Срещаме се с д-р Иван Богданов, дерматолог, в кабинета му, през работната седмица, разпределена между пациентите и научната му работа.
Д-р Богданов е председател на дружество "Псориазис" от 2010 г. То намира пътя между лекарите дерматолози и пациентите с псориазис, контактува с пациентските организации, които работят в областта на псориазиса, и прави информацията за болестта достъпна за хората. Член е и на Българското дерматологично дружество. Има дерматологичен кабинет в Токуда от 2010 г. и свободна практика в Оскар клиника.
Забележително е с каква страст говори за работата си и това, че се води от желанието да остави следа в професията.
В кратък разговор открехваме темата за интересния проект в Антарктида и усещането за независимост и свобода в работата като лекар.
Поредицата ни за хората, развиващи се като свободни професионалисти, е в партньорство с Обединена българска банка (ОББ). ОББ има специални предложения за кредитиране на физически лица или регистрирани от тях дружества с инвестиционни, оборотни средства или овърдрафт, които можете да видите тук.
Какво Ви носи професията дерматолог?
Дерматологията е може би един от най-правилните избори, които съм правил по пътя на житейското си израстване - това, че съм намерил тази професия за себе си и съм я обикнал. Дава ми много. Може да звучи като клише, но казват, че който обича това, което прави, не усеща работата си като задължение, а по-скоро като удоволствие. Аз наистина обичам професията си.
Природата рисува върху кожата както художник върху бялото платно, а ние дерматолозите сме като критиците, които се опитват да разберат “какво е искал да каже авторът?”, разпознавайки симптомите, които обикновено се крият в детайлите.
Мисля, че с тази специалност сме се намерили по най-добрия начин. Дава ми възможност да общувам с много различни и интересни хора - както от научните среди, така и защитници на правата на пациентите, и самите пациенти, разбира се.
Има ли други лекари в рода Ви и ако да - може ли малко история?
Медицинската професия е на особена почит в моето семейство, а аз самият съм трето поколение лекар.
Лекар беше моят дядо - Проф. Иван Богданов, който е един от пионерите на българската микробиология и биотехнология. Сред големите му приноси за българската наука са създаването на първия български пеницилин малко след края на Втората световна война, откриването на летливите антибиотици - неправилно приписвано на неговия ръководител в катедрата по Микробиология при Софийски медицински факултет, както и фундаменталният труд “За антибиозата в човешкото тяло”, за който получава и Димитровска награда за наука през 1952 г. заедно с проф. Попхристов и Д-р Балабанов.
Работил е му върху антибиотика на киселото мляко – всъщност на Lactobacillus Bulgaricus. Точно тази насока в научните му изследвания може да бъде определена за най-значима, въпреки че стойността на проучванията му върху кожната микрофлора е огромна и бива оценена по достойнство чак през този век.
Научната работа на моя дядо е продължена от моя баща, който също е лекар, както и от моя брат, който е главен асистент в катедрата по Фармакология на Медицински университет в София и има защитен дисертационен труд в областта на използването на пробиотици в лечението на метаболния синдром.
Аз съм първия дерматолог в семейството. Тъй като моята съпруга също е трето поколение лекар, някои биха казали, че за нашия син няма много пространство за маневри по отношение на избора на професия. Въпреки това аз съм на мнение, че медицината е тежка специалност и нейният избор по никакъв начин не трябва да се натрапва. По тази причина никой от нас не е настоявал той да се ориентира в тази посока. Все пак “кръвта вода не става” и в крайна сметка той също се насочи в тази посока. Не мога да скрия, че ще бъда изключително щастлив, ако продължи семейната традиция.
Освен собствен кабинет, имате и свободна практика в клиника за фетална морфология. Дава ли ви свободната практика нещо ново?
Идеята за свободната практика дойде покрай съпругата ми, която е акушер-гинеколог и специалист по фетална морфология в “Оскар клиник”. Започнах да консултирам нейни бременни пациентки с кожни проблеми.
Имам научен интерес към тази група пациенти и специфичните проблеми при тях. Бременността е период, в който се полагат много специални грижи за кожата. Затова реших - щом Мохамед не отива при планината, планината ще отиде при Мохамед. С две думи, свободната практика ми дава излаз към нови интересни аспекти на професията.
Кои са най-често срещаните кожни проблеми в пандемията?
Наблюдаваме зачестяване на контактните дерматити, акнето, себорейния дерматит, розацеята - заради маските, изсушаване на ръцете - заради дезинфектантите.
Появи се и нов термин - “маскне”.
Кожните заболявания имат своята сезонност - през есента и зимата наблюдаваме повече атопичен дерматит и псориазис, а лятото се засилва розацеята. Голяма част от моята работа е и диагностиката и лечението на злокачествените заболявания на кожата. Хирургията при кожните тумори представлява все по-голяма част от работата на дерматолозите, които се справят много добре, познавайки повече от всички други естеството на този толкова важен човешки орган.
При бременните жени има специфични за бременността заболявания - някои от състоянията от преди бременността се засилват. Появяват се различни лекарствени дерматози във връзка с медикаменти и добавки, приемани по време на бременността. Грижата за кожата по време на бременността е много специфична.
Имате ли усещане за независимост в работата си?
Никога не съм се чувствал ограничен - напротив, имам отлична подкрепа на всички нива в болница Токуда. А свободата да практикуваш е нещо много важно за мен и по отношение на клиничната ми работа и в научните проекти, по които работим с екип от болницата.. Всичко това ми дава усещане за цялост.
Разкажете за медицинския проект на Антарктида и за Вашето участие в него.
В момента работи по втори научен медицински проект на Антарктида, който е одобрен от Министерство на образованието и науката. Проектът засяга актуална тема в медицината - микробиома, или съотношението между различните микроорганизми по кожата на човека. Все още знаем малко за кожната флора и колко е важна за здравето. Има много заболявания, които се появяват, когато е нарушен баланса между микроорганизмите по кожата.
Тази година решихме да направим проучване на промяната на кожната флора под въздействието на антарктическия климат, който е уникален предвид различните фактори на средата, като засилената ултравиолетова радиация, студеното време, влагата, дългите пътувания, многото пластове различни видове дрехи.
Радиацията, която получава един работник на Антарктида за един месец е два пъти повече от тази, която получава един работещ на открито човек в Европа за една година. Така че можете да си представите влиянието на този фактор върху кожата и кожната флора.
Като пример за значението на слънчевото засягане на кожата мога да дам някои от най-опасните тумори в човешкото тяло като меланома. Не случайно Българската антарктическа експедиция е лице на европейската кампания “Евромеланома” за България вече 11 години. Затова решихме да отделим специално внимание на темата и заедно с Доц. Развигор Дърленски започнахме такъв проект преди 3 години като се редуваме в работата и на терен.
Антарктика предстои да бъде посетена и дори заселена от повече учени, затова е важно да знаем как средата въздейства на здравето им.
Този проект ще се реализира в рамките на две години от името на Болница Токуда, която е университетска болница. Партньор по проекта е Болница Шарите в Берлин. Интересно туке е, че използваме апаратура, която се ползва и на Международната космическа станция.
С какви темпове се развива дерматологията в световен мащаб и у нас? Какви са тенденциите на развитие според Вашите наблюдения?
Развитието на медицината и разбира се на дерматологията следва, както всяко друго нещо, определени тенденции. В България се опитваме да догонваме световната наука, най-вече поради липсата на адекватно финансиране.
Програмите на МОН за финансиране на научни проекти в областта на полярните изследвания в последните години ни даде възможност в голяма степен да бъдем конкурентноспособни на световната наука с проекти в областта на физиологията на кожата. Те се развиват в изключително модерни направления, като изследването на различни фактори на средата, предразполагащи към развитието на кожни онкологични заболявания и изследването на кожната микрофлора (микробиота).
Това определено дава сериозни поводи за оптимизъм по отношение на развитието на българската наука и е сериозна стъпка в правилната посока.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
