"Неутралитет на Украйна" - това е първото условие, което Владимир Путин поставя на Киев за примирие след първите две седмици на военната инвазия.
Неутралната позиция на Украйна се представя като безопасна опция от поддръжниците на руските опорни точки.
Какво обаче означава неутралитетът пред Русия на практика? Опитът на Финландия показва еднозначно - подчинение на икономическите и геополитическите интереси на Москва под непосредствена заплаха от война.
"Финландизацията" е другото име на т.нар. политика на умиротворяване на СССР по време на Студената война и на Русия по време на Путин - политика, която мнозина критикуват като прикритие за бездействието на западните държави пред растящата агресия от страна на Кремъл.
Изследователят Яне Корхонен от университета Аалто описва в поредица от публикации в Twitter как страната му е била принудена да заема "неутрална" позиция в продължение на десетилетия.
"Роден съм и живея в държава, която е обект на агресията на Кремъл, откакто се помни, и много добре знае какво всъщност има предвид Русия, когато казва, че иска от вас да сте "неутрални", казва той.
Финландия има дълга и тежка история на отношенията със съседна Русия - до 1917 г. тя е част от Руската империя, като си извоюва независимост при колапса й след Октомврийската революция на Ленин. През 1939 г. обаче СССР под Сталин организира инвазия и слага началото на т.нар. Зимна война, която прераства в окупация, отнемане на територии от Финландия и смъртта на над 100 000 души. През 1940 г. Хелзинки влиза в пакт с Хитлер, което Корхонен описва като историческа грешка - макар и обяснима с обстоятелствата на времето.
"След (съветската) инвазия призовавахме западните демокрации за помощ, но тази помощ се оказа прекалено малка и прекалено закъсняла. След като германците превзеха Дания и Норвегия, никаква подкрепа от Запада вече не можеше да стигне до нас", казва той.
Финландия плаща скъпа цена за участието си по време на Втората световна война.
"Не просто изгубихме много повече хора от Зимната война, но изгубихме и още повече територии. И се наложи да платим военни репарации, които бяха по-високи на глава от населението от тези, които съюзниците искат от Германия след Първата световна война - но ги платихме. Това беше резултатът от една война, в която бяхме атакувани, след като опитахме да останем неутрални. Сталин смята, че нашата територия би могла да се използва за организиране на атака срещу Ленинград. Освен това той смята, че трябва да поправи "грешката" на Ленин, който е "допуснал" Финландия да получи независимост от Русия".
Затова и речта на Путин преди началото на войната в Украйна, която той оправда с "грешките" на Ленин и допускането на "създаване" на самостоятелни държави след разпадането на Руската империя, предизвиква сериозна тревога във Финландия.
Краят на Втората световна война кара Финландия да приеме позицията на "неутрална" държава, но и да се примири с живот в "стриктна автоцензура".
"Случилото се по време на войната трябваше да бъде запечатано или обсъждано много внимателно, ако изобщо може да се обсъжда. Дори умерените критики срещу СССР може да унищожат кариерата на онзи, който си позволи да ги произнесе - въпреки че уж имаше свобода на словото", казва Корхонен.
Правителството в Хелзинки е принудено да подпише споразумение за "Дружба, взаимно сътрудничество и помощ", което включва клауза, че Финландия на практика ще се присъедини към Варшавския договор, ако възникне конфликт между СССР и НАТО. Срещу нея се оказват насочени ядрените оръжия и на двата военни пакта.
По-амбициозните политици бързо се приспособяват към ситуацията и се научават как да се възползват от нея.
Повече от 25 години Финландия се управлява от несменяемия президент Урхо Кеконен, който концентрира властта в ръцете си, като налага имиджа си на "гарант на финландския неутралитет". Обществото е толкова притеснено от евентуален съветски удар, че накрая Кеконен е преизбиран без почти никаква опозиция.
Политиците, които не следват тази линия, са отстранявани. Всичко в дясно от центъра на финландския политически живот е изолирано от управлението. Кремъл гледа дори на социалдемократите с огромно подозрение. Центристкият Земеделски съюз е фаворитът им сред финландските партии, казва Яни Корхонен.
Дори при това положение Хелзинки "има късмет" - "Прибалтийските държави не се съпротивляваха на исканията, които Сталин ни постави през 1939 г., като първо бяха окупирани, а след това - анексирани".
"Бях на 10 години, когато СССР на 25 декември 1991 г. престана да съществува . Вече имах представа за него като за чудовище, което никога не бива да споменаваме изрично, за да не го събуди без да искаме. Спомням си, че всички възрастни хора около мен изпитаха осезаемо облекчение от новината за разпада на СССР. Баба ми, която никога не беше обсъждала политика - и никога повече не го направи - каза, че това е най-хубавият коледен подарък в историята на света", разказва той.
Заплахата от източните съседи обаче не свършва. Колапсът на СССР събужда нови притеснения, че може да избухне гражданска война в Русия или стотици хиляди бежанци да тръгнат към Финландия в търсене на спасение от икономическата разруха. Опитите за преврат срещу Горбачов и Елцин през 1991 и 1993 г. се наблюдават с тревога от Хелзинки. Страната изпада в една от най-тежките рецесии през първата половина на 90-те, която се задълбочава и от загубата на търговията с Русия.
Въпреки всичко Финландия запазва "неутрална" позиция и не се присъединява към НАТО, дори когато Литва, Латвия и Естония го правят.
Страната запазва наборната служба, а армията се фокусира върху изграждането на защита срещу евентуална поредна механизирана инвазия. Корхонен има избор между това да се запише в казармата или да бъде на цивилна обществена служба. Решава да мине през военно обучение през 2000 г.
"Обучаваме се за борба срещу сили от неназована държава, наречена "Жълта" - по една или друга причина, тя използваше доста съветско оборудване. Естествено, всички знаеха какво означава "Жълтото". Научих се да се оглеждам по магистралите и провинциалните пътища за подходящи локации, откъдето можем да организираме засада на "жълт" военен конвой. Хората, които живеят далеч от Русия, едва ли някога са си мислили как да взривяват мостовете край домовете си, ако танковете дойдат. Или кои мазета са подходящи за укрепления, къде да евакуирате живите и къде да прибирате телата на мъртвите. Ние знаехме, че евентуална война ще означава ужасяваща касапница - както за финландците, така и за руснаците. Може да си кажете, че сме обсебени, параноични, жертви на пропагандата. Може би е така. Но от друга страна, винаги сме се бояли от това, че и с нас може да се случи това, което сега се случи на Украйна", разказва той.
"Наблюдавахме как Русия се превръща във все по-автократична и враждебно настроена държава при Путин. Наблюдавахме как обещаващите кълнове на гражданското общество в Русия бяха унищожени. Наблюдавахме как руските ферми за тролове започнаха да преекспонират и подкрепят крайнодесни политици и други "откачалки" в чужбина. Наблюдавахме как руските пари и хибридната им война корумпираха политиката в Европа и извън нея. Не направихме нищо. Надявахме се, че нещата ще се променят в по-добра посока. Но те се влошиха.
Путин започна да подхранва популярността си или да подкрепя съюзниците си с войни в Чечня, Грузия, Сирия. Отново не направихме нищо. Но този път поне знаем какво ще се случи, ако продължаваме да се крием от света както през 30-те години. В най-добрия случай ще трябва да се подчиняваме на натиска от Кремъл, както правихме по време на Студената война. Само че този път фаворитите на Путин са в крайната десница. Това би означавало "унгаризиране" на Финландия - де факто крайнодясна автокрация, която е формално правова, като използва мерки за саботиране на легалната опозиция.
В най-лошия случай може да сме следващите, които ще преживеят империализма на Велика Русия", пише още той.
PS. Here's Finland and Ukraine to scale. Ukraine has about 44 million inhabitants, Finland 5.5 million, and we have 1340 km of border against Russia. pic.twitter.com/4JrS5tTdRJ
— Janne M. Korhonen 🇫🇮🇪🇺🐟🇺🇦 (@jmkorhonen) March 9, 2022
Яне Корхонен се идентифицира като "прогресивно ляв" човек по идеологически убеждения, но дори той подкрепя Финландия да се присъедини към НАТО след войната в Украйна.
Според изследване на общественото мнение, 53% от финландците са на същата позиция - исторически обрат в настроенията на хората. Когато премиерът Санна Марин обяви, че правителството е готово да подаде кандидатура за членство в НАТО, говорителят на руското МВнР Мария Захарова заплаши, че това "ще има сериозни военно политически последици".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
