Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Законно ли беше отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на Българската народна банка през 2024 г.?
Този казус е в основата на едно от най-значимите дела в Съда на ЕС, чийто председател лично участва в т.нар. голям състав на съда, за да се произнесе по случая.
В процеса бяха ангажирани не само българските институции, а и Европейската централна банка, и Европейската комисия. А причината за сезирането на Съда на ЕС е искане от страна на Върховния административен съд, при който се гледа делото "Гюров".
Делото в Люксембург обаче може да бъде преждевременно приключено без решение - точно когато е в напреднал етап от тълкуването.
Това може да стане с един тактически ход от страна на БНБ, а крайният изход ще зависи от бившия председател на Върховния административен съд Георги Чолаков, който е съдия по делото според случайното разпределение на делата. Той ще трябва да реши дали уважава искането на БНБ или не.
Междувременно, докато ВАС изчаква, на 26 март беше представено и становището на генералния адвокат на Съда на ЕС.
То по-скоро не открива сериозни нарушения в българското законодателство, но оставя крайната преценка на българския съд.
Генералният адвокат анализира подробно правните аргументи по конкретно дело и предлага на съдиите проект за решение. Въпреки че заключението му не е обвързващо за Съда на ЕС, то служи като експертна насока. Съдиите често се съобразяват с него, но могат и да вземат напълно различно решение.
Как Андрей Гюров беше избран, а след това отстранен от БНБ?
Гюров стана подуправител на централната банка, след като беше избран от мнозинството в Народното събрание през юли 2023 г. Дотогава той беше депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България".
Година по-късно - на 24 юни 2024 г. - изведнъж Комисията за противодействие на корупцията реши, че той не може да изпълнява задълженията си поради "несъвместимост". Твърдеше се, че е нарушил Закона за БНБ, защото над един месец след встъпването си в длъжност:
- е притежавал 2% дял в "Йонтех Инженеринг" ООД;
- участвал е в сдруженията с нестопанска цел "Балкански - Паница Институт за научни издирвания" и "Голф-клуб Благоевград".
Законът за БНБ не предвижда конкретна забрана за притежание на дял в ООД, но:
- казва, че член на УС не може да е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация с изключение на дружества, в които Българската народна банка има участия;
- членовете на УС не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността на банката. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси.
Според Андрей Гюров - присъствието му в двете сдружения не е нарушение на тази разпоредба.
Три дни след решението на КПК, управителният съвет на БНБ отстрани Гюров от длъжност.
Гюров беше с временно прекратени правомощия, докато самият той обжалваше и двете решения - както това за конфликт на интереси от КПК, така и това за отстраняването му от БНБ.
Делото срещу КПК беше решено на първа инстанция в полза на Андрей Гюров.
Административният съд в София откри съществени нарушения на процесуалните правила, но решението подлежеше на обжалване.
И двете жалби на Андрей Гюров стигнаха до Върховния административен съд, който, вместо да се произнесе по същество - предпочете да изпрати въпроса към Съда на ЕС.
Оттогава минаха почти две години. На 19 февруари 2026 г. Андрей Гюров стана служебен премиер на България и подаде оставка от БНБ, а парламентът я гласува.
Какво иска управителят на БНБ Димитър Радев от ВАС?
Делото на Гюров срещу БНБ във Върховния административен съд беше спряно от лятото на 2024 г. досега. Но през февруари 2026 г., веднага след избирането на Андрей Гюров за служебен премиер, ръководството на БНБ е внесло ново искане:
- ВАС да оттегли искането за преюдициално запитване (тоест за тълкуване), с което беше сезиран Съдът на ЕС - това би прекратило делото в Люксембург автоматично;
- Да остави без разглеждане жалбата на Андрей Гюров срещу БНБ:
- Да прекрати основното дело, без да се взема решение по него.
Защо?
Формалното основание за това е оставката на Андрей Гюров от БНБ на 19 февруари, когато той стана служебен министър-председател на България.
Накратко, банката смята, че отказът на Гюров от позицията на подуправител означава, че правният спор - правилно ли е бил отстранен от длъжност през 2024 г. - вече няма предмет.
На практика - това е най-безболезненият начин за БНБ да се освободи от отговорност, ако решението ѝ от 2024 г не е добре обосновано.
Затова изглежда като тактическа маневра.
Правният интерес обаче не е отпаднал.
Актът на БНБ, с който се твърди, че Андрей Гюров е нарушил закона, би останал в сила - а това вече са налице както репутационни, така и финансови последици за самия Гюров.
В продължение на година и половина той не е получавал възнаграждение от БНБ. Не е имал право да извършва друга дейност освен преподавателска, защото формално заема поста, от който може да го освободи само органът, който го е избрал - парламентът.
Най-важното е, че ако ВАС прекрати делото, основният въпрос - кой всъщност наруши закона - ще остане без отговор.
Самата Българска народна банка би трябвало да има системен дългосрочен вътрешен интерес от това да изчака произнасянето на Съда на ЕС.
То ще покаже не просто дали Андрей Гюров е бил отстранен законно през 2024 г., а дали в България има ясни правила и гаранции за защита на независимостта на централната банка.
Това е важно за всички действащи и бъдещи членове на управата на БНБ.
Важно е и за отношенията им с Европейската централна банка след влизането на България в еврозоната.
Какво става с делото в Съда на ЕС в Люксембург досега?
В края на 2025 г. както ЕЦБ, така и ЕК еднозначно застанаха на страната на Андрей Гюров.
- Позицията на Европейската централна банка, изразена от главния юридически съветник Асен Лефтеров, беше, че няма реален конфликт на интереси само заради факта, че Андрей Гюров е бил съдружник с едва 2% дял в ООД от добивния сектор без пряка връзка с функциите на банката.
- Европейската комисия се присъединява към тази позиция. Цветелина Георгиева от правната служба подчертава, че отстраняването е най-тежката възможна санкция и следва да се прилага единствено при най-тежките нарушения.
Сега, в становището на генералния адвокат на Съда на ЕС от 26 март накратко се казва, че:
- Държавата има право да постави изисквания пред управителите на БНБ, така че да не се допуска конфликт на интереси;
- Тези изисквания трябва да бъдат ясно дефинирани и да се дава достатъчен срок за евентуалното им отстраняване;
- Забрана за дялово участие на подуправител в ООД не е посочена в националното законодателство - тогава съдът в България трябва да прецени дали тя е довела до конфликт на интереси в случая с Гюров.
- Държавата има право да въведе такава забрана, при ясен механизъм за доказване на конфликт на интереси във всеки конкретен случай и адекватен срок за отстраняването на този конфликт на интереси.
- Централната банка има право да вземе решение за отстраняване на член на УС заради несъвместимост със заемания пост, но не автоматично след външен сигнал. Тя е длъжна да направи собствена проверка и самостоятелна преценка дали има "сериозно нарушение".
Последната точка ще има голямо значение, ако съдът и на втора инстанция отмени окончателно акта на Комисията за противодействие на корупцията, от която започна "преследването" срещу Андрей Гюров за "конфликт на интереси".
Ако същият този съд - ВАС - все пак реши да се произнесе.
