"Ние сме в 2024 г. и Българската национална телевизия пуска приказката за “Мързеливата мома”, която, за да се научи да работи, мъжът ѝ я държи гладна и я бие. Тези приказки ги четат известни актьори и никой там не се е сетил, че може би това не е нещото, което трябва да четем на децата си. А ако го четем, нека да е с критичен поглед”, казва Деси Алексиева.
Тя е майка на 5 деца, създател на книжарницата Fox book Cafe и председател на Управителния съвет на Асоциация “Българска книга” - единствената организация на издатели и книготърговци в България. Собственик е на две издателства и води четения за деца до 3 години. Освен това има и 23 години корпоративна кариера в една от най-големите петролни компании в света - Shell.
Срещаме се с нея в Fox book Cafe - мястото, където Деси иска всеки да се чувства приет.
Казва, че изкачването ѝ в йерархията на бизнеса и в обществената сфера винаги е било придружено с борбата ѝ за равни граждански права - извън клишето.
Работата си в корпорация тя започва още преди да съм била родена. Споделя, че е попаднала на обявата съвсем случайно.
“Подадох си документи в последния час, последния ден”, връща се назад във времето тя с усмивка.
След шест интервюта и сериозно доказване, печели позиция в Customer Service отдела на Shell.
И макар винаги да е била изцяло базирана в България, не спира да се издига. Става майка и оперативен мениджър за цяла Централна и Източна Европа на картовия бизнес на Shell.
С Деси обаче не си говорим за бизнес, а за жените в България. Правим го на фона на година, в която домашното насилие в България ескалира (“тя си го избира”), а езикът на омразата “линчува” социално всеки, който не отговаря на нечии критерии за “нормално”.
"Прочетете коментарите в социалните мрежи под новина за случай на домашно насилие. Хората обвиняват жертвата - това е стандарт, а не изключение. Вземете българската полиция - тя не вярва на жените. Ако отидат две млади момичета да споделят нещо на полицаи, вероятността да бъдат игнорирани е огромна. “Не дай си боже" някои от тези момичета да са с различна сексуална ориентация - тогава те изобщо няма да бъдат чути. Само ще вметна - полицията, която трябваше да охранява гей парада тази година, си е позволявала да блъска момичета, които са били там - с изключително арогантен език”, разказва ни Деси Алексиева.
За нея темата е колкото лична, толкова и обществена.
Причината - обществата, в които съществува така висока степен на недоверие и страх, са податливи на дезинформация и на радикализиране. А това засяга всеки един от нас.
„В България дори има негативна дума, с която се етикетират хората, които се борят за равни права. Наричат ги „толерасти”, защото толератността и уважението към решенията, които хората вземат за собствения си живот, в този момент не са ценност у нас. Отнемането на граждански права е сериозна заплаха за демокрацията и обикновено това започва с малки стъпки, които първоначално засягат отделни групи от хора, за да загуби накрая цялото общество”, казва Деси.
Тя е сигурна, че дискриминацията, сексизмът, речта на омразата и пропагандата по различни политически теми започват от думите, които се ползват.
“Днес виждаме нарастване на езика на омразата. Наблюдаваме все повече разделителни линии. Те правят обществото неединно и съответно податливо на манипулация. Коя реторика печели изборите? - Реториката, в която другият е лош, Европа е лоша, жените, които искат права, също са лоши”, смята Деси.
Светът сякаш се намира на недобро място по отношение на насилието срещу жени - Джулия Чекетин в Италия, Жизел Пелико във Франция, Дебора Михайлова в България. Накъдето и да се обърнем, имаме по едно лице на жената като жертва.
От жертвите (ако оцелеят и се измъкнат) също зависи дали от травмата си ще успеят да сътворят поука за обществото.
По делото на французойката Жизел Пелико 51 мъже получиха присъди, а самата Пелико стана икона на феминизма, заставайки с лицето си пред света и пред болката си.
В България Дебора записа чалга парче - това е жанрът, създал най-много стереотипи за жената като обект и мъжко притежание.
“Ние сме държава, в която не е приета Истанбулската конвенция. Защо? Защото на голяма част от обществото е вменен страх от това, че някой може да промени тях и децата им насилствено. Конвенцията се е превърнала в оръжие срещу интелигентните хора в България, срещу различните. Тя се използва като бухалка”, казва Деси.
От МВР посочиха през ноември, че има трайна тенденция за увеличаване на случаите на домашно насилие в страната, за които са подадени сигнали. По-голям е и броят на издадените заповеди за защита, и на образуваните дела за този вид престъпления.
За периода от 1 януари до 30 октомври 2024 г. в полицейските управления в страната са получени 4320 заповеди за защита. Това е значително увеличение в сравнение със същия период за 2023 г., когато са били 3631.
На фона на данните на МВР за последната година в публикувано изследване за насилието срещу жени в ЕС България е сред страните, в които процентът на подаване на сигнали за този вид престъпления е по-висок от средния - съответно 34,6% при 26,7% общо за държавите членки.
България не само че не ратифицира международния документ за защита от домашно насилие, но и Конституционният съд обяви част от текстовете му за противоречащи на основния закон.
Страната ни е една от шестте в ЕС, които не приеха конвенцията. Нещо повече - борбата срещу “джендъризма” у нас се води от жена - Корнелия Нинова е един от основните дезинформатори по отношение на пола, като включително в новия си проект “Непокорна България” дава заявка, че е "твърдо против смяната на пола на децата” - тема, която никога не е стояла на дневен ред в България.
"В Истанбулската конвенция няма нито един текст, който да пропагандира нещо различно от защитата на правата на жените. А защо именно правата на жените? Ами защото жените сме все още уязвима група, защото жените са много по-често жертви на домашно насилие, защото именно те имат нужда от закрила. Време е да се разбере, че това някой да бъде закрилян или да се борим за гражданските му права, не означава да ограничим правата на другите групи в обществото, а означава да създадем общество, в което всички имат равни права", категорична е Деси.
Според нея промяната може да стане, но трудно и бавно. Нагласите биха могли да се променят през гражданско образование и политики, но ще минат няколко поколения, докато това се случи, смята тя.
Причината - нито една политическа партия в България, с изключение на популистките, не изразява публично позициите си по чувствителни за обществото ни въпроси.
“Истината е, че това моментално ще свали електоралната им маса... Дискриминационното отношение е много залегнало в нашето общество - не знам дали не е наследство от комунизма, защото хората тогава просто не са виждали различни от себе си и дори хората с увреждания са били държани в домове, за да не разрушат хубавата картинка на социалистическото общество", казва ни Деси.
Част от българските политици обаче не бездействат по въпроса с манипулацията на общественото мнение, що се отнася до дезинформация, свързана с пола.
Наскоро Народното събрание прие странни текстове в Закона за училищното и предучилищното образование за "забрана на пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация”. Срещу това се чуха само слаби гласове.
За Деси този закон поставя повече въпроси, свързани с гражданските права в България, и е копие на подобни законодателства в съвременни тоталитарни държави като Русия и авторитарни нейни приятели като Унгария.
"Последиците от този закон винаги представляват преамбюл към ограничаването на граждански права и свободи и към опити за тоталитаризиране на държавите, в които е приет. Историята ни учи, че ограничаването на правата на големи групи хора винаги води до ограничаването на свободата на всички. Наша лична и обществена отговорност е да не допуснем това да се случи. Манипулациите на тези закони винаги са базирани на страх и дезинформация, противоотровата за това е винаги информацията, образованието, приемането и уважението", категорична е тя.
Парадоксът в целия разговор, който водим с Деси, е, че тя самата е пример, когато става дума за традиционно православно семейство и е майка на 5 деца. За разлика от много говорители срещу "джендъризма", чиито лични биографии не се вписват в "проповедите" им. Факт, който само показва фалша в публичния дебат. Защото, когато популистите говорят за пол, за деца, никога не става дума само това, а за чиста проба пропаганда и умишлено противопоставяне на хората в обществото.
Още по темата:
Кой иска да закрие гражданските организации? Георги Богданов за атаките срещу сектора на НПО
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
