Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Комунистическа пропаганда ли е теорията на Дарвин?
Извършва ли се дискриминация при пазаруването на яйца?
Имат ли учениците в България право на мнение за качеството на образователната система?
Това е само част от серията абсурдни "бисери" от обсъждането на промени в Закона за предучилищното и училищното образование в ресорната комисия в Народното събрание.
Четиричасово заседание предизвика вълна от възмущение и критики сред образователни експерти заради подигравателно ниското ниво на диалог между депутатите и гражданите, както и игнорирането на разумни критики.
"Сред подложените на кръстосан разпит бяха две ученички, чието ниво на аргументация и обосновка беше неколкократно по-качествено от мнозинството членове", коментира Огнян Исаев.
"Ако трябва да се каже с една дума какво липсваше на вчерашното заседание на Парламентарната комисия по образование и наука, то това е уважение. Към смисъла на образованието, към младите хора, към прозрачността, към логиката. Към бъдещето", коментира писателят Стефан Иванов след заседанието.
Празни приказки има - решения няма
Промените са многостранни: въвеждането на мандатност на училищните директори, промяната в статута и приема на математическите гимназии, наред с други предложения.
Основен фокус на заседанието очаквано беше идеята на Министерски съвет в образователната програма да бъде въведен и задължителният предмет "Добродетели и религия".
Парламентарната комисия обаче се превърна по-скоро в говорилня за произволни и лишени от факти мнения, които опитаха да заглушат становищата на експертите от образователния сектор - в присъствието на представители на Светия синод.
Още в началото депутатите откриха заседанието с уговорката, че решения на този етап няма да има, а само ще се дискутират трите отделни законопроекта - един на Министерския съвет и други два, внесени от ПП-ДБ.
Всички промени се разглеждат на първо четене, но скоро няма да стигнат до пленарната зала, защото предстои депутатска ваканция.
Окончателното им приемане от Народното събрание ще остане за есента, когато "не е така припряно и няма толкова тежка законодателна програма, каквато е в момента", обясни председателят на просветната комисия Андрей Чорбанов (ИТН).
По план новият задължителен предмет ще трябва да се изучава от 1 до 12 клас с избираеми "модули" между "Религия – Православие", "Религия – Ислям" и "Добродетели и етика".
Част от аргументациите в подкрепа на тази идея бяха придружени от меко казано странни твърдения.
Синодът - очаквано - подкрепя въвеждането на подобен предмет, защото това "би запълнило осезаем дефицит в цялостния образователен цикъл" на учениците.
Представител на Св. Синод се впусна и в препратки към атеистичния режим на комунизма и как след падането му имало надежда за по-бързо изучаване на религия в училище. Това обаче не се случило.
"Днес много повече са родителите, които желаят децата им да изучават православие, отколкото има възможности за това в училищата", каза той, без да цитира факти извън личните си убеждения.
Коментари от този тип направи и съпредседателят на РОД Давид Александров. По думите му - един от по-големите проблеми на образователната система в момента е, че затрупвала децата със знания, а в това време моралът и религията били забравени:
"Опитахме се в тези 30 години да решим проблема с нашите деца, като ги затрупахме със свръх много знания, забравихме морала, религията, и виждаме резултата - децата ни в момента използват наркотици и са в непозволени сайтове", каза той.
Представителка на православното младежко сдружение "Св. Иван Рилски" изведнъж обяви и че православните християни в България били дискриминирани "повече от 30 години".
Дискриминацията била в това, че религията е част от образователната система, но само като избираем предмет, за който родителите трудно можели да научат, че съществува.
"Не можем за всичко да питаме децата"
Отношение по темата се опитаха да изкажат и ученици, които ще бъдат пряко засегнати от реформата - което беше посрещнато с неадекватни реакции от страна на народните представители.
Ученичка и зам.-председателка на Национален ученически парламент Виктория Боева застана пред депутатите, за да изрази становището на над 160 ученически съвета в страната.
Те се обявиха против предмета по религия, тъй като смятат, че той би разделил учениците още от 1 клас - при това по религиозен признак.
В позицията си Боева призова народните представители да помислят най-вече как биха включили учениците и младите хора в процеса по взимане на решения, които ги засягат пряко.
Председателят на комисията Андрей Чорбанов побърза да ѝ каже, че това няма как да стане и на практика място за учениците в подобни процеси няма, защото това би било "провокативно".
"Ако направите един референдум във вашия клас, например кои предмети да изучавате и кои не, си мисля че 2/3 от предметите в програмата ще отпаднат", каза снизходително депутатът от ИТН.
Представителят на "Възраждане" Цончо Ганев също се включи с атака към ученичката, дръзнала да прочете становището на ученическите съвети. Той попита момичето дали е навършило пълнолетие и постави под съмнение как точно изразявала обща позиция на непълнолетни ученици.
Подобно пренебрежително отношение срещна и Елица Манева от Софийския ученически съвет, като отново изтъкна предпоставките за дискриминация, които предметът по религия създава.
Малко по-късно самият Чорбанов изнесе лекция за това какво точно била дискриминацията: "Постоянно в ежедневието си проявяваме дискриминация. Като си купуваме яйца от даден производител, дискриминираме останалите. Като си изберем един партньор в живота, дискриминираме останалите".
Проблеми около новата "образователна реформа" изразиха и други организатори.
От "Заедно в час" поставиха 3 причини защо законопроектът не е готов дори за обсъждане. Според тях в него се засягат важни теми, които се нуждаят от промяна, но адекватни предложения за такава почти няма.
От организацията посочиха, че в текста на Министерски съвет има и редица аспекти, които не са премислени. Като например как ще се процедира в часовете по "Добродетели и религия", в която има голяма диспропорция в избора на модулите - например ако 15 ученици искат да учат православие, а само 3-ма ислям.
Пропаганда в природните науки?
Абсурдни изказвания се появиха и при обсъждането на законопроекта, внесен от Николай Денков (ПП-ДБ) - конкретно в предложението да бъде дефинирано понятието за "пропаганда".
От 2024 г. тя е забранена по линия на хомофобските поправки срещу т.нар. "пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната".
Според бившия премиер липсата на ясно понятие води до ситуация, в която всяко мнение може да бъде определено като "противозаконно", независимо от научната му стойност.
Темата за пропагандата в училището незнайно как отиде в полето на Дарвиновата теория и "европейските ценности".
Валентин Велчев от православно радио "Зорана" беше един от първите, които взе думата в просветната комисия, за да обори предложението на Денков.
Според него - и природните науки можели да са вид пропаганда, защото при тях се преподава Теорията на Дарвин, която не била потвърдена с емпирични доказателства, а само с научен консенсус, както и "геоцентризмът и учението за етера"
"Теорията за еволюцията се оказва пропаганда, защото не е потвърдена от науката и последните открития в Церн, с телескопа Джеймс Уеб и някои нови открития всъщност опровергават тази теория. Така, че тя трябва да бъде считана за пропаганда", заключи Велчев.
На този странен довод стъпи и Ангел Бузалов от "Месец на семейството", който заговори как в миналото и диалектическият материализъм, и расизмът били част от науката.
"Науката е нещо много динамично и не може да се ползва за ориентир какво е пропаганда и какво не", твърди той.
По-голямата част от депутатите на управляващото мнозинство изобщо не се впечатлиха от тези изказвания.
За сметка на това, бяха много по-активни в реакцията си срещу ученическите организации и експертните мнения на представителите от образователния сектор, като им задаваха много повече въпроси и силно бранеха най-голямата си идея за задължителните часове по религия.
