ЦСКА и „Левски“ са вечни съперници, но на 17 март и двата отбора имат повод да се върнат назад във времето и заедно да празнуват два от най-великите успехи в историята на българския футбол.
На днешната дата се навършват 39 години от историческия успех на „червените“ срещу тогавашния европейски шампион „Ливърпул“. „Армейците“ надиграват тима на великия треньор Боб Пейсли с 2:0 на националния стадион „Васил Левски“ и се класират на полуфинал за Купата на европейските шампиони – предшественикът на Шампионската лига.
На 17 март 1982 г. Стойчо Младенов бележи две попадения във вратата на мърсисайдци и пасивът от 0:1 в първия мач е заличен, а 70-те хиляди зрители на „Васил Левски“ изпадат в екстаз. Стадионът е наречен „гробище за европейски шампиони“, защото на него ЦСКА вече е отстранявал и холандския „Аякс“, и британския „Нотингам Форест“ – все шампиони в КЕШ.
Сезон 1981/1982 е може би най-паметният в историята на ЦСКА „Септемврийско знаме“, каквото име носят червените от „Българска армия“ тогава. Футболистите на легендарния Аспарух Никодимов стават шампиони на България, изпреварвайки „Левски“. В тима играят талантливият Спас Джевизов, който вкарва 17 гола в 30 мача, капитанът Георги Димитров-Джеки, Георги Велинов, настоящият спортен директор Пламен Марков и пробиващият в големия футбол Стойчо Младенов, който години по-късно е и треньор на ЦСКА.
„Червените“ се срещат с огромно изпитание още в първия кръг на елиминациите в Купата на европейските шампиони. Испанският „Реал“ (Сосиедад) с Луис Арконада и Хосе Мари Бакеро е готов за битка, но Цецо Йончев бележи единствения гол в София. Реваншът на „Аноета“ в страната на баските минава под контрола на Сосиедад, но герой е вратарят Георги Велинов, който запазва вратата си суха и „армейците“ продължават напред.
Едва ли някой днес би свързал северноирландския „Гленторан“ с футболни успехи, но именно този тим се оказва едно от най-трудните предизвикателства за Паро Никодимов и ЦСКА. Альоша Димитров и Ради Здравков носят победата с 2:0 у дома, но на острова домакините пращат срещата в продължения. Там уцелват гредата, преди привлеченият от „Академик“ (София) Альоша Димитров да прати „армейците“ на четвъртфинал с брилянтен пряк свободен удар.
Пред ЦСКА обаче застава „Ливърпул“ – европейският шампион, който само преди година е надиграл „червените“ с 5:1 на „Анфийлд“. Първият мач е отново там, а българският отбор трябва да е доволен, че допуска само едно попадение, дело на Рони Уилън, при положение че мърсисайдци нападат през цялото време.
Така се стига до 17 март 1982 г. Всички чакат с нетърпение реванша в София, а билетите вървят „на черно“ за около 20 лева – много висока сума за футболен мач в онези времена.
ЦСКА удържа атаките на съперника и в 77-ата минута Стойчо Младенов наказва с глава груба грешка на вратаря Брус Гробелаар. Срещата влиза в продължения, а след 100 изиграни минути „Васил Левски“ изригва, защото Младенов бележи второ попадение, и то докато е паднал на земята в наказателното поле. Драмата е пълна и след последния съдийски сигнал ЦСКА е на полуфинал в КЕШ.
Там „червените“ побеждават дори „Байерн“ (Мюнхен) с 4:3 в София, като до 18-ата минута резултатът е 3:0 за отбора на Никодимов. След това обаче баварците взимат добър резултат преди реванша и в Германия печелят с 4:0, за да елиминират българския тим, а на финала губят от „Астън Вила“.
Датата 17 март не е паметна само за ЦСКА, а и за „Левски“. Преди 45 години „сините“ побеждават „Барселона“ с Йохан Кройф в състава с 5:4 в мач от четвъртфиналите за Купата на УЕФА (сега Лига Европа).
През сезон 1975/1976 „Левски-Спартак“, както се казва тимът тогава, губи титлата у нас с две точки зад вечния враг. Феновете им обаче имат поводи за гордост заради силното представяне в Европа. В първия кръг на втория по сила клубен турнир на континента тимът на Иван Вуцов побеждава турския „Ескишехирспор“ с общ резултат 7:1, а после елиминира германския „Дуйсбург“ след продължения.
Така идва третият кръг, в който „сините“ трябва да се изправят пред европейския колос „Аякс“. След разменени победи с по 2:1 се стига до дузпи, а там „Левски“ печели и стига до четвъртфиналите. „Барселона“ на Енес Вайсвайлер има в състава гении като Йохан Кройф, Йохан Неескенс и Санчес, затова победата им с 4:0 на „Камп Ноу“ изглежда логична.
Седмица по-късно, вече нямащ шанс да продължи напред, „Левски“ играе само за феновете на препълнения национален стадион и им носи истинско шоу. Въпреки че не се класират за финалната четворка, Емил Спасов, Павел Панов, Войн Войнов, Кирил Ивков, Иван Тишански и другите играчи се превръщат в герои.
Панов и Йордан Йорданов повеждат „сините“ напред с 2:0 до 10-ата минута, но Марсиал и Асенси възстановяват равенството. Емил Спасов отново дава аванс на домакините, преди Ередия и Неескенс да сътворят пълния обрат до 4:3. Мачът обаче не е свършил – Йордан Йорданов бележи в 87-ата минута, а в последната минута на редовното време Панов отново пронизва мрежата на Мора и „Левски“ побеждава един от най-силните отбори в света.
„Един двубой, останал в историята и превърнал се в символ на великото поколение от 70-те. Символ на мъжеството, майсторството и магията“, написаха от „Левски“ по повод 17 март. „Емблема на онези велики артисти на терена, които обединяваха хиляди и превръщаха играта в послание и начин на живот. 1976 – 2021. 45 г. от мача Левски – Барселона 5:4”.
Братята Мамич: От герои на хърватския футбол до измамници, откраднали 15 млн. евро
Жоан Лапорта: "Новият стар" президент, при когото "Барселона" изживя златна епоха
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
