Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ако през 50-те и 60-те години на миналия век имаше социални мрежи, изпълненията му под коша щяха да са най-горещата тема на разговор за феновете на спорта. Ако NBA беше толкова комерсиален по целия свят, както сега, хората щяха да знаят, че и преди Майкъл Джордан е играл баскетболист с подобни акробатични заложби.
Днес една от най-великите легенди в историята на баскетбола Елджин Бейлър вече не е сред живите. Той почина от естествена смърт на 86-годишна възраст, на 22 март. Бившият играч на „Лос Анджелис Лейкърс“ е един от първите състезатели, заслужили място в „Залата на славата“, без да са спечелили шампионски пръстен, и мнозина го определят като баскетболиста с най-лош късмет в историята.
Елджин Гей Бейлър е роден на 16 септември 1934 г. в американската столица Вашингтон. Той е отличен баскетболист, но слаб ученик, и не е изненада, че отпада от училище. Афроамериканецът започва да работи в магазин, за да печели пари, а в същото време играе любимия си спорт по уличните игрища. Там трупа голяма слава, вкарвайки от всяка позиция и побеждавайки много по-възрастни съперници.
Родителите на Бейлър обаче са недоволни, че синът им пренебрегва образованието за сметка на баскетбола. Карат го да се върне в гимназията, но това съвсем не означава, че Елджин ще спре да преследва мечтата си. Младият талант се включва в училищния отбор на „Spingarn“ и доминира в шампионата с 36 точки средно на мач, а в един от двубоите бележи 63 точки срещу бившия си тим. Бейлър вкарва, печели борби, асистира и лети през противниковата защита. Това е началото на една легендарна кариера.
Негов приятел го убеждава да се запише в университета в Сиатъл и да играе за състава им. Баскетболистът не се замисля и се превръща в лидер на отбора. Отвежда ги и до най-бленувания връх в юношеския баскетбол – финалите на университетската лига NCAA. „Дивите котки“ от Кентъки ги побеждават, но всички поздравления обира Елджин Бейлър, защото е ясно, че това е следващата голяма звезда на NBA.
Младият талант е избран под №1 в Драфта от отбора на „Минеаполис Лейкърс“, който по-късно се преименува на „Лос Анджелис Лейкърс“, а Бейлър прекарва в него цялата си активна състезателна кариера.
По това време тимът е пред банкрут и вижда в крилото своя нов спасител. Шефовете залагат всичко на масата – предлагат му договор за 20 хиляди долара на сезон, което е изключително висока сума за тогавашните стандарти.
Бъдещето на „Лейкърс“ е изцяло в ръцете на Елджин, а рискът се отплаща още през първия сезон. Той навлиза в лигата с гръм и печели наградата за „Новобранец на годината“ с уникалното постижение от 24.9 точки на мач и средно по 15 борби. Изумява тези, които не го познават, с лекотата, с която играе – плавните изстрели, добрата защита, летящите изпълнения. От изправена пред фалит организация, „езерняците“ стигат до финал в NBA. Там обаче Бейлър и съотборниците му са разбити от „Бостън Селтикс“ на Боб Куузи и Бил Ръсел с 4-0.
Така започва нещастната история на Елджин – в кариерата си той играе общо седем финала, но резултатът винаги е един и същ - загуба. Дори 11-те участия в „Мача на звездите“, наградата MVP в тази среща и 10-те му участия в най-добрия първи отбор за сезона не могат да заличат лошия късмет на лекото крило.
Бейлър завършва кариерата си с над 23 хиляди точки, 11 хиляди борби и повече от 3 хиляди асистенции във времена, в които стрелбата от зоната за три точки не съществува. „Нямаше по-добър от Бейлър“, казва бившият му съотборник Томи Хоукинс.
В 14-те си сезона, в които играе с легенди като Джери Уест и Уилт Чембърлейн, той поставя основите на династията „Лейкърс“, която днес е на върха по титли заедно със „Селтикс“.
Макар да не е толкова висок, колкото позицията му го изисква, Елджин впечатлява с обръщания във въздуха и сложни изпълнения в подкошието, които по-късно правят Джулиъс Ървинг, Меджик Джонсън, Майкъл Джордан и ЛеБрон Джеймс.
„Нямаше как да го спрете, когато тръгне към коша“, пише за него легендата Оскар Робъртсън в биографията си. „Нямаше как и да го надскочиш, защото се задържаше във въздуха повече от всеки друг. Елджин беше първият и оригинален летец в баскетбола“.
Освен това е невероятен реализатор, борец и подавач. Отбелязвал е 71 точки в един мач срещу „Ню Йорк Никс“, както и 64 срещу „Бостън“. През 1977 Бейлър е приет в баскетболната „Зала на славата“.
„Преди да вляза в NBA, не бях гледал професионален мач. Никога не съм виждал някой да прави определени движения, че да ги копирам“, казва самият той пред репортера Тери Плуто, цитиран от The New York Times. „Всичко започва с таланта – можех да скачам много високо. Правех нещата спонтанно“.
Кариерата му можеше и да продължи още, ако не е онази контузия в коляното, която го принуждава да се откаже от сезон 1970/1971 след само два изиграни мача. Следва нова травма и крилото слага край на кариерата си.
Какъв лош късмет – през следващия сезон „Лейкърс“ печелят 33 поредни мача, стигат до финалите и надиграват „Никс“, за да триумфират с трофея. Бейлър можеше и да е там, за да вземе шампионския пръстен, но съдбата, изглежда, е имала други планове.
„Победата беше замъглена от тъжното чувство за липсата на Елджин Бейлър“, признава звездата Джери Уест. „Този човек играеше до кръв, изля тонове пот и сълзи, за да сбъдне мечтата си и да види какво е чувството да спечелиш титла“.
Скоро Бейлър се завръща в играта като треньор. Води „Ню Орлиънс Джаз“ (б.а. – сега „Юта Джаз“) от 1976 до 1979, но постига само 86 победи при 135 загуби.
Седем години по-късно прави повторно завръщане в NBA, в трета различна роля. Става вицепрезидент по баскетболните операции в местния враг на „Лейкърс“ – „Лос Анджелис Клипърс“, и прекарва в организацията 23 години, като дори печели награда за изпълнителен директор на годината през 2006. Причината – извежда тима до първо участие в плейофите от 30 години насам. Тръгва си обаче след един от най-мрачните скандали в модерната история на американския баскетбол.
„Клипърс“ твърдят, че Бейлър е напуснал сам, но през март 2009 г. бившият баскетболист завежда дело в съда срещу собственика Доналд Стърлинг. Казва, че е бил уволнен заради напредналата си възраст и заради расовите предразсъдъци на Стърлинг. Бившата звезда на „Лейкърс“ дори цитира собственика да казва, че Бейлър иска тимът да е съставен „единствено от бедни чернокожи деца от Юг“. Съдът оправдава Стърлинг, но през 2014 NBA му налага доживотна забрана да участва в лигата под каквато и да е форма, заради расистки коментари.
Въпреки всичко – репутацията на Елжин Бейлър не е нарушена. Той остава един от най-великите в историята. Първият „летец“ в баскетбола, който продължава да се извисява към коша, както знае всеки, виждал на живо статуята му пред „Стейпълс Център“ в Лос Анджелис.
17 март: Денят, в който ЦСКА и "Левски" записаха най-паметните си победи в Европа
Братята Мамич: От герои на хърватския футбол до измамници, откраднали 15 млн. евро
