Да влязат референдумите

Ако "сънят на разума ражда чудовища" (по Франсиско Гоя), то явно насред политически кризи ражда и референдуми.

По два-три на месец. От "Има такъв народ" - партията на Слави Трифонов, обявиха, че свикват инициативен комитет и започват да събират подписи, за да се допитат до народа иска ли да живее в президентска република. Въпросът - който по закон трябва да предполага отговор с "да" или "не", гласи:

"Подкрепяте ли произвеждане на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?"

Десетина дни по-рано друга партия - този път парламентарно представената "Възраждане" - обяви инициативен комитет за референдум "против въвеждането на еврото". Питането, за което събират подписка, е:

Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?

Общото между двата нови пристъпа за пряка демокрация е, че е и двата са по въпроси, засягащи основополагащи държавни документи.

В първия случай това е Конституцията на Република България, в чийто чл. 1 пише, че "България е република с парламентарно управление".
Във втория случай темата с еврото засяга Договора на България за присъединяване към Европейския съюз. Всяка страна членка трябва да приеме общата европейска валута (след като изпълни определени икономически критерии за това). Срок за влизане в Еврозоната обаче няма.

Незаконно до 2020 г. и "на ръба на закона" и днес

Ако годината беше 2020-та, референдумът на Слави Трифонов и ИТН "за" президентска република щеше да е незаконен. Точно каквито бяха част от идеите на шоумена и сценаристите му за референдума през 2016 г.

Тогава те искаха не само допитване за въвеждане на мажоритарно гласуване (което се състоя и се провали заради по-ниска от нужната избирателна активност), а и да намаляват броя на депутатите от 240 на 120 и да се избират пряко полицейски началници по места.

Конституционният съд обяви тези питания за противоконституционни. Те са от компетентността на Велико Народно събрание, защото засягат държавното устройство, а то е скрепено в конституцията.

Парламентарна или президентска република да е България също е конституционен въпрос, чието решение може да даде само Велико Народно събрание - с промени в основния закон или приемане на чисто нова конституция.

През 2020 г. обаче по идея на ВМРО и с подкрепата на ГЕРБ, забраната за допитване до народа по въпроси, засягащи устройството на държавата - тоест за които се изисква сникване на ВНС, отпадна. Дотогава имаше ограничение в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление - или закона за референдумите. Забраната падна със съмнително гласувани промени в закона за референдумите.

Извънпарламентарната днес ВМРО е и партията, която отдавна предлага "увеличаване на правомощията на президента" - макар и не до висотите "президентска република".

Формацията лобираше за разширяване правомощията на държавния глава - той да може да внася закони в Народното събрание и да иска вот на недоверие на Министерския съвет. Такива референдуми до 2020 г. също не можеше да има.

Ако имате deja-vu - не сте сами. ИТН вече се яви на изборите на 2 октомври 2022 г. върху платформата за президентска република (лансирана от Слави Трифонов), но спечели по-малко от 4% от вота на гражданите.

Идеята на "Възраждане" за допитване до народа на тема "против" въвеждане на еврото също е "на ръба на закона" и днес.

Причината е, че той забранява упражняване на пряка демокрация по международни договори, сключени от България, след тяхната ратификация. Договорът на България с ЕС - по силата на който страната ни е длъжна да приеме единната валута, е ратифициран от Народното събрание още през 2005 г. Членството на страната в съюза е влязло и в конституцията.

От "Възраждане" обаче се опитват да заобиколят тази все още съществуваща забрана, като не искат да се гласува "за" и "против" еврото по принцип, а за определен срок - в случая 20 години. Защо 20, а не 2 или 200, явно е второстепенен въпрос.

Твърде вероятно е подобно питане да стигне до Конституционния съд - особено с оглед на това, че повечето основни политически сили към момента са "за" влизане в еврозоната, при това още през 2024 г.

В регистъра за инициирани референдуми има и друг опит "против" еврото, гарниран с въпроси за "забрана на джендър пропагандата" и по теми за изграждане на ядрени мощности в "Белене" и "Козлодуй" и запазване на въгледобива и топлоцентралите на въглища. Идеята пак е от т.нар. "патриотичен" спектър - в инициативния комитет има бивши депутати от "Атака" и поборници срещу Истанбулската конвенция като бившия съветник на Красимир Каракачанов в Министерството на отбраната - Александър Урумов.

Как се свиква референдум с подписка и кога е легитимен?

И ИТН, и "Възраждане" имат на разположение 3 месеца за събиране на подписи за провеждане на заявените референдуми.
Нужни са минимум 400 000 граждани с избирателни права в специална подписка, която се внася в Народното събрание, ако отговаря на критериите по закон - и подписката, и въпросът.
При изпълнени всички условия парламентът трябва да вземе решение за провеждане на допитване до народа.
Ако подписката е от поне 200 000 избиратели, но под 400 000 - Народното събрание може да отхвърли предложението за референдум.

За да бъде националното допитване легитимно, то в него трябва да участват поне толкова гласоподаватели, колкото на последните проведени парламентарни избори. Тогава и резултатът от референдума е задължителен за изпълнение от институциите, ако повече от половината гласували са предпочели отговор "да" на поставения въпрос.

Именно заради по-ниска избирателна активност от записаната в закона референдумът на Слави Трифонов за" мажоритарно гласуване не произведе резултат - въпреки огромния брой отговори "да".

Ако активността при допитването е била поне 20% и над половината отговори са положителни, то парламентът може да разгледа темата, но без ангажимент да се съобрази с резултата.