Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 7 януари православната църква почита Св. Йоан Кръстител - последния старозаветен пророк, кръстителя на Иисус Христос.
Общо 329 954 българи празнуват на този ден, сочат данните на Националния статистически институт. Това е вторият празник с най-голям брой именици след Цветница.
Имен ден имат хората с имената Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йоан, Йоана, Йово, Йова, Жана, Ваньо, Ваня и други.
Според Евангелието Свети Йоан се прочува като Юдея и Галилея. Той започва да проповядва на 30 години. Счита се, че е изпратен от Бога, за да подготви идването на Христос и затова убеждава хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщава покаялите се с вода.
Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовността му са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнството на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно".
Къпането за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони дори се приема за по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с пречистващата сила на водата, осветена на Йордановден. Настъпва краят на "мръсните дни" и хората се обръщат към пожеланията за здраве, щастие и късмет.
