„Кое е по-нетърпимо – да понасяш дискомфорт заради това, че си се раздрънкал по някаква тема, или да консумираш комфорт, защото си затраял? Моят отговор е, че по-нетърпимо е второто“. Това е мнението на доц. Мартин Осиковски в световния ден на свободното слово.
„Да консумираш комфорт срещу цената на смълчаването или затрайването е нетърпимо. Тогава комфортът е зацапан, а сетне изобщо се обезсмисля. Възниква въпросът – защо ми е този комфорт, какво ще го правя, ако цената му е тази?“, попита преподавателят от УНСС в интервю за БНР.
Доц. Осиковски е ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Той бе уволнен дисциплинарно от университета, след като критикува публично агитацията на Бойко Борисов пред новия корпус на учебното заведение, проведена само два дни преди парламентарните избори. Доцентът се обяви срещу превръщането на УНСС в „снимачна площадка“ на лидера на ГЕРБ и сам се отказа от ръководните си постове.
След масова кампания в подкрепа на доц. Осиковски, включваща десетки преподаватели от няколко университета, студенти и други граждани, той бе върнат на работа в УНСС.
Попитан какви са „веществата“, с които трябва да се храни организмът на свободното изразяване, доц. Осиковски цитира изречение на прочутия английски публицист Джон Милтън: „Дайте ми свободата да знам, да говоря и да споря на воля според съвестта си“.
„Аз гледам на свободата на словото през стъклото на това изречение. Това, което липсва на тукашната среда, е думичката, която съдържа акцента в изказването на Милтън – съвест. Проблемът на свободата на изразяване не е, че някой ще те спре да кажеш нещо. Няма кой да те спре. Проблемът е да го направиш добросъвестно. Да ги няма острите зъби на съвестта, които ще те ядат невидимо отвътре, тогава когато кажеш нещо, но знаеш, че това, което си направил, не е окей“.
„Проблемът е зъбите да не те загризат отвътре, ако не кажеш нещо, но знаеш, че е трябвало. Тази съвест няма да се докара с регулации, със закони и контрольори. Тази съвест ще се появи, когато успеем да я култивираме поколенчески в себе си. Липсва още един елемент у нас. Образованието – от началното, през средното, чак до края на висшето – умен процес, който да култивира благоприличие и свобода на съвестта. Изяществото на свободното слово не е разпищолената воля, а джентълменското, добросъвестно изразяване на нещата, такива каквито си убеден, че трябва да бъдат“, казва доц. Осиковски.
Той твърди, че не иска обявената му позиция срещу предизборната агитация на Борисов да се героизира. Казва, че е изненадан от „свръхнавитата“ като пружина медийна среда, в която живеем, от бързото генериране на реакция от страна на аудиторията, но и от бързото стихване на тази реакция.
„Този афоризъм „всяко чудо за три дни“ се отнася за нашето време. Това чудо ме стъписва, защото според мен ни показва какво страховито оръжие имаме в ръцете си. Не е задължително това оръжие да бъде използвано за добро. Няма такива гаранции. Съществува възможността да се използва произволно. Трябва да го култивираме, да го опитомим. Ключовата дума е благоприличието“, твърди доцентът.
Доц. Осиковски смята, че у него не са се породили чувства на страх или риск да загуби работата си, когато е обявил своя протест. Знаел е, че може да се стигне до това да напусне университета, но не определя случката като „саможертва“.
Той коментира тезата, че „всеки народ си заслужава управниците“, като каза, че тя е реалистична за България. „Един народ заслужава управниците си дотолкова, доколкото този същият народ си ги е избрал и ги е поставил отпред да говорят“.
Доц. Осиковски има две „домашни теории“ след Избори 2021 – за „кубчето на Рубик“ и за „политическите имунитети“.
„Първата е за кубчето на Рубик. Политическият процес пренарежда политическите играчи, получава се често като по поръчка едноцветните плочки от кубчето да се нареждат от едната му страна. Точно това са политиците. Те не си дават сметка, че лесно, с едно или две превъртания на китката, могат да бъдат попилени в различни и дори срещуположни страни. Това превъртане на китката може да се породи изведнъж и да е случайно. Първото нещо, което виждам след изборите, е една голяма надежда, че хората от кубчето на Рубик ще си дадат сметка, че отговорността им е голяма и няма да си позволят случаен фактор, случайно превъртане на китката да ги попилее от срещуположния край“, казва доц. Осиковски.
„Втората ми хипотеза е за политическите имунитети. Страната ни – от 90-те години насам, е преминала през купонна система, хиперинфлация, през масови банкови фалити. Тези неща, да погледнем обективно, най-вероятно няма да се случат никога повече. Защото политическият организъм, също като биологичния организъм, има склонността да развива имунитет. Не е стопроцентова гаранцията, но е много висока. Сегашното състояние е на преболедуване“.
„Второто, което виждам след изборите, е друга надежда – ще преминем тази болест и ще развием имунитет срещу новия патоген, в бъдеще той няма да ни разболее отново. Здравото политическо тяло е здраво не защото не боледува. Трябва да го оставиш да преболедува, а след това да знаеш, че няма да се разболее отново“, смята доц. Осиковски.
Мартин Осиковски след уволнението от УНСС: "Политическата свобода е в ДНК на университета"
ЮЗУ по стъпките на УНСС: Съкратиха дисциплините на професор след участие в изборите
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
