Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Председателят на "Спаси София" Борис Бонев повиши тон на колегите си от "Продължаваме промяната" в СОС за това, че не са си направили отвод при разпределянето на председателски места в комисиите на съвета.
Според Бонев е имало предварително споразумение коалицията ПП-ДБ-СС да не приема нито предложение, за да бойкотира новото мнозинство около ГЕРБ, БСП, ИТН и отцепниците от "Възраждане".
Това обаче беше изпълнено само от Бонка Василева, която се отказа от Комисията за борба с корупцията.
Цветелина Заркин и Димитър Шалъфов не си направиха отвод и бяха избрани начело на Комисията за международно сътрудничество и туризъм и Комисията по младежта и спорта.
"Със съжаление казваме, че намираме решението на ръководството на "Продължаваме промяната" да се задържат двете председателски места на комисии, които всички знаят, че са второстепенни и по този начин да се легитимира узурпирането на СОС, е неправилно. Не можем да се съгласим с подобен тип действия", каза Борис Бонев.
Няма как "Спаси София" да приеме връщането на ГЕРБ на власт с помощта на "наши опоненти или партньори", каза още той.
Бонев призова лидерите на ПП да "преосмислят поведението си и ролята на СОС".
"Общинските съветници са пряко избрани от гражданите на София, за да вършат работа и да решават проблемите на софиянци, а не за да решават вътрешнопартийни спорове и да осигуряват вътрешно партийни амбиции", каза още той.
На въпрос какво ще направи "Спаси София", ако ПП не се съобрази с техния апел, колегата му Андрей Зографски обяви "И ние ще преосмислим нашето решение".
Това е вторият случай на напрежение в групата на ПП-ДБ-СС след тримесечните безплодни опити за избор на председател на Столичния общински съвет. Борис Бонев, който държеше да бъде номинацията на партийната група за поста, трябваше да се оттегли в полза на Цветомир Петров.
Изборът на Петров обаче развърза ръцете на ГЕРБ, БСП и по-малките групи да направят такова разпределение на комисиите, в което най-голямата политическа сила се оказа маргинализирана.
