Димитър Главчев остава председател на Сметната палата. Конституционният съд (КС) отказа да разгледа искането на част от опозиционните партии за установяване на несъвместимост и прекрати производството по случая. Решението е взето единодушно от всички 12 конституционни съдии.
Искането бе внесено от 58 народни представители от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ, които твърдяха, че Главчев е нарушил закона, след като в ролята на служебен премиер беше и министър на външните работи. Според тях това влиза в противоречие със законовото изискването председателят на Сметната палата да не е заемал ръководна позиция в изпълнителната власт в последните три години.
Изключение се допуска единствено за поста на служебен премиер, тъй като той е част от “домовата книга” и е единият от възможните варианти за избор на министър-председател при липса на редовно правителство.
Съдът обаче подчерта, че няма компетентност да се произнася по такива казуси. По закон несъвместимостта на председателя на Сметната палата може да бъде установена единствено от Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Така конституционните съдии окончателно потвърдиха, че няма пречка Главчев да продължи мандата си като председател на одитната институция.
КПК още през март реши, че Главчев не е в нарушение. Комисията изтъкна, че той не е положил клетва като външен министър и не е получавал възнаграждение. Освен това за отправен момент за търсене на евентуална несъвместимостта трябвало да се приема датата на избора му за шеф на палатата през 2023 г., а не възстановяването му на поста след края на двата мандата като служебен премиер и външен министър.
КС прие да разгледа две други жалби на опозицията:
- Срещу избора на Силвия Къдрева за заместник-председател на Сметната палата, която според депутатите няма необходимия опит за заемане на тази длъжност.
- Срещу назначаването на Борислав Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни.
Опозицията поставя под съмнение квалификацията на Божинов и настоява, че назначението противоречи на европейските регламенти.
„Управленският опит на Божинов е на ниво ръководител на група в МВР с до двама служители, а професионалният му опит в областта на личните данни е едномесечен курс“, посочват депутатите в своята жалба.
В официалната биография на Божинов се посочва, че той е завършил Академията на МВР и право в Югозападния университет в Благоевград, а опитът му с GDPR се свежда до десетдневен курс.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
