Един следобед в метрото с цигулката на Дорина Марков

Още от входа на подлеза на Ларгото се носи успокояващия звук на цигулката на Дорина. Насред един дъждовен и студен съботен следобед нотите отекват в празното пространство и носят топлина. Застанала в дъното, пред древните разкопки, облечена в рокля със сини пайети, световноизвестният цигулар Дорина Марков / Dorina Markoff е толкова съсредоточена, сякаш това не е репетиция в празното Ларго, а концерт пред хиляди зрители в Операта в Сидни. Междувременно минаващите забавят крачка и се трупат около нея.

Като повечето световни артисти, за Дорина Марков всяко излизане на сцена е еднакво важно, без значение колко малка или голяма е тя. Затова и репетицията продължава толкова, колкото е необходимо, докато и последната нота не е изсвирена безупречно.

В почивката между репетициите дойде и нашият ред. Поводът за срещата ни със световноизвестната Дорина Марков, която е свирила с едни от най-големите имена в музикалния свят (Пол Маккартни, Адел, Алекандър Деспла, и много други), e концертът изненада, който тя свири за столичани по повод 25-годишнината на Софийското метро по покана на Mastercard. Концертът се състоя в Ларгото, но беше предаван и на живо на екраните на метростанциите пред погледите на десетки хиляди.

Пътят на Дорина Марков с цигулката започва още от детска възраст, когато майка ѝ я записва в музикално училище. След това тя продължава образованието си в Лос Анджелис и се връща в България, където става част от екипа на Софийската опера и балет. Амбицията обаче я тласка към международните конкурси и така става единствената българска, поканена за водач на група цигулки в двата оркестъра на Операта в Сидни.

Работи усилено и в киното. Цигулката ѝ е част от саундтрака на филми като Skayfall, The Black Panther, Star Wars, “Красавицата и звяра”, а скоро ще я чуем и в новата версия на “Малката русалка”. От години работи в легендарното музикално студио “Аби Роуд” в Лондон, където се среща с най-големите личности от музикалния свят.

Разговаряме с Дорина Марков, за да разберем повече за нея и за подаръка, с който зарадва столичани. Защото да чуеш София е безценно, както гласи хедлайна на Mastercard, а да говориш с Дорина, още повече.

Какъв е концертът, който ще чуят жителите на София тази вечер?

Получих покана от Mastercard, които организираха този концерт по повод 25-годишнината на Софийското метро. Затова за довечера ние сме избрали специална програма, която ще празнува тази изключително важна комуникативна структура. За щастие има бизнес организации, които помагат подобни рождени дни да се празнуват с много качествена музика.

Говорейки за качествената музика, кой подготви пиесите за концерта довечера?

От компанията всъщност поискаха моята визия за това какво би било подходящо за концерт, който ще чуват всички хора, които ползват метрото в съответния час, и така поех задачата да направя селекция от най-известните по мое мнение класически пиеси.

Когато свиря, се опитвам да покажа универсалността на музиката. Затова ние ще свирим от най-сериозните класически пиеси до съвременни пиеси. Едната от тях даже е песен на група Сленг и самият Калин Петров, който я е написал, ще ми партнира за изпълнението й. Тази песен в нашата програма например идва след Моцарт, и посланието е, че възприятието ни към добрата музика винаги е едно и също.

Вие смесвате различни музикални стилове с цигулката. От желанието да покажете универсалността на музиката ли идва тази тенденция?

Когато растях, имах един грамофон и на него слушах с еднакво въодушевление ABBA, Кени Роджърс, Моцарт или Бах.

Днес работя много за киното, била съм концертмайстор и на Софийската опера и балет. Свирила съм с много различни музиканти и съм разбрала едно - музиката е език, който се използва на абсолютно всички нива. Тя въздейства много директно. В това отношение киното много промени нещата към по-добро, защото всички пиеси, които днес ние ще изпълним, са използвани в известни филми. В това си проличава точно тази изключителна сила. Когато в киното няма диалог, а музика, тогава въздействието е най-силно. Музиката започва тогава, когато думите станат излишни. Музиката е като удивителната или като многоточието, ако трябва да я сравняваме с езика. Тя е едновременно продължителност, но и възклицание.

Каква е разликата между софийската и лондонската публика на класическа музика?

Според мен хората, които са чувствителни и са с отворени уши и души, абсолютно навсякъде, чуват музиката еднакво. Нямам директни наблюдения какво се случва в България, но в Лондон има огромен интерес и хората обичат да ходят на концерти. В тяхната култура от много рано започва традицията първо да се пее, после да се слуша. Музиката там е много голяма културна традиция. Имайте предвид също, че докато ние сме били под турско робство, Хендел е писал опери, а у нас много късно започва развитието на класическата музика.

Освен че свирите, вие и преподавате в “Кингс Колидж”. Къде е удовлетворението от преподаването?

Преподаването е най-прекрасната част от моята кариера до този момент, защото младите хора идват с такова въодушевление и енергията им е заразна. Носят доверие и доброта. Много е невероятно как и защо се губи това доверие с възрастта, но е облагородяващо да работиш с хора, на чието развитие искаш да помогнеш.

Само че невинаги добрият артист, добрият професионалист изобщо, е добър педагог. Невинаги може и иска да предаде таланта напред. Какво е онова което прави добрия артист и добър педагог?

Няма рецепта. Започвам да си мисля, че всичко в този живот е въпрос на талант. Да си добър преподавател е талант. И призвание. Във всяка област е така. Когато си добър в нещо, сякаш отвътре ти идва да го предаваш.

Работите от години в легендарното музикално студио „Аби Роуд” в Лондон. Какво е усещането да сте на място, през което са минали най-добрите?

При всяко влизане, при всяко прекрачване на този праг, знаеш къде влизаш и колко много се е случило там. Усещаш задължението, което идва от факта, че ти си част от това. И до ден днешен не мога да повярвам на щастливата звезда под която съм родена. Моите амбиции бяха под това, което ми се случи.

Там сте се срещнали с много хора, сред които е и Пол Маккартни. Имаше ли нещо, с което той ви изненада?

Най-големите звезди са безкрайно земни и толкова лесно общуват с всички хора. Ние си въобразяваме, че когато си известен, трябва да си арогантен, а всъщност е точно обратното.

Как поддържате тонус?

Аз имам изключително силно чувство за отговорност и самодисциплина и всеки ден се полагат огромни усилия да съм на върха на моите възможности - интелектуални и професионални. Да съм едновременно с това и добра майка. Накратко, да бъда максималната версия на себе си, за да съм го живяла пълноценно този живот.

И за финал, ако сега ви предложим да отворим телефоните и да послушаме нещо за удоволствие, какво ще пуснете?

Музиката, която избирам и в концертие, и в живота е отражение на това, което ми се случва в момента. Много често си мисля, че хората се отдалечават от класическата музика, защото не я свързват с тяхното ежедневие.

Ако трябва сега с вас да избера песен, която да чуем, във връзка с това, което вече казахме, бих избрала да чуем песента от „Малката русалка”, който предстои да излезе скоро, "Part of Your World". Там Малката русалка пее как е събрала всички „джаджи” и богатства от човешкия свят, иска да е горе, сред хората, които вървят и танцуват... обаче няма крака. Бих пуснала нещо за материалното и за духовното, за желанието да присъстваш и да си част от нещо.

Поколението TikTok харесва класическата музика повече от родителите си. Как стана това?