Не е само България - и Европа остана без основни лекарства тази зима

Последното нещо, което бихте искали да ви се случи при боледуване от грип или настинка, е да отидете до аптеката и да се окаже, че в нея липсват елементарни препарати като сироп за кашлица или антибиотици.

Това обаче става не само в България, но и в цяла Европа през тази зима. Politico описва в своя публикация, че почти 1/4 от 29 европейски страни (както от ЕС, така и държави като Турция, Северна Македония, Косово, Норвегия) изпитват дефицит на над 600 лекарства.

Повечето страни от анкетата сред организациите на европейски фармацевти казват, че липсите на медикаменти са по-тежки в сравнение с миналата година. В четири държави е установено, че недостигът на лекарства е довел до смъртни случаи на пациенти.

Данните на националните регулатори потвърждават резултатите от това допитване. В Белгия се отчита недостиг на близо 300 медикамента, в Германия - над 400, в Австрия - над 600.

Италия дори публикува огромен списък с над 3000 лекарства, за които търсенето е по-голямо от предлагането - макар че в него влизат и имената на генерични заместители на един и същи препарат.

Най-голям е проблемът при снабдяването с антибиотици в Европа - по-специално амоксицилин, което се ползва за лечение на респираторни инфекции. Други класове като сироп за кашлица, детски парацетамол, лекарства за кръвно налягане и т.н. също се оказват дефицитни.

В България бяха получени сигнали и за недостатъчни количества от лекарството Вентолин за респираторни инфекции при деца, медикаменти за диабет и контрол на кръвната захар, хепарини и др.

Защо се стигна дотук?

• Все по-голямо търсене - заболяванията от грип и от респираторен синцитиален вирус започнаха по-рано от обичайното и преминават по-трудно. Има и необичайно увеличение на инфекциите от стрептококите от група А при децата. Според експертите, това извънредно високо ниво на болестна активност може да се свърже с по-слабата имунна система, която спря да се сблъсква с обичайния коктейл от зарази по време на локдауните.

Фармацевтичните компании се оказаха неподготвени за тази по-напрегната зима след две години на относително слабо търсене на сезонни противогрипни медикаменти извън необходимите за лечение на Covid-19.

• Инфлацията и енергийната криза също натоварват производителите, като се отразяват на снабдяването на аптеките.

През 2022 г. нидерландският производител на активни вещества за медикаменти Centrient Pharmaceuticals обяви, че заводът им генерира с 25% по-малко продукция на годишна база заради високите разходи за енергия. През декември InnoGenerics беше спасен с пари от държавния бюджет в Нидерландия, след като обяви неплатежоспособност.

Един от най-големите производители на европейски генерици Sandoz съобщава за сериозни ограничения на доставките - включително заради недостиг на суровини и ограничения в производствените мощности

Как отговарят държавите?

Няколко страни налагат забрани за износа на лекарства, за да подсигурят вътрешното търсене. През ноември здравният регулатор на Гърция разшири списъка с медикаменти, чиято препродажба в чужбина (паралелен износ) не е разрешена.

Румъния също наложи временна забрана за експорта на определени антибиотици и болкоуспокояващи за деца. Белгия въведе схема, чрез която службите имат право да спрат износа на лекарства при кризисна ситуация.

Всичко това води до последствия за целия европейски пазар. Еврокомисарят Стела Кириякидес призова гръцкия здравен министър Танос Плеврис да не подценява негативните ефекти от забраната за износ спрямо останалите държави от ЕС.

Германия предприема по-различен подход, като обмисля законови промени с цел облекчаване на процедурите за обществени поръчки на лекарства. В момента здравноосигурителните дружества са принудени да купуват медикаменти на най-ниските цени, което ги поставя в зависимост от малка група производители.

Новото законодателство би разрешило поръчките на лекарства от различни доставчици - включително и от по-скъпи - за да не се стига до дефицит.

Нидерландия въведе изискване към търговците на фармацевтични препарати да поддържат наличности, покриващи поне 6-седмичен период, за да не позволяват оголване на пазара.

Европейската агенция за лекарствата (ЕМА) също препоръчва отслабване на регулаторните забрани, включително за да може фармацевтите да предоставят индивидуални хапчета или лекарствени дози.

Председателят на Германската медицинска асоциация дори предлага създаването на неофициален вторичен пазар за лекарства, в които хората да могат да предлагат излишните си медикаменти на пациенти, които в момента се нуждаят от тях.

Във Франция и Германия фармацевтите дори започват сами да произвеждат някои лекарства, макар че ефектът от този вид единични дейност ще е пренебрежим на фона на мащаба на търсенето.

На теория - ЕС има инструменти да се справя с подобен тип проблематични ситуации чрез наблюдение и дори намеса на пазара с обявяване на общосъюзни обществени поръчки за лекарства. Регулаторът получи право да следи наличностите на медикаменти в ЕС, след като пандемията провокира изчерпване на важни лекарства и стремеж към презапасяване на пациентите.

Сега обаче ЕМА смята, че проблемът с дефицита вече започва да се разрешава и не препоръчва на ЕК да налага по-сериозни мерки.

Директорът по здравеопазване и безопасност на храните към ЕК Сандра Галина също обяви пред Европейския парламент, че недостигът не е толкова голям и липсващите препарати могат да бъдат заменени с алтернативни.

Междувременно фармацевти и лекари от ЕС призоваха Европейската комисия да обмисли по-сериозни регламенти, така че да не се стига до повторение на тази ситуация.

Кризата показва, че "действащите регулаторни инструменти.. не изпълняват целите си и не са достатъчни, за да гарантират непрекъсваемо лечение на всички пациенти в Европа", казва генералният секретар на лоби-организацията на фармацевтите в ЕС Илария Пасарани, цитирана от Politico.