Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Какво е чувството да живееш напълно изолиран от света в продължение на три месеца, под силните ветрове и снежните бури на Северния полярен кръг? Да оцелееш при температури от -30 градуса по Целзий и наличието на гладни полярни мечки? Космическите инженери Себастиан Аристотелис и Карл-Йохан Сьоренсен знаят отговорите на тези въпроси.
Двамата датчани от компанията за архитектура и дизайн Saga тестваха специален модул, който наподобява условията за живот на Луната. От септември до ноември миналата година двамата живяха заедно в тясната конструкция в дебрите на Арктика, с цел да разберат какви са човешките лимити при живот на спътника, където се очаква хората отново да стъпят през 2024 г.
Архитектите, които изработваха модула заедно с голям екип в продължение на 4 месеца, ще се завърнат това лято в Мурисак, Гренландия – на 1000 км от Северния полярен кръг, за да видят дали жилището им е оцеляло, както и да анализират всички данни от опасната си мисия LUNARK.
Двамата датчани са завършили Кралската академия за архитектура в страната си и Международния космически университет, където са спечелили награда за изработване на капсула за живот на Марс. В последната си мисия обаче се впускат в малко по-различно предизвикателство. Аристотелис и Сьоренсен правят сложна конструкция, която се разгъва като в изкуството оригами и увеличава оригиналния си обем с до 750%, за да се превърне в капсула с големина 17,2 кубични метра.
Тя тежи 1,7 тона а външната ѝ част е изградена от соларни панели, чрез които в модула се генерира енергия. Обвивката е съставена от въглеродни влакна и отвън прилича на танк, докато вътрешната част е „уютен дом“ в скандинавски стил.
„Целта ни беше не да изградим машина за оцеляване, а дом“, казват от Saga. За да подсигурят здравето и безопасността на Аристотелис и Сьоренсен, екипът инсталира светлини, които симулират слънчевите лъчи и създават изкуствен денонощен ритъм. Модулът е оборудван с отоплителни системи, водоснабдяване, складове с храна, напитки и важни инструменти, както и специален генератор, създаващ успокояваща атмосфера.
В модула има и 3D принтер, заради опасността различни компоненти от дома на архитектите да се повредят. Освен това капсулата не вреди по никакъв начин на околната среда, защото е създадена като система без изхвърляне на отпадъци.
На Луната има риск от падане на метеор, а в Гренландия най-голямата опасност са полярните мечки. Модулът е изграден, така че да успее да издържи натиск от 650-килограмово животно. За щастие, на двамата участници в LUNARK не им се налага да усетят непосредствената близост на мечките.
По време на трите месеца, в които Аристотелис и Сьоренсен се намират в малкия модул, 76 устройства със сензори следят температурата и влажността, като също така сигнализират за проблеми с конструкцията. Всички данни се събират в „мозъка“ на капсулата – техническият център „Один“, кръстен на едноокия бог от скандинавската митология.
Той е изграден благодарение на Lenovo ThinkCentre M90n Nano IoT – компютър, по-малък дори от книга, който поддържа системите в капсулата. Центърът събира и обработва данните от 76-те сензора, които след това да бъдат използвани в 20 научни изследвания. ThinkCentre M90n Nano IoT е с ниска консумация на енергия – 15% по-малко от обикновен десктоп.
По време на престоя си в модула, Аристотелис и Сьоренсен разполагат с 24-часовата помощ на техническия експерт Симон Кристенсен. Той следи мисията и комуникира с архитектите чрез сателитен телефон.
Всеки ден участниците в мисията трябва да извършват важни дейности по поддръжката на дома си – да зареждат генератора, за да поддържат светлините, да поправят различни щети по конструкцията, предизвикани от ветровете, достигащи скорост 90 км/ч. Когато един от резервоарите замръзва, двамата прикачват сензори към тръбите и успяват да вдигнат температурата, за да се спасят от замръзване.
С достигането до финалния етап от мисията, архитектите е трябвало да се предпазят от „феномена на третия месец“, характеризиращ се с морален срив. Феноменът е добре познат на психолозите, които изследват мисиите на астронавтите в космоса. Той се появява често и за да го предотвратят, Сьоренсен и Аристотелис отварят специални пакети с подаръци, които са оставени там, за да повдигнат духа им при нужда.
„Когато се завърнахме, се срещнахме с психолог, за да говорим за последиците от предизвикателствата, пред които се изправихме“, казва Аристотелис. „Разбрахме, че вече изпитваме стрес от полярните мечки и от студа“.
Съветникът им Андреас Моргенсен им препоръчва да намерят любимо занимание, което да практикуват в капсулата, за да поддържат креативността си. Двамата архитекти не гледат филми и сериали по цял ден, а придобиват и нови умения - Себастиан подобрява своите в 3D принтирането, а Карл – в математиката.
Участниците в експеримента разполагат с лаптопи Lenovo ThinkPad P53, които функционират като основен инструмент за работа и източник на забавление. Те са избрани поради тяхната надеждност, издръжливост и мощност, тъй като предназначението им е за използване при екстремни условия и обработка на големи, графично взискателни CAD-файлове.
„Преминахме през много изпитания и получихме възможността да помислим за себе си и за това какво искаме от живота. В продължение на 3 месеца бяхме сами с мислите си“, казва Аристотелис.
„Когато бях млад, прочетох някъде, че нашето поколение е родено твърде късно, за да изследва Земята, и твърде рано, за да изследва Вселената. Целта ми обаче е един ден да отида в Космоса“, добавя той.
