Ако д-р Габор Мате е Джон Ленън на съвременната клинична психология, то Джордан Питърсън е Мик Джагър: лошата рок звезда на небосклона на философията и психотерапията.
И неслучайно е завоювал това място, далеч надхвърлящо шепата млади консерватори с оформени фигурални бради, които го обичат, и другата шепа "фар-лефтисти", които го мразят.
Психологът говори пред пълната зала 1 на НДК с размах, срещащ човешкия ум с потенциала му отвъд обичайните злободневни ограничения. И доказа, че освен за игране на хора̀, импотентни опити за политически диалог и потъване в бита и дребнотемието, у нас има поле за смислен разговор по темите за живота, смъртта, отношенията, войната, болката и религията.
Питърсън има силно противоречива репутация: отчасти заради възгледите му, а отчасти заради някои периоди от личната му история. Но не може да се отрече, че е сред ярките съвременни умове, а склонността му да провокира изкопа интелектуалния дебат от зоната на архаичното и го връчи в ръцете на съвремието.
Шоуто "Jordan B. Peterson: Beyond order: 12 more rules for life tour" започна и завърши с призив на Питърсън към нас, източноевропейците, да помним какво ни се е случило в исторически план, и да помогнем за предотвратяване на повтарянето му.
Защото болката е неизбежна в човешкия живот, но тя не е достатъчна, за да счупи един човешки дух. Болката И злонамереността (malevolence англ.) обаче го правят.
Джордан Питърсън не е от захаросаните мислители, които пропагандират мир, любов и усмивки. Всъщност, през цялото време на лекцията си той пропагандира мир и любов, но през ясното разбиране за злото в човешкото общество и важността на това да го разпознаваме и да му противостоим.
"Когато говорим за нещо, което би ни било полезно, е добре да имаме предвид нещо, което ще ни бъде полезно във времена на криза и страдание. Които неизбежно настъпват: понякога вече са настъпили, понякога са тук и сега, друг път предстоят, но във всички случаи всеки от нас ще се сблъска с катастрофа в даден момент от живота си. И е добре да разполагаме с инструменти, които да ни помогнат да изплуваме от мрака, когато той ни обгърне."
А въпросните инструменти се набавят в "мирните" времена: преди развода, преди загубата, преди войната, преди болестта.
"В този свят всеки от нас има нацистки черти и наклонности в себе си, всеки носи злото в себе си. И ако вие твърдите с възмущение: "О, не, аз не съм такъв, аз не бих направил нищо такова", то значи вие сте наивен и сте склонен към развиване на постравматично стресово разстройство при определени обстоятелства.", каза той.
По думите на Питърсън единствените конструкти, които надскачат болката, са всъщност любовта, смисълът и мъдростта. Но в постигането и защитаването им няма нищо лесно.
На въпрос "Защо твърдите, че да вярваш в Христос е най-трудното нещо?", Питърсън отговори, че случилото се с Христос е архетипно най-истинната и същевременно най-ужасяващата история.
"Защото е гадно да умреш, но всички го правим. По-гадно е обаче да умреш млад. А е още по-гадно да умреш млад от насилствена смърт. Ако има по-гадно от това, то е да умреш от насилствена смърт невинен. А ако има и още по-гадно, то това е да умреш от насилствена смърт невинен и предаден, пред погледите на майка ти, приятелите ти и другите ти близки хора. На всичкото отгоре, да умреш невинен и добър, свят, носител на божественото."
Питърсън напомни, че след смъртта си, Иисус слиза в Ада и прегръща съдбата си, като по този начин оставя на човечеството завета, че болката и трудностите в живота могат да се използват за въздигане и възкресение на духа, посредством поемане на отговорност и осъзнато, доброволно приемане на собствената съдба.
Преди да се стигне до въпроса за Христос обаче психологът се спря на една диаметрално разположена тема, вървяща по същата ос: а именно можем ли да наречем диктаторите успешни? Въпрос, който сигурно много от нас си задават често от 24 февруари 2022 г. насам.
"Ако държавата, която управляваш, е най-пропадналата, нещастна държава в света, това прави ли те успешен, прави ли те победител? Според мен те прави по-скоро загубеняк", каза Питърсън, реферирайки към Ким Чен Ун и Северна Корея.
По думите му позицията на силата в дългосрочен план не е печеливша позиция.
"Ако властвате над децата си, някой ден те ще си тръгнат. И повече няма да се върнат", каза той.
"Когато нещата се разпадат, те се разпадат по посока на властта и контрола. Когато нещата се влошават, те се влошават в една посока - по отношение на силата, на властта. Там е слабото място на всяко едно взаимоотношение, връзка, брак, партньорство, лично или бизнес", коментира канадецът.
И продължи темата с пример от света на животните, каквито често ползва в книгите и лекциите си.
Питърсън обори гледната точка за "It`s all about power" с аналогия от общността на шимпанзетата, в която алфа мъжкарите не са властовите играчи, които единствено мачкат по-слабите, а силните, умни и емоционално интелигентни мъжки екземпляри, способни да създават устойчиви приятелства и връзки на доверие.
Брак, в който по-силният се стреми да смаже партньора си, не е и не може да бъде щастлив и успешен брак.
"Ако не е въпрос на сила, тогава какво е? Игра на любов, истина и взаимопомощ.
Да насърчавате развитието на най-доброто за вашия партньор, деца, приятели. Да им помогнете да се чувстват възможно най-добре, да процъфтяват, наистина да се опитвате да ги вдигате нагоре безкористно. Да създадете взаимна динамика, по-устойчива от това, което можете да създадете сами за себе си.", каза Питърсън.
В лекцията си той се спря и на постмодернизма, като го нарече "хипермарксизъм" и провал, имитиращ диалог, докато всъщност защитава властова опресия. Толкова по попкултурната сентенция "Всеки си има мнение".
Cancel-културата е болна тема на Питърсън. През 2016 г. той обяви война на канадското правителство, като отказа да спазва закона, задължаващ всички преподаватели в университета да се обръщат към студентите си според тяхното самоопределение за психологически пол (по нашенски: джендър).
Мнозина ляво ориентирани го обвиняват в радикализъм, а мнозина дясно ориентирани го обвиняват, че не е достатъчно консистентен в убежденията си
Психологът от години се бори с депресия и преди няколко години преживя т.нар. синдром на отнемане (withdrawal или discontinuation syndrome) вследствие на спиране на дълго приемани медикаменти от групата на бензодиазепините. През 2020 г. прекара 8 дни в изкуствена кома в клиника в Русия, която приложи "нетрадиционно" лечение на зависимостта му.
Питърсън има спорни тези за ковид пандемията, климатичните промени, а през 2022 обвързваше културните войни в Запада с първопричината за решението на Путин да нападне Украйна.
Разразилите се мощни полемики около Питърсън дори вдъхновиха Оливия Уайлд да го използва за образа на злодея във филма си "Don't worry, darling" (станал по-известен с междуличностните драми между актьорите отколкото с кино качествата си). Холивуд упражнява властта си така, както може.
И като стана дума за власт (нищо лично спрямо Оливия Уайлд), Питърсън цитира кроскултурално проучване за процента на психопатите в обществото, според което има едни 3 константни процента психопати в обществото, чието съществуване сме склонни да пренебрегваме докато не окаже влияние върху собствения ни живот. Подобно на диктаторите обаче, психопатите трудно може да се нарекат "успешни", макар някои от тях да могат да постигнат значително по-големи успехи от депресираните хора, които не стават от леглото си.
Те обаче никога не са истинни и трайни, най-малкото защото психопатите не могат да се учат от грешките си, постоянно трябва да сменят обектите си на манипулация и в един момент биват хванати и, най-често, попадат в затвора.
Тема, която в светлината, или може би е по-точно да се каже в тъмнината, на насилието над жени у нас и на изплъзването на разстрелите в училища извън Щатите, е особено актуална.
Питърсън казва, че "може би е време да жертваш онова, което обичаш най-много, за да се превърнеш в онзи, когото можеш да бъдеш, вместо да останеш онзи, който си".
Макар и привидно различен, цитатът му всъщност много прилича на думите на Ницше, че "най-важното е да станеш такъв, какъвто си".
Познавачите на Ницше знаят, че немският мислител не е имал предвид лежане на дивана и гледане на "Ергенът" на repeat. Нито е визирал плиткия, чалгарски призив "Бъди себе си".
А е искал да каже именно това, което Питърсън ни споделя: че човешката личност има огромен потенциал, но се изискват воля и целеустременост, за да бъде реализиран. Както, добавя Питърсън, и вяра.
Защото когато Сатаната оспорва почтеността на Йов и иска да докаже на Бог, че може да му вземе вярата, след което отнема децата, съпругата, богатството и здравето на Йов, а Йов все пак остава вярващ, той прави своя избор.
С което потвърждава онова, което Виктор Франкъл ще напише хилядолетия по-късно в книгата си "Човекът в търсене на смисъл": че дори при немислимите условия на живот в нацистки концентрационен лагер, човек винаги има избор да упражни свободната си воля и да реши как ще приеме онова, което реалността му налага и какво ще направи с него.
И този избор стои пред нас всеки ден.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
