Ефектът на пеперудата: Америка воюва, Европа плаща сметката

Каквото и да направи САЩ в Близкия изток, все беше неуспешно. Намесихме се военно в Ирак и Афганистан и накрая загубихме - Ирак попадна под влиянието на Техеран, а Афганистан го овладяха талибаните. Не се намесихме в Сирия и пак загубихме, Асад се закрепи за повече от десетилетие, а руснаците разшириха военноморската си база в Тартус и влиянието си в Близкия изток.

Това горчиво заключение на Филип Гордън, бивш координатор на Белия дом за Близкия изток при Обама, след това съветник по националната сигурност на вице-президента Камала Харис, датира още от 2020 г.

В книгата си "Да изгубиш дългата игра" Гордън отбелязва, че "американците не познават достатъчно Близкия изток", имат нереалистични прогнози за демократизация и носят разочарования на съюзниците си в региона. Толкова по въпроса за ядрените сили, които не можели да загубят война.

Тръмп сякаш задълбочава грешките на предшествениците си, независимо от много по-транзакционния си подход, който определено не включва износ на демокрация,

Намесата му във Венецуела с отстраняването на Мадуро изглежда доведе до "още от същото", а отстраняването на аятолах Хаменей в Иран и последвалата неуспешна операция само консолидира режима и така задуши протестите на младите иранци, надяващи се на плурализъм и социална модернизация.

Днес хардлайнерите в Техеран контролират Ормузкия проток и оттам цените на петрола, а техният гняв и жажда за мъст тепърва ще произвежда не само заплахи, но и истински атаки околовръст.

Политиката на Тръмп спрямо Иран изглежда в задънена улица. Отстъпките пред Техеран - освобождаване на замразените ирански авоари в замяна на предаване на контрола над Ормузкия проток трайно в ръцете на аятоласите, ще подкопаят свободата на корабоплаването и ще налеят средства на режима, които той ще използва за военни цели и геополитически натиск.

От друга страна, военната ескалация изглежда още по-опасна. Досегашните бомбардировки са неефективни, а заплахите на Тръмп за удари срещу гражданска инфраструктура само ще навредят на гражданите, без да смутят особено режима.

В статия за сп. Foreign Policy отпреди месец Филип Гордън очертава две възможности.

• Мащабна военна операция, която би довела до хаос в региона, дестабилизация на енергийните пазари и риск от глобална рецесия, вместо до капитулация на Иран.

  Или

• Вашингтон да плати на Иран да спре войната и да отвори протока, като едновременно с това търси алтернативни пътища за петрола.

Chevron например преди месец обяви, че прави техническата и финансовата оценка за нов нефтопровод от Ирак към средиземноморското крайбрежие на Сирия, Саудитска арабия и ОАЕ също ще разширяват тръбния си капацитет.

Междувременно светът ще намалява дела на петрола и газа в енергийния микс.

От началото на войната в Иран Китай е започнал да намалява потреблението си на петрол и за 2026 г. се очаква то да падне с почти 5%. Много държави имат нови програми за енергиен преход, а продажбите на електрически автомобили скочиха рязко.

Но основната заплаха все пак остава военната, защото Иран притежава хиляди дронове и ракети, като последните лесно могат да стигнат и до Европа.

През 2025 г. германската авиационна агенция например е регистрирала 227 дрона, които са нарушили въздушното ѝ пространство , а за тази година се очаква броят им да е значително по-голям.

В допълнение към руските дронове, се отчитат и украински апарати с променен от руснаците курс, какъвто вероятно е бил случаят у нас.

Нов елемент са руските атаки срещу черноморското газово находище Нептун в румънски води. Последното има потенциал да превърне Румъния в нетен износител на газ.

Ако към руските и украинските дронове се прибавят и иранските ракети, необходимостта от европейски отговор в противовъздушната отбрана и антидрон системите по източния фланг става очевадна.

Според изследване на Европейския съвет за външна политика най-адекватни са национални програми, които обаче са плътно координирани със съседите.

Добри примери в това отношение са полската "антидронова стена" с норвежко участие - най-голямата такава система в Европа, както и "Балтийската дронова стена" под егидата на естонското министерство на отбраната.

Румъния инвестира усилено в подобни системи, финансирани със заеми по европейския механизъм SAFE. България, Унгария и Словакия са страните, в които отбраната на въздуха не изглежда да е приоритет, поне доколкото е видно от усилията на държавата.

Вероятно не е съвпадение, че това са и страните, които не участват в Коалицията на желаещите за стабилизация на Украйна и региона.

„Русия финансира Иран“ – има ли това MAGA прозрение значение за България?

Регионите се съюзяват, или защо щраусовата тактика е проблем

Външнополитически дневници: Победата е въпрос на гледна точка