Георги Богданов ръководи Националната мрежа за децата (НМД). Има магистърска степен по Европейска социална политика и социална работа от Нов български университет и е доктор на науките към Историческия факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Освен това е участвал в редица проекти, свързани с деинституционализацията, развитието на социални услуги и антидискриминационни политики за деца и уязвими групи.
Той е работил за Charity Know How – Великобритания, UNICEF, Световната банка, DG Employment Social Affairs and Equal Opportunities, както и множество други международни и национални организации. От 2011 г. е член на управителния съвет на европейската мрежа за правата и благосъстоянието на детето – Юрочайлд (EUROCHILD). От април 2017 г. е президент на регионалната коалиция за закрила на детето Child Pact.
В разговора с Георги на фокус поставихме проблема с все по-зачествящите атаки срещу гражданския сектор в България, пропагандата като основен политически инструмент за насаждане на омраза и разбира се, българските деца - тема, толкова лична за Богданов, колкото и важна.
Мария Кръстанова: Биографията Ви е изключително впечатляваща, как се представяте накратко пред човек, който срещате за първи път?
Георги Богданов: Благодаря ви за оценката по повод биографията. По-скоро е изстрадана, но в същото време е биография с голям късмет, защото винаги съм работил това, което обичам, а именно - да защитавам онеправданите хора. Преди години работех повече директно с хора и някак си виждаш резултата, докато сега пишем становища, статии, кампании, застъпваме се за определени групи и успяваме - но по-рядко виждаме конкретния човек. И това е така, защото тези хора са невидими, те са отритнати от обществото и много рядко им се дава глас, а всяка една малка промяна в някой закон дава смисъл и прави живота им по-лек.
Иначе се представям кратко - „Здравей, аз съм Георги или Жоро!“. Но ако човекът ме попита „С какво се занимаваш“, тогава става сложно. Гледам да се представям възможно най-просто, за да ме разберат хората и това обикновено изглежда така: „Интересна ми е работата, трудна, странна и необичайна. Борим се за по-добри закони за децата. Разправям се с политици, държавни служители, министерства. Ходим в Народното събрание, участваме в работни групи. Обикновено тези хора казват „Сложна и трудна работа е това“. И да, такава е, но като помогнеш на хиляди хора да си получават медицинските храни от Здравната каса, така както е по белите страни, си казваш “струва си”.
Какви са наблюденията Ви относно нагласите на българското общество към НПО-тата, съответно и гражданския сектор? Защо думата е вечното “плашило”, което се използва за политическа употреба?
Гражданският сектор е под огромен натиск, защото той е част от демократичното развитие на страната. Той е мишена за политическите партии, които се стремят да въведат тоталитарни общества. Кампаниите срещу НПО-тата са политически и идеологически. Това са очернящи политически кампании, защото ние се застъпваме за прозрачност и спираме корумпирани или глупави държавни сделки - като например скелето в Александровска болница, където щяха да се изхарчат най-малко 100 милиона лева, предназначени за детската болница. Идеологическите кампании се водят срещу демокрацията и за това пропагандата използва „плашила“, като си играе със страховете на човека - като например, че НПО-тата ще ти направят детето гей, после могат да ти го вземат и да ти го заведат в Норвегия.
Много изследвания и журналистически материали показват, че основните ядра на тези идеологически кампании идват от две основни гнезда - едното е от Кремъл, а другото от крайни религиозни организации, базирани в САЩ и Европа. Няма как тези атаки да не достигат до нас, които сме пазители на демокрацията и на съвременните постижения на научната и прогресивна общност.
В интерес на кого, според вас, е НПО-тата да бъдат толкова атакувана мишена? “Соросоиди”, “джендъри” и тн. - каква е целта на повтаряемостта на едни и същи етикети, в повечето случаи от едни и същи политически фигури?
Тези, които са против НПО-тата, са против демокрацията и развитието на страната. Това са тези политически формации, които искат да въведат тоталитарни режими, които да контролират всичко, а около нас примери колкото искаш – Вучич, Орбан, Путин и пр.
Вижте, пропагандата работи така - използват лъжи, изкривени истини и се създават „обществени страшилища“, с които заплашват хората, като „джендъра“, „соросоидите“, „норвежците“ и пр. Пропагандата и дезинформацията налагат тези глупости, за да насаждат страх, омраза и ненавист към други хора от обществото. И така полека-лека започваме да ни е страх от другия, различния човек. Тези политически фигури имат своите методи на работа. Те са против Стратегията (за детето - бел.ред), против „джендъра“, против ваксината, против маската и като ги запиташ “вие за какво сте?”, те ще ти отговорят “ние сме за традиционно българско семейство“. Ама в България семействата съвсем не са „традиционни“.
Над 60% от децата се раждат в семейства без брак и на хора, които живеят на семейни начала. Тези, които имат брак, впоследствие имат висок дял на разводите. Всяко трето дете в страната ни е живее в риск от бедност. Това ли е българската традиция за семейство? Имаме най-високата детска смъртност в Европа. Децата ни отпадат от образователната система и излизат функционално неграмотни. И нито „джендъра“, нито „соросоидите“ са заплахата, а това че обществените ни системи като здравеопазване, образование, правосъдие, социални услуги не работят и не подкрепят българското семейство.
Какво мислите за така нар. Закон за чуждестранните агенти, по образец на руския, който “Възраждане” иска да прокара в България?
Подобен закон ще бъде използван избирателно срещу гражданските организации, които особено в кризите от последните години, са на първа линия и подкрепят решаването на най-сложните социални и институционални проблеми - включително борбата с корупцията, защитата на най-уязвимите, гаранциите за върховенството на закона и защитата на гражданските права и свободи. Но най-вече срещу организациите, които са коректив на властта в България като демократична държава и са пречка пред възстановяването на диктатурата от близкото минало.
Приемането на подобен закон не е изолирано явление, а е част от масирана антидемократична дезинформационна кампания, която цели да промени политическия курс на пълна интеграция на България в ЕС. Опитите такъв закон да бъде приет не се случват за първи път – от влизането си в НС през 2021 г. до днес ПП „Възраждане” вече три пъти е внасяла подобен законопроект. Предизборната обстановка и опита ни от 50-тото Народно събрание ни показват, че такъв закон може да бъде приет в пленарна зала в сегашния парламент.
Това е мощно финансирана политическа пропаганда и дезинформация, която цели да манипулира общественото мнение и така се създават антидемократични, антиевропейски настроения, канализират се в кампании срещу демократичните ценности, включително срещу правата на човека – с цел откъсване на страната ни от Европейския съюз в дългосрочен план и замяна на демокрацията с авторитарен режим по подобие на този в Руската федерация.
Смятате ли за възможно този закон да бъде приет в България? Виждаме какво се случва в Грузия..
Да. Във всички други държави, в които е приет - Грузия, Унгария и Русия дори, никога не са вярвали, че ще бъде приет подобен закон. Точно както ние не вярвахме, че може да се допусне такава глупост със Закона за училищното и предучилищното образование, която не означава нищо..
Как си обяснявате факта, че патриотичните политически формации, за които уж децата и Родината са на първо място, всъщност провалят важни политики именно в тази в посока?
Само като чуя фразите „децата са нашето бъдеще“ или „да спасим нашите деца“, настръхвам, защото след това се започва човеконенавистни теории за друга част от нашето общество. Всичко, което се прави от уж „патриотичните формации“, е в ущърб на децата и е против тях. Последните 6-7 години са изключително тежки за детските политики, защото те яхват популизма и провалят основни закони и стратегии, които ги засягат.
При управлението на ГЕРБ и ВМРО беше много тежко и навлякоха огромни поражения върху правата на децата и законодателството, отменяйки Стратегията за детето, атаки срещу Закона за социалните услуги, Закона за закрила на детето и пр. Детските организации бяха нападнати, а управляващите тогава оставиха гражданските организации да защитават Стратегията за детето, която по закон трябва да се приеме от Народното събрание. Всички се криеха, но и в онзи момент дадохме ясен сигнал към всички други политически партии и държавните институции, че подобни тези и послания срещу децата, НПО, жените и пр. са недопустими за гражданското общество и политическите партии трябва да внимават за това.
Тогава се разрази така наречената „норвежка истерия“ при която се обясняваше колко е лоша закрилата на децата в Норвегия и как там ти вземат детето само ако то поиска сладолед и ти като родител не му го дадеш. До такава степен се разрази истерията, че дори журналисти и политици започнаха да ме питат „…абе какво става в Норвегия?“ Започнах да пиша статии за приликите и разликите между българската и норвежката система, но това изобщо не помогна. Пълзяха слухове, че децата се вземат от социалните работници и се изпращат в Норвегия.
Стигна се до там, че имаше бунтове срещу Норвегия в ромския квартал Факултета в София, а след поредица от слухове в едно от училищата в гр. Сливен децата бяха изведени от родителите им, които бяха наплашени, че ще дойдат социалните да ги вземат. Ние като граждански организации, работещи с деца, повече не можехме да стоим така, и един ден написах в една фейсбук група саркастичен пост: „Тази вечер в полунощ от гара Подуене се товарят два вагона с деца за Норвегия. Моля ви спрете ги! Къде е ДАЗД?“
Бяха се организирали групи от хора да ходят на Подуене на гарата да спрат вагоните... Други се смееха и подиграваха на лудостта...
Симпатизант на партия "Възраждане" по време на демонстрация в подкрепа на хомофобския закон
Преди дни Корнелия Нинова обяви нов политически проект, който щял да бъде "твърдо против смяната на пола на децата". А наскоро Народното събрание прие странни текстове в Закона за училищното и предучилищното образование за "забрана на пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация”. Какво мислите за това?
Корнелия Нинова носи пряка вина за ширещата се пропаганда с действията си, заставайки срещу Конвенцията за защита от домашното насилие. Впоследствие Нинова до такава степен се увлече в пропагандните си тези, „пазейки децата“, че от трибуната на Народното събрание започна да цитира сексуални практики, които и до днес имат саркастични и хумористични музикални клипове с това нейно изказване. Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно, защото всичко това доведе до бум на домашното насилие в страната. Ежедневно има поне по 3-4 случая в медиите на пребивани жени..
На 7 август 2024 г., със 135 гласа „за“, 33 „против“ и 8 въздържали се, народните представители от 50 НС приеха промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Изменението на чл. 11 (2), т. 3 от Закона гласи следното: „Забранява се пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да било начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация и/или определянето на полова идентичност, различна от биологичната, в системата на предучилищното и училищното образование“. Сред правните дефиниции се появява едно от нововъведените понятия „нетрадиционна сексуална ориентация“, което се определя като „различни от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове“.
Последната правна дефиниция е повече от абсурдна и дори смехотворна, защото това засяга всеки човек, който прави секс с лице от противоположния пол. Тоест, за секс изобщо не може да се говори в училище и всяко дете, учител или родител може да се тълкува, че прави пропаганда. Още по-смешно е каква е традицията в секса и не става ясно коя поза е традиционна и нетрадиционна.
Всъщност не е толкова смешно, защото тези изменения не адресират системните проблеми в страната, касаещи образователната система - като достъп до качествено и приобщаващо образование на децата. Напротив, те застрашават правата на цяла една българска общност и имат негативно въздействие върху всички останали. Гласуваните на две четения в един ден промени, без никакъв обществен дебат, са противоконституционни, неграмотни, неиздържани и неясни от юридическа и граматическа гледна точка. Още повече, те насаждат омраза към различието и създават предпоставки за дехуманизиране на всяко човешко същество, смятано за различно по някаква причина.
И един последен въпрос - как се справяте с дезинформацията, която неминуемо засяга НПО-тата? Смятате ли, че трябва винаги да ѝ се противодейства - под формата на опровержение или търсене на права в Съда? Питам Ви в контекста на това, че понякога фалшивата новина/ опорка заживява собствен живот и отговорността се размива.
Мисля, че трябва да се противодейства дезинформацията и пропагандата. На всяка пропаганда, трябва да има и контрапропаганда. И това е отговорност на НПО-тата. Днес се води война срещу човешките права и демокрацията и ако не са гражданските организации, кой друг? Проблемът е, че НПО-тата са сами. Бизнесът не се включва активно, защото според него това са измислици, но съвсем не е така. Мисля, че напоследък и бизнесът осъзнава негативите за страната ни, ако например, бъде приет Закона за чуждестранните агенти - всички данни показват, че там, където има такъв закон, чуждестранните инвестиции намаляват почти на половина. Има конкретни примери в Грузия и Украйна по темата.
Големият проблем е, че гражданският сектор в България е много слаб и това е така, защото той не се подкрепя и няма среда да бъде развиван. За да има силен граждански сектор, трябва да има държавна регулация, която да подкрепя дарителството за гражданските организации, да подкрепя доброволчеството, да има намалени данъци и ставки.
"Възраждане" сплашва учителите, несъгласни с хомофобския закон (Обзор)
Румен Радев не наложи вето на хомофобския закон по руски образец
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
