Причините за тоновете скална маса, които падат по българските пътища и застрашават живота на хората, бяха описани от Бойко Борисов с думите: „Такава ни е природата“. Заради дъждовете и ледовете ли обаче наблюдаваме срутване след срутване и дали причината не се крие в неадекватно свършена работа?
Точно това смята един от най-големите експерти по геозащита у нас – проф. Чавдар Колев. Авторът на няколко книги и преподавател във Висшето транспортно училище „Т. Каблешков” твърди, че в България се знае кои са рисковите свлачища, но се работи по тях чак след като вече са паднали.
„В абсолютно никакъв случай не ни е виновна природата, нито дори дъжда като част от нея. Нали си даваме сметка от колко милиона години по нашите земи вали дъжд, топи се сняг? Поне 90% от свлачищата в съвременния свят, не само у нас, имат така наречения антропогенен произход – тоест, дължат се на недобре преценена човешка дейност. Няма следствие без причина. За свлачищата по пътищата предпоставките са три – непълни проекти за нови участъци, лошо изпълнение на откосите, липса на поддържане по време на експлоатацията“, каза той в интервю за БНР.
На 30 януари паднала скала на АМ „Струма“ като по чудо не рани семейство с две деца – след като потърпевшият Михаел Младенов премина през камъните с автомобила си. Малко преди това тонове скална маса затвориха второкласния път край Елисейна в Искърското дефиле.
На 9 януари укрепеното свлачище по пътя за Рилския манастир също се срути, а след това стана ясно, че не е разполагало с Акт 15. Тоест, участъкът не е бил готов за експлоатация, но е било позволено по него да преминават автомобили.
Премиерът Бойко Борисов направи инспекции със зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и каза, че правителството ще отпусне 10 млн. лв. за укрепване на срутища. „Вие виждате, че поне всяка сряда заделяме по десетки милиони за свлачища, срутища, ремонти по старите трасета. За съжаление, такава е природата в България“. В сряда стана ясно, че Министерски съвет е отпуснал 14,5 млн. лв. по това перо. Министър-председателят поиска и изграждане на датчици, които да се поставят на "критични места" и да сигнализират за срутищни процеси в страната.
Според проф. Чавдар Колев обаче необходимата сума е доста по-малка от обявената, а проблемът се крие не във възстановяването на щети, а в безуспешните опити за предотвратяване на инцидентите въпреки ясното съзнание, че те ще се случат.
„Край Елисейна изобщо не е работено. За потенциала на свлачището там отдавна е говорено, писано, изследвано е. Нищо не е направено – нула. Чакахме да падне и сега излезе като приоритетно. Мога да ви посоча още поне пет такива примера за подобни свлачища. Има критични зони, които са познати, но просто няма пари днес, няма утре, няма 15 години, а на 16-тата година падат“, каза проф. Колев.
„Премиерът отпускал пари? Още първия ден, след като стана това в Елисейна, чух, че разчистването ще струва 10 милиона. Ако се разчистят 4000 тона - нека сложим прилична цена от около 100 лева на тон за неговото изгребване, превозване и депониране. Това прави - по мои сметки - 400 хиляди лева. Колко пъти това е по-малко от 10 милиона? Около 20 пъти. Как така, изведнъж, още не е станало явлението и ни казаха колко милиона е? Оставам с впечатлението, че първо се измисля числото, след това обектът, подписва се договорът и накрая се търси с какви дейности да бъде подплатен този договор. Процесът у нас в това отношение е просто порочен“, добави експертът.
В сряда падналата скална маса в Искърското дефиле най-накрая бе разчистена. Двете хиляди кубика масив бяха премахнати от пътното платно, а движението беше пуснато. От АПИ отново обявиха, че причините са „интензивното снеготопене и големите температурни амплитуди“.
Проф. Колев определи като „смехотворни“ и думите на шефа на агенцията Христо Терзийски, че използваната технология за взривяване на скалите при изграждането на АМ „Струма“ е довела до тяхната неустойчивост.
Противопостави се и на още едно твърдение на премиера Борисов, който при инспекцията край Елисейна каза: „Единственият шанс да се предотврати подобно нещо е да отрежем 45 градуса наклон. Това са милиарди. Още по-лошото е, че след това ще тръгнат свлачищата, защото виждате колко е високо“.
Експертът по геозащита цитира два свои научни доклада на тема „Добрата практика от изграждането на скални откоси по пътищата на Австралия“: „В Австралия правят откоси, пресичайки скалите по техните магистрали, високи от 25-30 метра, които обаче имат идеално гладки повърхнини. Как се постига? И у нас всички знаят как се прави насочено взривяване, така че взривовете да са малки и насочени навътре, да не увреждат скалата, която остава, а само тази, която трябва да бъде изгребана. След това минава машина фреза. Тя престъргва скалата и я прави идеално гладка, без каквито и да било неравности и пукнатини“.
„Всички тези ръбести, недодялани скали предизвикват проблемите – най-типичният пример е това, което стана на АМ „Струма“. Тогава една македонска фирма работеше в началния етап, на два пъти преправя участъка и направи този откос като с краката си. Всички виждат, че тези са безобразни откоси. Ръбовете пораждат ускорено изветряне на тази скала. В един такъв специфичен процес се появява и водата, която попада вътре и интензивно разрушава скалата. Ако имаме гладки скали край себе си, когато пътуваме, няма да има проблем“, добави той.
Преди дни зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков каза, че в България има 2200 свлачища, като 990 от тях са активни. Само за януари 2021 са се образували нови 50, а според него причините също са свързани с природата и „климатичните процеси“.
Проф. Колев не смята така. Според него в България има добри експерти, но не се действа навреме. Той е участвал в специална програма за укрепване на свлачищата у нас преди години, заедно с министъра. Тя била „много хубава, но само на хартия“. „Започнаха с два или три приоритетни обекта, но после взеха да работят чак след като станаха извънредни ситуации“.
Премиерът Бойко Борисов призова да се „облекат скалите“ с все повече мрежи, защото това ще спре срутищата. „Затова мрежи, мрежи, мрежи - вместо два пъти, три пъти да минават по трасето да чистят камъните“, каза той при инспекцията си.
„В Австралия мрежи няма и дават малко повече пари при строителството“, каза експертът по геозащита. „Първо гърмят прецизно и майсторски, а след това не слагат мрежи. Имаш малко по-високи строителни разходи, след това за 100 години имаш нула експлоатационни разходи. Мрежата не е укрепително, тя е предпазно съоръжение. И най-добрата пак ще се износи, а при гладките откоси няма проблем“.
Според професора – когато човек наруши естественото равновесие на скалния масив, той започва да се отпуска и вътре в него влизат вода и лед. Тези процеси се развиват във времето, а човек трябва да ги познава и да ги е предвидил в проекта за укрепване. „Това с 45-те градуса наклон на откоса, което казва Борисов, не е вярно“.
Контролът на проектирането, изпълнението и поддръжката на тези проекти са „изкуствено занижени“, казва проф. Колев. „От друга страна – няма компетентни хора. Надзорните фирми са като селски кметове, придворни и услужливи на властта, а това не е хубаво“.
Прочетете още:
"Свлеклото се укрепено свлачище не е свлачище, защото е укрепено"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
