Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
С висока скорост навлязохме в сезона на топлите чайове, меките одеяла и филмовите маратони. Това означава и сезона на вирусите, болничните и отсъствието от градина и училище.
Макар есенно-зимният сезон да носи своето очарование, влизането от вирус във вирус, особено за семействата с деца, е способно да доведе всеки до състояние на екстремна досада, преливаща в отчаяно търсене на превенция.
Първо се разболява едното дете, ако в семейството има и второ, то задължително го следва, после са родителите, които често карат вирусите по-тежко. Един наглед безкраен цикъл, който ни кара искрено да се запитаме: „Какво да направим, за да го избегнем?“.
По темата говорим с д-р Петър Димов, дм: специалист по хранене и диетика и преподавател в катедрата по патофизиология в Медицинския университет в Пловдив.
Д-р Димов работи за Куайсер Фарма и е безкрайно разговорлив събеседник, от когото успяхме да научим много за вирусите, които ни дебнат, за витамините, които ни подкрепят, и за имунитета, от който уж всички разбират, но не съвсем.
Храненето – незаобиколимият компонент на доброто здраве
„Няма готова рецепта, която лекарите можем да дадем на хората, за да не боледуват. Но има комбинация от фактори, които можем да посочим и да препоръчаме да се придържат към тях: това са балансирана диета, пълноценният сън, що се отнася до децата – прилагането на ваксините от официалния имунизационен календар.“, коментира д-р Димов.
По въпроса за храненето, основните правила, които е добре да следваме, препоръките касаещи децата, не се различават много от тези за възрастния човек. Добре е да спазваме три основни принципа: пълноценно, разнообразно и балансирано хранене.
„Храната трябва не просто да съдържа определени хранителни съставки, но и те да са с добра бионаличност.
Например: знаем, че трябва да се приема някакво количество белтъчини, но е важно част от тях да бъдат от животински произход заради незаменимите аминокиселини.
Чували сме, че зеленолистните зеленчуци са добър източник на желязо, но е важно да знаем, че желязото в тях е слабо усвоимо и не може да задоволи потребностите на организма ни.
Да не забравяме и термичната обработка: по отношение на ползите за тялото има голяма разлика между това да изядем една сурова чушка и чушка, която е изпечена във фурната.“, казва д-р Димов.
„Трябва да се храним разнообразно: в диетата ни да има плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, месо, мляко, риба, яйца. И балансирано по отношение на различните макровещества.“, допълва той.
Говорим и за това, че между лайфстайла на децата от 80-те и 90-те и този на днешните деца, зее цяла пропаст. И това се вижда в броя на децата с наднормено тегло.
„Начинът ни на живот се смени драстично за един недълъг период от време. Еволюцията няма как да ни промени толкова бързо. И ако оставим децата да взимат решение какво да ядат или всеки път ги „награждаваме“ с джънк и шоколад, няма защо да се учудваме, че те стават зависими – тези продукти са пристрастяващи и за възрастните“, казва лекарят.
Витамините – must-take или опция?
Според д-р Димов, ако човек успява да се придържа към всички правила на доброто хранене, не би следвало той да има нужда да приема витамини допълнително.
„Проблемът е, че това не е много лесно, защото изисква време, създаване на определени навици, средства, пазаруване на сезонни храни и пр. Най-доброто решение е медицински специалист да прецени дали е добре хранителният режим да се попълни и с витамини от аптеката.
Изследванията сочат, че нивата на витамин D през студените месеци са под нормата при 75% от хората.
Поради честотата на този дефицит, спокойно можем да препоръчаме витамин D да се приема допълнително.“, смята д-р Димов.
„Голяма част от витамините може да се набавят от храната, но за други като витамин D, B12 и фолиевата киселина е доста по-трудно.
Същото се отнася и до минералите: селенът, например, е важен за функциите на имунната система. Намира се в пълнозърнестите продукти, но е безкрайно трудно да си набавим необходимите количества само от тях.
Магнезият също е почти невъзможно да се набави достатъчно от храната за човек, който спортува активно, който има захарен диабет или си пийва повече.“, коментира лекарят.
„Нещо повече, освен витамини и минерали, хранителните добавки, които можем да си вземем от аптеката, често съдържат други растителни екстракти като арония, черен бъз, куркума, джинджифил, черен кимион пр. – съставки, които много трудно биха били част от ежедневната ни диета.“
Още един пример: Омега-3 мастните киселини, така важни за психичното ни здраве, сърцето, зрението и ставите ни, се намират най-вече в студеноводните морски риби: скумрия, сардина, риба тон и сьомга.
Най-добре усвоимият източник на Омега-3 мастни киселини обаче е маслото от крил: нещо, което просто не присъства в диетата на човека, за разлика от тази на кита.
„Колко време трябва да ги пия?“
Тъй като д-р Димов се грижи за отговорите на пациентски въпроси, един от най-честите такива, с които се среща, по отношение на витамините и добавките, е „Трябва ли да се прави почивка?“.
„Интересът към този въпрос идва основно от това, че хората не правят разлика между лекарства и хранителни добавки. Докато предписаният от лекар медикамент обикновено се взима за стриктен период от време, добавките са основно продукти с профилактична насоченост.
Тяхната цел е да подпомогнат нормалната функция на органите: могат да се приемат и неограничено време, тъй като дозировката им обичайно е съобразена така, че да не представлява риск при дълга употреба.
Все пак е важно ако някой приема няколко продукта едновременно и има дублиране на съставките, да се консултира с лекаря или фармацевта си, за да избегне потенциално предозиране“, предупреждава лекарят.
Пробиотиците – дали, защо и кои?
По думите на д-р Димов отдавна е известно, че тези бактерии имат положителен ефект върху здравето.
Освен това, те могат да метаболизират това, което приемаме с храната и да произвеждат късоверижни мастни киселини и витамини, коментира лекарят.
Въпросът дали един здрав човек трябва да приема пробиотици не е еднозначен.
„Със сигурност не би следвало приемът на пробиотици да навреди по някакъв начин. Има хранителни продукти, които съдържат пробиотични бактерии: като българското кисело мляко, за което нито един суперлатив не е преувеличен. Други подобни продукти от нашата кухня са туршиите, киселото зеле и пр.“
„Пробиотиците се намират в нещо като сива зона на предлаганите продукти в аптеката. Те не са точно лекарство, но не са и класическа хранителна добавка“ коментира лекарят.
„Ако се зачетете в листовките на различните пробиотици, ще видите, че някои предлагат 2 млрд. колония-формиращи единици. Други – 100 милиарда. Реално няма регулаторно разписана рамка каква бройка от т.нар. колония-формиращи единици трябва да декларират производителите.
Важно е да знаем дали тази цифра, която се влага в процеса на производство, е същата като количеството единици, които производителите могат да гарантират към момента на изтичане на срока на годност“, обяснява д-р Димов.
„Представяме си, че тези бактерии, в тяхната лиофилизирана форма, могат да изкарат в летаргия много дълго време. Но ако срокът им на годност е 2 години, има риск към края му обявените 100 млрд. единици да са спаднали, например, до 3 млрд.“, добавя той.
И още един практически съвет: когато избираме пробиотици, е добре да гледаме за стомашно устойчиви капсули, тъй като средата в стомаха ни е страшно кисела и в случая формата има значение.
Имунитетът: тази terra incognita, от която всеки разбира
„Повечето хора свързват думата „имунитет“ с някаква мъглява представа за система, която ни пази от болести“, казва д-р Димов.
„Някои се усещат, че става дума за инфекциозни болести, някои допускат, че тя има значение и за неопластичните процеси – и са прави“, пояснява той.
По думите му науката има доказателства, че на територията на човешкия организъм много често нормални клетки започват да се израждат и да стават атипични, което потенциално води до ракови заболявания, но здравата имунна система непрекъснато стопира този процес.
Схващането, че намаленият имунитет означава повече болести, повишеният – безпрекословно здраве, а твърде засиленият – манифестация на автоимунни заболявания, е опростенческо и невярно.
„Механизмите и факторите, които влияят на имунитета, са много. Дори науката още не ги е обяснила идеално, но най-простичко можем да кажем, че имунитетът е системата за нашата специфична защита – насочена винаги срещу конкретен причинител.
Имунитетът може да е вроден, придобит, естествен след преболедуване или изкуствен след ваксина“, уточнява той.
„Хората понякога казват, че острият стрес може да причини рак и в това има известна истина, но не защото стресът сам по себе си може да отключи онкологично заболяване, а защото неблагоприятните условия намаляват нашите естествени съпротивителни сили, вследствие на което имунната ни система пропуска тези злокачествени процеси, които се опитват да се осъществят непрекъснато“.
Нещо подобно се случва, когато говорим за т.нар. „настинка“. Не че „ни е надухало“ и това ни е разболяло. Неблагоприятната околна температура понижава нашите съпротивителни сили и ставаме по-лесна мишена за патогените, с които така или иначе сме в непрестанен контакт.
Изначално, така както навремето го формулира канадският ендокринолог Ханс Селие, стресът е нещо хубаво. Той е онова, което ни принуждава да се променяме, а ние трябва да се променяме, защото средата около нас се променя.
„Ако той обаче е прекалено интензивен или прекалено продължителен или и двете, стресът надхвърля нашите приспособителни възможности и става т.нар. дистрес, лош стрес“, казва д-р Димов.
И ни връща към най-важното: витамините, добавките, чистият въздух, смислената диета и редовният сън.
Медицина в 21 век: предизвикателствата на дезинформацията
Отвъд професионалните му характеристики и качества, д-р Димов е лекарско дете и баща на дете в градинска възраст. Преподава патофизиология в университета.
Става дума за науката, която обяснява механизма, по който се развива една болест – узнаването на този механизъм позволява на учените да разберат как да атакуват болестите медикаментозно и спокойно може да се каже, че патофизиологията е най-интересната дисциплина сред всички предклинични дисциплини.
„Най-голямото удовлетворение в професията ми на преподавател е да успея да обясня на студентите нещо, което е обяснено супер сложно в учебника, и да видя, че им просветва, че наистина разбират“, казва д-р Димов.
И допълва, че ако трябва да посочи най-сериозното предизвикателство в професията си, това би било императивната необходимост лекарят днес никога да не спира да учи и да работи с идеята, че нови и нови проучвания радикално променят парадигмата, с която е свикнал.
„По време на ковид пандемията се зароди много шум в социалните медии: това има своето обяснение в акадамичен план.“, казва лекарят.
„Начинът, по който се измерва значимостта на един учен, е базирана на това колко пъти се цитират неговите публикации. Тази система, по която академичните институции са приели да измерват успеваемостта на някого, резултира в лоши практики като тази учени съзнателно да пишат скандални неща.“, посочва д-р Димов.
Безспорно лекарите в епохата на свръхинформацията, която така плавно прелива в тотална дезинформация, се срещат с трудности, с които лекарите отпреди господството на интернет и социалните мрежи не са се сблъсквали. Но това е негатив със съпътстващи немалко позитиви. Днес науката знае много повече: за много повече неща.
Включително за това как да преминем през есенно-зимния сезон с повече лекота, по-малко инхалации и повече добри дни.
