"Двамата папи": дебат за вярата, пицата и обувките на светия отец

Папа Бенедикт: Говориш за стените все едно те са нещо лошо. Къщите са направени от стени. Здрави стени.

Кардинал Хорхе Берголио: А градил ли е Исус стени? Неговото лице е лицето на милостта. Колкото по-голям е грехът, толкова по-топъл е приемът. Милостта е динамитът, който руши стените.

Този дебат, в различни негови измерения, е в центъра на „Двамата папи“ - нов филм на Антъни Маккартън (“Най-мрачният час”, “Бохемска рапсодия”) с участието на Антъни Хопкинс като Бенедикт XVI и Джонатaн Прайс като кардинал Хорхе Берголио - папа Франциск. Режисьор е Фернандо Мейрелс (Божи град), а платформата е Netflix.

Да се променя ли католическата църква и каква е ролята на папата - на стожер, който пази ценностите, независимо от външния свят или на човек, който трябва да преведе църквата през новите предизвикателства.

Филмът минава като дебат между Антъни Хопкинс и Джонатан Прайс. Две много различни гледни точки за света, много противоречащи си визии за това как вярата трябва да стига до хората.

“Прекарахме последните години, дисциплинирайки онези, които не бяха съгласни с нашата линя за развода, за контрола над раждаемостта или гейовете. Нашата планета беше разрушена, а неравенството порасна като рак. Ние се притеснявахме дали е добре да четем месата на латински, дали момичетата могат да служат в олтара. Ние строяхме стени, докато през цялото време заплахата беше при нас, вътре при нас.”

Филмът не пропуска големите скандали в римокатолическата църква - корупцията в банка Ватикана и насилието над деца от страна на свещениците.

„Двамата папи“ е вдъхновен от истински събития и от гледна точка на времето е много близо до тези събития. За да направи филма, Антъни Маккартън чете множество литература и говори с “всички, с които е могъл”. Ще видите много документални кадри.

Папа Франциск, бившият архиепископ на Буенос Айрес, Хорхе Марио Берголио, е представен в „Двамата папи” като прогресивен свещеник със силна воля. Той е човек, който предпочита да чете проповеди на открито и да работи с хората от улицата, отколкото да участва в тържествените ритуали на Ватикана. Най-силните му оръжия са чувството му за хумор и искреността. Той е лидер, защото не иска да е лидер. Танцува танго, пие червено вино, гледа футбол, знае наизуст песните на The Beatles, но не харесва нито червените папски обувки, нито лятната резиденция на Ватикана.

Хорхе Марио Берголио изоставя любовта и влиза в църквата, тъкмо когато е купил годежен пръстен за своята любима, защото “получава знак от Бог”. Като йезуитски свещеник в Аржентина Берголио постига бърз напредък през редиците на католическия орден. През 1973 г., на едва 36, той става ръководител на всички йезуити в страната и съседен Уругвай.

После обаче в Аржентина идва военната диктатура. За да запази църквата, Берголио колаборира с властта. Не успява да спаси двама от свещениците си - отвлечени и измъчвани от военните, губи и най-близката си приятелка. С единия свещеник се среща след години и получава неговата прошка, но другият не му проговаря до кря на живота си. "Мръсната война" в Аржентина продължава между 1976 и 1983 г., а военната диктатура в страната разстрелва десетки хиляди хора без съд и присъда.

През 1990 г. Берголио е лишен от лидерската си роля в църквата и изпратен в Кордоба в централна Аржентина, където прекарва две години. За него това е ”време на голяма вътрешна криза". Когато се завръща в Буенос Айрес, свещеникът е с нова перспектива и много по-либерална нагласи относно ролята на Църквата в борбата с бедността и неравенството. Нагласи, които ще вземе със себе си във Ватикана.

Пълната противоположност на кардинал Хорхе Берголио е образът на папа Бенедикт XVI, роден като Йосиф Ратцингер. Институционален до върха на червените си обувки, той смята, че църквата не трябва да се отклонява от вечните ценности. Бенедикт XVI е глава на католическата църква от 2005 до 2013 г.

Роден в Германия през 1927 г., Ратцингер е дете, когато нацистите идват на власт през 1933 г. На 14 години е принуден да се присъедини към Хитлеровата младеж, въпреки че семейството му е против фашисткия режим. След това влиза и в германската армия.

Ратцингер е католически академик в продължение на десетилетия, преподава догма и богословие, пише богословски трактати и служи като експертен помощник на Втория Ватикански събор в средата на 60-те години. Колкото повече остарява, толкова по-консервативен. През 1977 г. Ратцингер е избран за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, а през 1981 г. е богословски пазител на Ватикана при папа Йоан Павел II, където той служи повече от две десетилетия. Става известен със своята интелигентност и пунктуалност.

Едно от големите предизвикателства, докато е начело на Ватикана, са обвиненията в сексуално насилие над деца. Той многократно се изказва срещу неправомерното поведение, разпорежда разследвания и издава нови правила, които да спомогнат дисциплинирането на свещениците.

Критиците му, сред които е и неговият наследник, твърдят, че не стига достатъчно далеч, за да изкорени заплахата. И през 2013 г. папа Бенедикт XVI обявява оттеглянето си - прави го на латински - любим негов похват, когато има да съобщава лоши новини на архиепископите, защото смята, че само 20% от тях говорят добре латински.

От XV век насам, той е първият папа оттеглил се от поста. Аргументите му са възрастта и усложненото му здравословно състояние.

В „Двамата папи” Берголио и Бенедикт XVI се срещат при безпрецедентни обстоятелства. Берголио пътува до Рим, за да поиска разрешение да се пенсионира, а папата не иска да позволи това, защото би означавало, че критиците му стават още по-силни.

Докато тази драма се разиграва, филмът предлага увлекателна поредица от дебати между двама идеологически противоположни религиозни лидери. Въпреки дълбокия по своя характер спор, той е предаден с много чувство за хумор и голяма лекота.

Що се отнася до достоверността на тези разговори, истината е, че те са предимно въображаеми. Писмата за оставка на Берголио се основават на факти, но последващото му посещение при папата е измислено, както и разговорите между двамата.

“Двамата папи” завършва с чувство за хумор - Франциск и Бенедикт XVI ядат пица и гледат мач между Аржентина и Германия от Световното първенство по футбол. Германия печели с 1:0.

Въпреки документалните кадри от среща между двамата папи, които се вплетени в художествения разказ, тази финалната сцена с гледането на футбол заедно, също е измислена. „Изглежда папа Бенедикт не харесва (футбола), той харесва Формула 1 “, казва Мейрелс пред USA Today. "Щеше да е добра възможност, но ние наистина измислихме това."