Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Социалният министър Деница Сачева създаде интрига около приемането на промените в конституцията в края на 2015 г., след които тогавашният правосъден министър Христо Иванов напусна кабинета на Бойко Борисов, а председателят на ДСБ Радан Кънев оттегли подкрепата си за управлението.
Сачева обвини Иванов в "дезертиране от отговорност" заради оттеглянето му от властта след орязването на ключови елементи от предложенията му за реформа. Според твърденията й Кънев е получил предложения да стане председател на Комисията по правни въпроси в 43 Народно събрание - заемана по това време от Данаил Кирилов - но той е отказал.
"Чувам, че г-н Христо Иванов в доста от своите изяви споменава моето име. Аз не мога да му отвърна със същото, защото той не е толкова често в моите мисли. Разговорите с дъх на яхния в публичното пространство не са мой специалитет. Това е недостойно поведение. Опитът да заеме героична поза Христо тогава, когато е дезертирал от отговорност, на мен поне не ми правят впечатление - това е оставката му като министър на правосъдието и нежеланието на Радан Кънев да заеме поста председател на Правната комисия", каза тя пред bTV.
През май 2016 г. Деница Сачева стана зам.-министър на труда и социалната политика. Дотогава тя беше един от основните критици на здравната реформа на Петър Москов. Не стана ясно в каква позиция се е намирала в периода на оставките през декември 2015 г., за да има информация за вътрешните преговори между ГЕРБ и Реформаторския блок.
"Това щеше да им даде възможност да правят може би по-добри реформи в правосъдието, но очевидно за тях и за много други хора политиката е въпрос на лъскане на его. При мен не е така. Моето его отдавна е задоволено, аз работя за предлагането на конкретни решения, беше нейното обяснение.
Цвета Караянчева може да изгуби поста си
На многократни въпроси за причините, поради които Сачева е променила коренно отношението си към политическата линия на ГЕРБ, тя обяви, че острите й критики срещу властта са били резултат от "конкретна ситуация", а тя е еволюирала.
Сачева е член на ГЕРБ от 2019 г., но това е вторият й опит да влезе в състава на политическа партия след неуспешно кандидатстване за членство с ДСБ по време на ръководството на Радан Кънев.
"През 2013 г. участвах в предизборната кампания като кандидат-депутат на ДСБ, изцяло със собствени средства. Подадох молба за членство и не бях приета в ДСБ. Мислите ли, че отказът на Радан Кънев да ме приеме в партията е достатъчно основание за мен да не се занимавам с политика?", каза тя, без да обясни какви са били мотивите за това решение.
В края на 2019 г. Сачева стана министър на социалната политика на мястото на Бисер Петков. От интервюто не стана ясно дали е започнала членството си в ГЕРБ преди или след поемането на министерския пост.
Малко след изявленията й пред bTV, евродепутатът Радан Кънев реагира лаконично:
По-късно на 17 септември Сачева публикува подробната си аргументация за причините, поради които е избрала да стане член на ГЕРБ и отрече да е сменяла партии, тъй като "не е излизала от десния спектър".
Деница Сачева: Не съм сменяла партии, членувам само в една
На въпроса на водещия Антон Хекимян дали за нея е "по-важно правенето на политика, отколкото партията, в която се намира", Деница Сачева отговори "Абсолютна инсинуация".
Сачева, която беше блокирана в сградата на БНТ след участието си в "Панорама" на 11 септември, обяви, че политиците от управляващото мнозинство са подложени на "репресия" от страна на протеста и намекна за бойкот на предаването в националната телевизия.
"Аз съм поредният политик, който е затворен там след предаване. Колко политици смятате, че ще ходят там и колко души ще искат да продължават да бъдат обект на тази репресия. Може и да не се харесваме, но уважението на различното мнение е нещо, което политиците трябва да налагат, вкл. когато подкрепят подобен тип акции. Ако подобна репресия продължава непрекъснато пред студиата на телевизиите и не се дава възможност на политиците с различно мнение от протестиращите да говорят, това делегитимира призивите за демокрация от страна на протестите", каза тя.
