Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Преди година - на 1 януари 2023 г. - Хърватия беше главен герой в новинарските емисии в цяла Европа. Страната влезе в Шенген и се присъедини към Еврозоната на тази дата. Второто събитие обаче беше посрещнато и с доза скептицизъм, и с опасения, че ще донесе много по-скъп живот.
В навечерието на 1 януари 2024 г. равносметката е, че хърватите постепенно свикват с еврото, икономиката се държи добре, инфлацията е по-ниска в сравнение с прогнозите преди държавата да приеме официално общата европейска валута.
Последното проучване на "Евробарометър" от октомври показва, че повече от половината хървати - 51 % - смятат, че въвеждането на еврото е за добро. Все пак 36 % още мислят, че това не е довело до нищо положително, а 10% от хората нямат отговор какви са последиците от историческото решение. Резултатите в полза на еврото са по-високи сред гражданите в по-старите страни членки на еврозоната, показва още изследването.
Какво говорят данните за икономиката и специалистите?
Последните официални данни разбиват мита, че, обърнати от хърватски куни в евро, цените в Хърватия в последната година са били по-високи. През ноември 2023 г. годишната инфлация е 4,7%, което я прави най-ниската за последните две години за страната. Очакванията на анализаторите са инфлацията да падне до 3,5 на сто през 2024 година.
Източник: tradingeconomics.com. Данните са към ноември 2023
За сравнение миналия декември годишното обезценяване на парите е достигнало рекордните 13,5 % и остава двуцифрено в първите три месеца на 2023 г.
Според управителя на Хърватската народна банка Борис Вуйчич въвеждането на еврото всъщност не е предизвикало поскъпване, а напротив - успокоило е ръста на цените.
“Хърватия се присъедини към еврозоната в момент на исторически нива на инфлацията и докато правителството, централната банка и анализаторите изтъкват ползите от това членство, част от гражданите все още не са свикнали с новата валута и смятат, че нейното въвеждане донякъде е причината за повишението на цените,” казва Вуйчич през декември.
Ниво на годишната инфлация в страните от Европа, Турция и Русия според данните от ноември 2023 г.
Задлъжнялостта както на държавата, така и на фирмите и домакинствата, би била на много по-високо ниво без въвеждането на еврото, а инфлацията би била още по-висока, смята още управителят на централната банка. "Смятам, че ефектите ще се проявят напълно в по-дългосрочен план, но те със сигурност ще са видими за хърватската икономика," коментира преди дни ползите от въвеждането на еврото финансовият министър Марко Приморац.
Прогнозите и сега сочат, че през 2024 г. икономиката на страната ще расте с по-бързи темпове от средния ръст в дъстраните от еврозоната, казва още той.
По официални данни икономическият растеж в Хърватия за третото тримесечие на 2023 г. е бил 2,8%. Прогнозите на централната банка са годината да завърши с общ растеж от 2,6 на сто, а през следващата година да достигне 3%.
В същото време икономиката на целия Европейския съюз се очаква да отбележи ръст от 1,3%, а в рамките на еврозоната - 1,2%.
Според анализатори стабилният икономически ръст в Хърватия в първата ѝ евро година е довел до намаляване на публичния дълг на страната. Тя е и сред държавите в Европа, успели да намалят бюджетния си дефицит в рамките на изминалите 12 месеца.
Защо хърватите свикват постепенно?
"Хората все още продължават да пресмятат цените в куни и това е като някакъв механизъм, който да ги предпази от излишно харчене. Защото 20 евро звучи по-малко от 150 куни, но чак когато "обърнем цената", виждаме реалната стойност”. Думите са на психолога Никола Ерцег, който обяснява защо хората са били първоначално разтревожени от сметките в евро.
Някои търговци наистина се възползваха от промяната и “закръгляха” цените в евро в началото на периода - въпреки че през цялата 2023 г. са длъжни по закон да обявяват стойност на стоките и услугите и в хърватски куни, и в европейската валута. Практиката със закръглянето, макар поскъпванията заради нея да бяха в рамките на 1-2%, закономерно доведе до недоволство, но в същото време и до масови проверки и санкции от страна на институциите.
Икономисти припомнят, че всъщност еврото не е новост за Хърватия - цените на колите, имотите, наемите - макар и неофициално - отдавна се изчисляват в общата европейска валута. Проблем идва по-скоро от това, че доходите на хърватите са сред най-ниските в еврозоната, а в същото време икономиката на страната не разчита толкова на износ от производство, а на туризма.
Той е секторът, където всъщност има повишение на цените, главно защото се разчита на туристи с висока покупателна способност от Германия, Италия и Австрия.
Още в първите месеци след замяната на куните с евро икономистът Петър Сорич започва да анализира промените в цените. Изводите от изследването му - "Еврото и инфлацията в Хърватия: много шум за нищо" - показват, че през март влиянието на еврото върху повишаването на цените постепенно отслабва, за да се увеличи отново през юли - именно в разгара на туристическия сезон в страната.
Въпреки сухите икономически данни, които показват повече ползи от еврото, върху отношението на хърватите за случващото се след влизането в Еврозоната няма как да не влияе и политиката. През 2024 година предстоят парламентарни, президентски и избори за Европейския парламент. И очакванията са равносметката на партиите за еврото да е част от кампанията.
България очаква да покрие всички критерии за еврозоната до средата на 2024 година
