, Украйна изключва прекратяване на огъня

"Войната няма да спре, тя просто ще бъде поставена на пауза, а след това руснаците ще започнат още по-кървава и мащабна офанзива", твърди съветникът на украинския президент

Карнавалът в Габрово осмя политици и се изгаври с Костадин Костадинов

Тази година фестивалът е под мотото "Кот доди, гад доди"

Морган Фрийман и покойният Джон Маккейн получиха забрана да влизат в Русия

МВнР на Русия публикува странен санкционен списък

"Мариуполис 2": Филмът за трагедията на обсадения град, чийто създател загина във войната

Фестивалът в Кан показа последния филм на Мантас Кведаравичюс

Йотова критикува Петков - "има нещо недоизказано" в призива за свикване на КСНС

Румен Радев все още не е отговорил на предложението на премиера за Северна Македония

Нов спор между Германия и Полша заради танковете за Украйна

Берлин не може да достави исканите танкове Leopard от най-ново поколение за Варшава